DeFakto.bg DeFakto.bg
Правото на енергоразпределителните дружества едностранно да преизчисляват потребения от абонатите ток е незаконно. Това реши тричленен състав на Върховиня административен съд и отмени няколко текста от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети през 2013 г. от ДКЕВР.
Те бяха атакувани от Върховната административна прокуратура. Става дума за случаите, когато енергото ревизира сметките заради липсващи, повредени или неточни, по негова преценка, уреди.
Решението на ВАС не е окончателно и може да се оспори пред петчленен състав. Ако няма жалби или решението бъде потвърдено, то ще бъде обнародвано в „Държавен вестник“ и влиза в сила от деня на обнародването, постановяват върховните съдии Аделина Ковачева, Кремена Хараланова и Бисерка Цанева.
Отменят се чл. 48, 49, 50 и 51 от Правилата за измерване на количеството на електрическа енергия.
Върховната административна прокуратура твърдеше, че нормите са приети в нарушение на основни начала на административното производство – законност; равенство; достъпност, публичност и прозрачност; последователност и предвидимост и при неспазване на приложими разпоредби на Закона за нормативните актове, въведени за гарантиране на принципите за обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност.
Съдът ги отменя заради неизпълнени изисквания за публично обсъждане на правилата и мотивиране на промените. Това са съществени нарушения, водещи до незаканосъобразност атакуваните текстове, постановяват тримата от ВАС.
Ето какво казва съдът:
„По довода в подадения протест на прокурора за допуснато нарушение на административно-производствените правила: Като такова се сочи неизпълнение на изискването на чл.26, ал.2 от Закона за нормативните актове в приложимата му редакция ДВ бр.46 от 2007 г., доколкото ПИКЕЕ са приети от ДКЕВР на 14.10.2013 г. Тя е задължителна за прилагане от административния орган по силата на препращащата разпоредба на чл.80 АПК, тъй като този въпрос не е уреден изрично в раздел трети от пета глава на АПК. Нормата ясно и недвусмислено задължава компетентния орган преди приемане на нормативния акт, да го публикува на интернет страницата си заедно с мотивите, съответно с доклада, като предостави на заинтересованите лица най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.
Данните от административната преписка категорично доказват, че на 26.07.2013 г. на интернет страницата на комисията е бил публикуван само проектът на ПИКЕЕ. Липсват доказателства, както и твърдения на административния орган за публикуване на мотиви към проекта или доклад. Ето защо съдът намира, че такова публикуване не е направено. Допуснатото нарушение на императивно изискване на чл.26, ал.2 ЗНА е съществено нарушение на правилата за издаване на оспорените четири правни норми и съставлява отменително основание по смисъла на чл.146, т.3 във връзка с чл.196 АПК. При обсъждане на законосъобразността на оспорените правни норми, съдът в изпълнение на задължението си по чл.168, ал.1 АПК извърши цялостен контрол за законосъобразност на оспорените части от нормативния акт и констатира нарушение и по чл.28 ЗНА. Разгледана съвместно с чл.26, ал.2, правната норма показва въведено задължително изискване, всеки проект на нормативен акт да бъде съпроводен с излагане на мотиви или съставяне на доклад към него. При това новелата на ал.2 сочи минималната информация, която задължително да се съдържа в него. Тя е разделена на пет групи: причините, налагащи приемането; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Добрата нормотворческа практика изисква в случаите, когато не са необходими финансови средства или няма прилагане на право на Европейския съюз, това изрично да залегне в доклада.
В настоящия случай – председателят на комисията със заповедта за сформиране на работна група й е възложил да изготви в срок до 3.06.2013 г. два документа – доклад и проект на ПИКЕЕ, които да представи на комисията. Както бе анализирано в т. 3 от приетите за установени от доказателствата по делото факти, такъв доклад липсва. Това означава, че работната група е изготвила само единия от двата възложени документа – проекта за нормативния акт, но не е изготвила доклад към него. Ето защо не е ясно какъв доклад е разглеждал административният орган на закритото си заседание по протокол № 114 от 24.07.2013 г., съответно какъв доклад е приел“.
