Съдът в Люксембург отсъди: Полша нарушава правилата за качеството на въздуха

Пределно допустимите стойности  на прахови частици,  са били постоянно превишавани

Малко предистория

Решение на Съда на ЕС е по  дело C-336/16, заведено от Комисията срещу Полша. С директива на Съюза1, влязла в сила на 11 юни 2008 г., е извършена кодификация на законодателните актове в областта на оценката и управлението на качеството на атмосферния въздух. По-специално с нея се установяват пределно допустимите стойности и алармените прагове за опазване на човешкото здраве.

Праховата частица ПЧ10 представлява смес от органични и неорганични вещества, които се намират във въздуха.  Тя може да съдържа токсични субстанции като полициклични ароматни въглеводороди, тежки метали, диоксин и фуран. Както и елементи с диаметър, по-малък от 10 микрометра, които могат да проникнат в горните дихателни пътища и в белите дробове.

Европейската комисия констатира, че  Полша не е спазва  дневните и годишните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10 в няколко зони и агломерации, както и че неправилно е транспонирала разпоредбите на  директивата за качеството на въздуха, Затова предявява пред Съда на ЕС иск за установяване на неизпълнение на задължения срещу тази държава.

Решението

Съдът обявява, че фактът на превишаване на пределно допустимите стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10 в атмосферния въздух, е достатъчен сам по себе си, за да се установи неизпълнение на задължения.  В случая от данните в годишните доклади за качеството на въздуха, представени от Полша, е видяно, че в периода между 2007 г. и 2015 г. включително  държавата редовно е превишавала, и  дневните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10 в 35 зони, и годишните в 9 зони.  От това съдът е направил извода, че  констатираното превишаване е постоянно.

Съдът напомня, че според  разпоредбата от директивата, в случай на превишаване на пределно допустимите стойности, за които крайният срок за постигане е изтекъл, трябва да се предвидят подходящи мерки, така че периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък.

В конкретния  случай задължението за изготвяне на планове за качеството на въздуха при превишаване на пределно допустимите стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10 в атмосферния въздух, е било наложено на Полша още на 11 юни 2010 г.  В приетите впоследствие от Полша планове са определени сроковете за прекратяване на тези превишавания да изтекат в зависимост от различните зони между  2020 г. и 2024 г.  Според държавата,  тези срокове са напълно съобразени с обема на необходимите структурни промени, за да бъдат прекратени тези превишавания, подчертава и трудности от социално-икономически и бюджетен характер, свързани със значителните технически инвестиции, които трябва да се направят.

Според Съда, дори тези обстоятелства да могат да бъдат взети предвид, все пак не е било установено, че те не изключат възможността да бъдат определени по-кратки срокове. Поради това Съдът приема, че изтъкнатият от Полша довод сам по себе си не може да обоснове толкова дълги срокове за преустановяване на посочените превишавания.

Освен това Съдът установява, че като е превишила в четири зони2 дневните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10 в атмосферния въздух (увеличени с допустимото отклонение3), Полша е нарушила правото на Съюза.

Накрая Съдът приема, че в никой от приетите от Полша планове за качеството на въздуха както на национално, така и на регионално равнище, не се посочва изрично, че трябва да ограничат превишаванията на пределно допустимите стойности за възможно най-кратък период, каквото впрочем е изискването.

При това положение и като се вземе предвид, че първите три твърдения за нарушения са уважени, следва, че транспонирането на директивата в полското право не би могло да осигури ефективно цялостното прилагане на тази директива.

Последици:

Ако Комисията установи, че  държавата членка не се е съобразила със съдебното решение, тя може да предяви нов иск и да поиска налагане на имуществени санкции.  В случай обаче, че Комисията не е уведомена за мерките по транспониране на дадена директива, по нейно предложение от Съда могат да бъдат наложени санкции на етапа на първото съдебно решение.

1 Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (ОВ L 152, 2008 г., стр. 1).

2 Отнася се до зони Радом, Прушков-Жирардов и Кенджежин-Кожле (от 1 януари 2010 г. до 10 юни 2011 г.), както и до зона Остров-Кемпно (от 1 януари до 10 юли 2011 г.).

3 Съгласно член 22, параграф 2 от Директива 2008/50, когато в определена зона или агломерация не може да се постигне съответствие с пределно допустимите стойности за ПЧ10, посочени в приложение XI от тази директива, поради специфичните характеристики на дисперсия на мястото, неблагоприятни климатични условия или трансграничен пренос на емисии, държавата членка се освобождава от задължението да прилага тези пределно допустими стойности в срок до 11 юни 2011 г., ако тази държава членка докаже, че на национално, регионално и местно равнище са взети всички необходими мерки за спазване на крайните срокове. Когато прилага това освобождаване, съответната държава членка гарантира, че пределно допустимите стойности за всеки замърсител не се превишават с повече от максимално допустимото отклонение, определено в приложение XI за всеки от съответните замърсители. За ПЧ10 допустимото отклонение е определено на 50 % от пределно допустимите стойности.