DeFakto.bg DeFakto.bg
Върховният касационен съд сложи край на спор за подсъдност между спецсъда и СГС по дело срещу плевенския прокурор Димитър Захариев и постанови то да се гледа от специализираното правосъдие. Определението на Антоанета Данова, Лада Паунова и Мая Цонева е от 27 февруари и е окончателно.
Спорът
Става дума за обвинения за участие в организираната престъпна група на Камен Балбузанов-Куката и за изнудване на лекар през 2007 г., по които Захариев бе арестуван в съдебна зала.
Прокуратурата изпрати делото за организирана престъпност в спецсъда. Но в разпоредително заседание на 8 февруари там го прекратяват с аргумента, че казусът не им е подсъден. Мотивите са, че между двете престъпления (участието в ОПГ и изнудването), за които е обвинен прокурорът Захариев няма връзка; обвинението за изнудване е във връзка с качеството му на прокурор и е подсъдно на Софийския градски съд, а тъй като това престъпление е по-тежко наказуемо участие в организирана престъпна група, то цялото дело е подсъдно на СГС – по принципа, че подсъдността се определя според най-тежкото престъпление.
Но с разпореждане от 14 февруари докладчикът в СГС Тони Гетов също приема, че делото не му е подсъдно и повдига спора пред Върховния касационен съд.
В мотивите си Гетов се позовава включително на последните промени в НПК. Законът дава изключителна компетентност на спецсъда по делата за организирана престъпност, а с измененията в НПК от миналата година той вече може да разглежда и дела срещу съдиии, прокурори и следователи, сочи докладчикът от СГС. Нещо повече – специализираният съд не се е усъмнил в собствената си компетентност, когато се е произнасял по мерките за неотклонение на обвиняемите, напомня Гетов.
Какво казват върховните съдии?
Общата компетентност на СГС по дела срещу магистрати вече не е абсолютна след последните промени в НПК, напомнят Антоанета Данова, Лада Паунова и Мая Цонева. Докладчик е съдия Мая Цонева.
И още:
„В настоящия случай подсъдността на делото на Специализирания наказателен съд е обусловена от повдигнатото не само на З., но и на останалите подсъдими обвинение по чл. 321 от НПК при съобразяване и на обстоятелството, че в НПК не съществува разпоредба, аналогична на чл. 216 от НПК, която да предостави на съда правомощия да раздели производството по делото и да изпрати на Софийски градски съд материалите за престъплението, за което се твърди, че е извършено от подс. З. в качеството му на прокурор.
Като допълнителен аргумент в тази насока следва да бъде посочено, че от компетентността на общите съдилища са извадени всички дела за престъпления, посочени в чл. 411а, ал. 1, т. 1 – 4 от НПК, сред които са и тези по чл. 321 от НПК, но в същото време, с оглед актуалната законова редакция поначало не е изключена процесуалната възможност специализираният съд да разглежда и решава дела за престъпления, извършени от магистрати“.
