DeFakto.bg DeFakto.bg
Съдиите и техните актове не са свещени крави и безспорно подлежат на обществено обсъждане и на критика. Но, по правилата на демократичните общества, изводите на съда трябва да бъдат аткувани с факти, а не с произволни манипулации.
Това заявява в отворено писмо Съюзът на съдиите в България. В пореден опит за диалог с медиите – всички – за стандартите на публичността. И по конкретни поводи, по които ВСС мълчи.
Позицията на ССБ е интересна и важна именно от тази гледна точка.
И De Fakto я публикува.
Ето я:
„Съюзът на съдиите в България констатира зачестяване на случаите, в които чрез медийни публикации се атакуват с нелегитимни цели отделни съдии, съдилища или съдебната власт като цяло. Както неведнъж сме отбелязвали, в демократичното общество съдебните актове подлежат на добросъвестна критика, при която изразяването на несъгласие с възприети от съда изводи следва да е основано на точно позоваване на фактите по конкретния случай и да допринася за информиране на обществото. Когато обаче под формата на критични публикации се използват манипулативно поднесени тези, правят се неверни внушения и се обслужват непрозрачни интереси е налице злоупотреба със свободата на словото. Такава злоупотреба засяга авторитета на отделните съдии, а от там и на съдебната система като цяло, когато придобие кампаниен характер чрез тиражиране на анонимни публикации в едни и същи средства за информация.
Конкретен пример за такава публикация е разпространената в интернет и печатни медии преди няколко дни статия, в която се обсъжда решение на Софийски районен съд, постановено от командирован в същия съд колега, по дело, по което страна е Върховният касационен съд. Тезата на анонимния автор, че съдията следвало да се отведе, тъй като е бил командирован в предходната преди образуването на делото година със заповед на председателя на ВКС, е поднесена чрез използване на квалификации, че цялото произнасяне по делото е било „порочно“, че делото е решено в „полза“ на председателя на ВКС, който е наречен и „благодетел“ на съдията.
От така поднесената под формата на внушения информация се засяга доброто име на съдията, постановил решение по делото, доколкото се поставя под съмнение дали спрямо една от страните същият съдия не е бил в положение на зависимост. Нееднократно сме припомняли за установения от Консултативния съвет на европейските съдии в неговото Становище № 7 стандарт за защита на съдии срещу медийни атаки срещу тях. Този стандарт изисква намеса на съответния съд чрез представяне на вярната информация и навременната и ефективна реакция на Висшия съдебен съвет. В конкретния случай фактите по развитието на делото, за това каква необходимост е обслужвало командироването на колегата в Софийски районен съд и за това дали по своя характер делото се явява „лично“ за ответната страна по него, могат и следва да бъдат разяснени официално от съда. Същевременно няма реакция от страна на Висшия съдебен съвет, който също, съобразно посоченото становище на КСЕС, следва да защитава авторитета на съдии, засегнати от публикации. В тази насока апелираме към ВСС да съобрази препоръките, обобщени в Становище № 7 на КСЕС и да създаде механизъм, който да осигурява своевременен отговор на публикациите, поставящи под въпрос нравствените качества на магистрати по повод тяхната работа или касаещи други аспекти на личността им. Само при наличие на такъв механизъм, приложим по отношение на всички публикации, засягащи доброто име на съдии, ВСС пълноценно би могъл да изпълнява основното си задължение – да защитава независимостта и авторитета на съдебната власт.“
