DeFakto.bg DeFakto.bg
Делото срещу Илко Семерджиев влиза в съда
Прокуратурата е внесла в съда обвинителен акт срещу вицепремиера и здравен министър от последния служебен кабинет И.С., съобщиха от държавното обвинение. Инициалите са на Илко Семерджиев, за старта на делото срещу когото през април м.г. бе съобщено с назоваване на имената му.
Иначе – нищо изненадващо. От Семерджиев се търси отговорност, задето оказвал натиск и заплашвал с уволнение подчинена – шефката на изпълнителата дирекция по лекарствата Асена Стоименова. Уволнението не е заплаха, а правомощие, бе коментирал обвиненията самият Илко Семерджиев.
Ето съобщението на прокуратурата от днес:
„Днес, 27 февруари 2018 г., Софийска градска прокуратура (СГП) внесе обвинителен акт в Софийски градски съд (СГС) срещу И.С.– служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването в служебното правителство през 2017г.
Той е обвинен за това, че на 24.03.2017г. в гр. София е употребил заплашване, с цел да принуди орган на власт – Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата /ИАЛ/ към Министерство на здравеопазването, да извърши нещо, свързано с функцията му, а именно – да назначи конкретно лице за заместник- изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лекарствата към МЗ– престъпление по чл. 269, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Поведението на И.С. е било мотивирано от отказа на изпълнителния директор на ИАЛ да назначи конкретно лице за свой заместник, поради открития конфликт на интереси.
Подразнен от този отказ И.С., възползвайки се от властовата си позиция по отношение на Изпълнителния директор на ИАЛ, го заплашил с уволнение , ако не промени решението си.
Ако бъде признат за виновен, И.С. може да получи наказание до шест години „лишаване от свобода“.
Към настоящия момент спрямо И.С. е определена мярка за неотклонение „подписка“.
Вицепремиерът и министър на здравеопазването д-р Илко Семерджиев: „Прокуратурата ми повдига обвинение за това, че си върша работата.“ Във връзка с продължаващите свободни интерпретации на казуса с повдигнатото обвинение на министъра на здравеопазването, пресцентърът на МЗ разяснява: Първото, което трябва да се знае е, че министърът на здравеопазването е работодател на директора на ИАЛ и уволнението не е заплаха, а правомощие, което може да бъде упражнено по целесъобразност, включително и без обяснения, на основание чл. 19а от Закона за администрацията. В крайна сметка, въпреки че на 27.03.2017 г. директорът на ИАЛ не е подал доклад до министъра по случая, вкл. и за твърдяното наличие за конфликт на интереси, такова уволнение не е извършено. Това показва, че подобна заплаха не е съществувала, напротив – имало е изискване към директора да изпълнява длъжностните си задължения, които във времето не са били реализирани ефективно и коректно. Що се касае до твърдението, че министърът може „да направи и други неща“, това също е част от неговите правомощия, а именно да възложи, например, проверка от инспектората на МЗ, каквато от 2014 г. не е правена. Второ – установяването на наличие на конфликт на интереси не е от компетенциите на директора на ИАЛ. Това се установява от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), а не в Гугъл или в Търговския регистър. Трето – още преди три години г-жа Асена Стоименова е отстранила заемащия длъжността зам.-директор на ИАЛ и оттогава досега такъв не е назначаван, въпреки изричния регламент в Устройствения правилник на агенцията, което предизвиква въпроси, на които няма отговор. Тъй като директорът на ИАЛ не предприема инициатива, а министърът съгласно чл.5 ал.4 от УП на ИАЛ следва да съгласува назначението на зам.-директор, е напълно нормално точно министърът да инициира разговор. В противен случай дейността на ИАЛ, освен еднолично управлявана, е и в нарушение на чл.5 ал.5 и ал.6, които регламентират, че правомощията на директора на ИАЛ могат да бъдат изпълнявани изцяло или по делегация единствено от зам.-директор. Това означава, че считано от 2013 г., времето, в което директорът на ИАЛ е бил в отпуск, болнични, командировки и др., институцията е била управлявана незаконосъобразно и издадените през това време административни актове са атакуеми. Няма министър, който да е достатъчно отговорен към задълженията си и да не санира този очевиден факт на нарушение на УП на ИАЛ. Четвърто – не става ясно защо директорът на ИАЛ, вместо да докладва на министъра съгласно поставеното изискване, пише сигнали до прокуратурата. По този повод д-р Семерджиев заяви: „Остава неясно дали г-жа Стоименова схваща работодателя си като заплаха, а прокуратурата като защитник, но ако е така, остава въпросът „защо“ и „кой“ всъщност е нейният истински работодател. Отговори има, но на тях публичност няма да се даде. Това е вероятната причина с казусът да се занимава Специализираното звено „Антикорупция“ – очевиден опит делото да остане непублично, а истината – скрита. На всеки гражданин на демократична държава обаче, независимо от заеманата в момента длъжност, трябва да му е ясно, че фактите и истината никога не могат да бъдат скрити завинаги. Моята прогноза е, че производството или ще бъде прекратено поради липса на доказателства и защото е ясно, че няма да издържи в съда, или ще бъдат потърсени други поводи за отправяне на нови обвинения с цел компрометиране. На всички, които ми имат доверие искам да заявя – не съм ви подвел, не съм направил нищо нередно, върша си работата професионално, отговорно и смело. Така ще продължа и занапред.“