DeFakto.bg DeFakto.bg
Тълкувателно дело №1 за пълна или частична отмяна на „стари“ решения по доказателствата, кражбите, гражданските искове
Многобройните промени в Наказателния кодекс (НК), както и новият Наказателно-процесуален кодекс (НПК) от 2006 г. налагат преоценка на „стари“ тълкувания на Върховния съд, постановени в периода 1953-1994 г. Макар и остарели, постановленията на ВС имат задължителен характер и могат да бъдат отменени само с изрично произнасяне на Върховния касационен съд.
С тези аргументи председателят на ВКС Лозан Панов е поискал образуване на ново тълкувателно дело на Наказателната колегия. То е №1 за 2018 г., за докладчици по него са определени съдиите Лада Паунова и Антоанета Данова.
Панов сочи общо 42 постановления на Пленума на Върховния съд, които, според него, подлежат на пълна или частична ревизия. Като настоява на първо място да се направи преценка кой е компетентен да се произнесе по тях – целят пленум на ВКС или общото събрание на Наказателната колегия. В неговото виждане това е в правомощията на Наказателната колегия.
А изброените постановления засягат важни въпроси, включително за гражданските искове в наказателните прозводства, наказанията за пътно-транспортни произшествия и престъпления по транспорта, статута на вещите лица, алтернативните наказания, за кражбите и умишлените убийства.
На преоценка
Изрично са посочени и постановленията на Пленума на Върховния съд, приети в периода 1953-1994 г. (когато влиза в сила и новият Закон за съдебната власт).
1. Постановление № 3 от 14.XII.1953 г. на Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7/87 г. касае събирането на доказателства във връзка с личността на обвиняемия.
Въпросът е за ревизия на частите, свързни с правомощията на съдията-докладчик и на въззивната инстанция, заради коренната промяна на законовите норми.
2. Постановление № 1 от 7.II.1955 г. на Пленума на ВС, изм. с Постановление № 7/87 г. – oтносно гражданския иск в наказателния процес.
По отношение на дадените указания за гражданския иск при финансов начет, приемането за разглеждане на граждански иск, произнасянето по него следва да се прецени необходимостта от
приемането му за загубило сила или изричната му отмяна, сочи Панов. Единствено възприетото, че „гражданският иск може да се приеме за съвместно разглеждане с наказателния процес само за вредите, които са последвали от деянието, предмет на обвинителния акт“ не е загубило сила, защото е с принципен характер и отговаря и на доктриналните разбирания.
3. Постановление № 3 от 30.IV.1955 г. на Пленума на ВС, изм. с Постановление № 9/1963 г. и с т. 19 на Постановление № 7/1987 г. – oтносно подготвителните действия в първоинстанционния съд.
Подготвително съдебно заседание в НПК вече няма, за това би трябвало да се обяви за загубило сила.
4. Постановление № 8 от 31.12.1956 г. на Пленума на ВС – относно кражбата.
По него се иска преоценка на някои положения в раздела, касаещ кражбата на обществено имущество. Макар че актуалният НК не прави разлика между видовете собственост, принципните разрешения в по-голямата си част не са загубили сила – те се отнасят до предмета на кражбата, изпълнителното деяние, формата на вина, сочи Панов.
За ревизия са обаче положенията, свързани с определянето на „големи размери“ и други подобни.
Председателят на ВКС сочи и други раздели, свързани с различни състави на престъплението.
5. Постановление № 1/1958 г. на Пленума на ВС – относно наказанието „лишаване от права“.
ППВС е издадено при действието на НК от 1951 г. /отм./. Според отменения кодекс, лишаването от права е едно от предвидените наказания, в действащия закон лишаването от конкретно право е отделно наказание, а като самите права, които се отнемат, се различни, според отменения и действащия НК.
6. Постановление № 3 от 29.12.1958 г. на Пленум на ВС – относно статута на вещите лица.
Направено е разграничение в статута на „щатни“ и други вещ лица, а оттам и на статута им на „длъжностни лица“, в разрез с действащите правила.
7. Постановление № 6 от 29.XII.1958 г. на Пленума на ВС, допълнено с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г., с което е добавена т. 2. – относно „кои лица не могат да участват в състава на съда, който разглежда делото.“
Разпоредбата на чл. 32, буква „а“ НПК /отм./, е забранявала да участвува в разглеждането на делото съдия или съдебен заседател, който се намира с някоя от страните в родство по сватовство до трета степен. В сега действащия НПК не е предвидено като основание за отвод родството по
сватовство.
8. Постановление № 3 от 1960 г. на Пленума на ВС по дело № 3/1960 г. – относно наказателната отговорност на непълнолетните лица.
С този тълкувателен акт ВС е направил разлика между хипотезите, когато извършеното деяние от непълнолетно лице не е престъпно поради малозначителност и когато то не е наказуемо поради непълнолетието на дееца, без да се заличава престъпния му характер.
