DeFakto.bg DeFakto.bg
На четири въпроса, свързани със задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, ще отговаря Търговската колегия на Върховния касационен съд в ново тълкувателно дело.
То е образувано по предложение на зам-председателя на ВКС Дария Проданова, която ръководи колегията, и е № 1 за 2018 г. Проблемите са свързани с нищожността и унищожаемостта на договорите за застраховката. Сигналът е изпратен от Комисията за финансов надзор.
Общото събрание на Търговската колегия трябва да отговори на следните въпроси:
- Налице ли е правен интерес за застрахователя от предявяване на иск за прогласяване нищожността на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по който той е страна, при липса на възникнал конкретен правен спор, свързан с този договор?
- Допустимо ли е прогласяване на нищожност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ поради липса на съгласие; поради липса на представителна власт; поради първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на лицата по чл. 477, ал. 2 КЗ?
- Непълното и/или неточното обявяване на обстоятелства, оказващи въздействие за настъпване на застрахователното събитие или за увеличаване на размера на вредите, основание ли е за унищожаване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на основание общата разпоредба на чл. 29 ЗЗД или по отношение на него е приложима специалната уредба по чл. 485 КЗ?
- Съдебното решение, с което е прогласена недействителност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, противопоставимо ли е на третите лица по смисъла на чл. 477, ал. 3, предл. 1 вр. ал. 1 КЗ и на Гаранционния фонд?
Делото е образувано заради противоречивата съдебна практика по искове за прогласяването на нищожността на тези договори за застраховка.
„В предложението за образуване на делото се посочва, че е извършена проверка, според която исковете са значителен брой и са предявени пред районните съдилища в Русе, Добрич, Монтана, Бяла, Силистра, Оряхово, Разград, Враца, Видин и др. от един и същ ищец – застраховател. Тезата за недействителност на договорите ищецът основава на твърдения за липса на представителна власт на насрещната по договора страна, както и за липса на нейно съгласие; твърдения за договор, сключен в противоречие или при заобикаляне на закона; противоречие с добрите нрави; липса на предписаната от закона форма; липса на основание; липса на застрахователен интерес; поради привидност – сключен при условията на персонална симулация. При условията на евентуалност са предявени и конститутивни искове за унищожаване на договора поради измама.
Основното противоречие в практиката на съдилищата е различната преценка за допустимостта на исковете. Част от съдилищата приемат, че исковете са недопустими. Има решения на съдилища, според които исковете са основателни, има и такива, според които исковете са неоснователни. Ръководителят на Търговската колегия пише в предложението си за образуване на тълкувателно дело: „Независимо от различните становища на съдилищата по допустимостта и основателността на исковете, налице е позоваване на закона – чл. 477 и сл. КЗ, но при различно негово тълкуване“, съобщават от ВКС.