В актуалния закон има ново разбиране за „маловажността“, която не изключва престъпния характер на деянието.
9. Постановление № 6 от 1.XII.1961 г. на Пленума на ВС /по н. д. № 6/61 г./ – относно по-нататъшното подобряване дейността на съдилищата в борбата с престъпността и относно определянето на наказанието.
Част от указанията са в унисон с политическите реалности, закрепени в Конституцията от 1947 г. и поставят пред съдилищата задачи, свързани с борбата с престъпността на плоскостта на съществено различна от сегашната политическа система.
10. Постановление № 7 от 28.11.1961 г. на Пленума на ВС /по дело № 8/1961г./ – относно обобщаване практиката на съдилищата по транспортните злополуки, както и за наказанията по транспортните престъпления.
Тук Панов също сочи приемането на постановлението в коренно различна обществено-политическа среда и цитира част от него, че „борбата с тежките престъпления чрез налагане на съответни строги наказания и вземането на мерки за отстраняване причините за тези престъпления е основно задължение на съдилищата“.
11. Постановление № 9 от 1961г. на Пленума на ВС, изменено с Постановление № 8 от 1987 г. на Пленума на ВС /т. 5/ – относно някои въпроси във връзка с гражданския иск в наказателния процес – основание на иска, изменението му, поправяне на допуснати фактически грешки в присъдата.
Част от него е по вече несъществуващи закони, други части са неприложими.
12. Постановление № 1 от 1962 г. на Пленума на ВС /по дело № 7/1961 г.
То е по отменен указ за държавна санитарна инспекция и несъществуващи разпоредби в НПК за преглед по реда на надзора.
13. Постановление № 3 от 1962 г. на Пленума на ВС – относно въпроси по приложението на Закона за другарските съдилища.
Този закон отдавна не съществува.
14. Постановление № 14 от 30.IХ.1963 г. на Пленума на ВС – относно някои въпроси във връзка с умишлените убийства.
Тълкуваната материално-правна уредба не се различава съществено от действащата, но в уводната част на постановлението отново се набляга на „борбата с престъпността“ и тя има нужда от ревизия.
15. Постановление № 16 от 18.11.1963 г. на Пленума на ВС – относно някои въпроси във връзка с производството за преглед по реда на надзора.
Преглед по реда на надзора вече няма.
16. Постановление № 1 от 1964 г. на Пленума на ВС – относно определяне наказанието при алтернативни наказания.
В действащия НК въпросът е решен с изрична разпоредба.
17. Постановление № 7 от 1964 г. на Пленума на ВС – относно приложението на постановление № 6 от 1961 г. на Пленума на Върховния съд по определяне наказанията от съдилищата.
Част от тях са в унисон с ролята на съда като „борец срещу престъпността“, но други не са загубили актуалност.
18. Постановление № 4 от 28.VI.1965 г. по н. д. № 2/65 г. на Пленума на ВС – относно определяне на наказанието при съвкупност от престъпления.
По отношение на продължаваното престъпление има много последвали законови промени и задължителна съдебна практика, различна от изложеното в постановлението.
19. Постановление № 3 от 6.XII.1967 г. и 26.I.1968 г. на Пленум на ВС – относно практиката на съдилищата по предотвратяване на престъпленията и закононарушенията.
Конституционната роля на съда е на арбитър.
20. Постановление № 5 от 28.10.1968 г. на Пленум на ВС – относно някои въпроси по наказателните дела за административни нарушения.
Действа коренно различен регламент за обжалване на наказателни постановления.
21. Постановление № 3 от 25, 26, 27.06.1970 г. по н. д. № 3/70 г. на Пленума на ВС, Изм. и доп. с ППВС № 9 от 10.12.1975 г. и ППВС № 7 от 26.07.1987 г. по н. д. № 7/1987 г. – относно някои основни въпроси за длъжностните присвоявания на обществено имущество.
От преоценка се нуждаят части от него, заради променените обществени отношения във връзка със собствеността.
22. Постановление № 2 от 27 – 29.04.1970 г. на Пленума на ВС, Изм. и доп. с Постановление № 6 от 12.04.1983 г. и Постановление № 7 от 26.06.1987 г. на Пленума на ВС – относно някои въпроси на рецидивната престъпност.
Дадените разрешения не са изгубили актуалност, но нормите за кражба на лично имущество и измама с лично имущество са отменени.
23. Постановление № 6 от 26.04.1971 г. по н. д. № 3/1971 г. на Пленума на ВС, Изм. с Постановление № 7 от 06.07.1987 г. – касае някои въпроси относно престъпленията кражба на обществено и лично имущество.
Направеното разграничение между формите на собственост вече е неприложимо.
24. Постановление № 8 от 28.VI.1971 г. на Пленума на ВС, изменено с Постановление № 7/1987г. на ПВС.
25. Постановление № 6 от 27.XI.1972 г. по н. д. № 6/72 г. на Пленума на ВС, изм. с Постановление № 7 от 6.VI.1987 г.
Визира несъществуващия вече институт за условно освобождаване от наказателна отговорност с предаване на обществено поръчителство.
26. Постановление № 13 от 28.XII.1973 г. на Пленума на ВС- относно практиката на съдилищата за предотвратяване на престъпленията.
Визира разглеждането на дела пред колективи, сигнална функция на съдилищата и т.н.
27. Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г. на Пленума на ВС – относно обобщаване съдебната практика по делата за хулиганство.
Материално-правните норми са претърпели изменения, а обсъжданите наказания „поправителен труд“ и „задължително заселване“ не съществуват.
28. Постановление № 6 от 30.X.1975 г. на Пленума на ВС, изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г. (т. 20) – относно съдебната практика по делата за престъпления, извършени от непълнолетни.
Променен е редът за връщане на дела на прокуратурата за доразследване, ако доказателствата не могат да бъдат събрани в съдебно заседание.
29. Постановление № 7 от 27.VI.1975 г. на Пленума на ВС, изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г. – относно условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието.
Нужна е ревизия заради промени в правната уредба.
30. Постановление № 9 от 10.ХII.1975 г. на Пленума на ВС – относно изпълнение указанията, дадени с Постановление № 3/70 г. на Пленума на Върховния съд на НРБ за длъжностните присвоявания и за допълнение на същото постановление.
Принципно не е изгубило сила, но има нужда от корекции.
31. Постановление № 7 от 23.XII.1976 г. по н. д. № 10/76 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 6 от 29.XI.1984 г. и Постановление № 7 от 6.VIII.1987 г. – относно някои въпроси на съдебната практика по делата за престъпления против социалистическото стопанство.
32. Постановление № 1 от 8.X.1978 г. по н. д. № 3/78 г. на Пленума на ВС – относно обобщаване съдебната практика по делата за рецидивната престъпност и изпълнението на постановление № 2/1970 г. на Пленума на Върховния съд на НРБ.
Ревизия на частта за превантивната дейност на съдилищата.
33. Постановление № 2 от 15.XII.1978 г. по н. д. № 2/78 г. на Пленума на ВС – относно обобщаване съдебната практика по някои въпроси на природозащитното законодателство.
Настъпили са съществени законодателни промени.
34. Постановление № 6/1977 г. от 04.05.1978 г. на Пленума на ВС – относно някои въпроси във връзка с правото на обвиняемия на защита.
Възприетите тези не са загубили сила и съдържат основополагащи доводи във връзка с правото на защита. Нужна е преоценка само във връзка с въвеждането на разпоредително заседание в НПК.
35. Постановление № 8 от 28.XII.1978 г. по н. д. № 5/78 г. на Пленума на ВС, изм. и доп. с Постановление № 7 от 6.VII.1989 г. –
относно някои въпроси на документната измама – чл. 212 НК.
Нужна е ревизия на частта, с която са били посочени способите за определяне на цени на стоки и чуждестранна валута, вече неприложими.
36. Постановление № 2/1979 г., изм. с ППВС № 7/1987 г. – относно съдебната практика за престъпленията, свързани с нарушаване на правилата за охрана на безопасността на труда.
В същността си дадените указания не са изгубили сила. За преоценка са частите, свързани с процесуалния ред за даване н обвиняемия на съд и с превантивната дейност на съда.
37. Постановление № 1/1981 г., изм. с ППВС № 7/1987 г. – относно някои въпроси на второинстанционното производство по наказателни дела.
Ревизия на частта, която постановява че при оспорване на присъдата само в частта за гражданския иск, наказателната й част влиза в сила. Предстои тълкуване на ВКС за „частичното“ влизане в сила на присъда.
38. Постановление № 8/1981 г., изм. с ППВС № 7/ 1987 г. – относно съдебната практика по някои въпроси на престъплението подкуп.
Преоценка на някои загубили сила решения.
39. Постановление № 1 от 17.01. 1983 г. – относно някои въпроси на престъпленията по транспорта.
Актуално, но без „превантивната“ дейност на съда.
40. Постановление № 6 от 29.11. 1984 г. – относно някои въпроси на съдебната практика по делата за незаконна търговия, като е тълкувана разпоредбата на чл. 233 НК.
Тълкуваната редакция е отменена и престъпният състав, визиран в нея, не съществува.
41. Постановление № 7 от 03.07 1984 г. по н.д. № 6 от 1983 г. на Пленума на ВС.
Дават се указания по отменени норми.
42. Постановление № 7 от 4.11. 1985 г. – относно някои въпроси за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Независимо от многобройните изменения в чл. 78а от НК, принципните постулати не са изгубили актуалност. Но трябва да се съобразят законовите изменения.
