DeFakto.bg DeFakto.bg
Как зад завесата на скандала с продажбата на дружеството, парламентът отвори вноса на работници извън ЕС
„Премиерът Бойко Борисов иска да има пълен контрол върху сделката за продажбата на активите на енергийното дружество ЧЕЗ“. Това заяви след среща с министър-председателя собственикът на дружеството „Инерком“, избрано за купувач на активите на ЧЕЗ в България, Гинка Върбакова. Извънредната среща се проведе в сградата на Министерския съвет преди съвместното заседание на парламентарните комисии по енергетика и контрол над службите за сигурност, на което ще бъдат изслушани представители на институции, които проверяват продажбата на ЧЕЗ.
Върбакова обяви, че заминава за Чехия като представител на своята фирма, като целта ѝ е да договори варианти, при които България да може да участва в сделката за ЧЕЗ.
„Заминавам за Чехия, за да мога да разговарям с продавача. Искам да кажа, че финансирането е напълно публично и то ще стане ясно за всички, че става дума за финансиране от международни банки, които ще подкрепят сделката заедно с наше участие, разбира се. Няма участие на български банки във финансирането“.
Министърът на финансите Владислав Горанов обясни, „че пари вероятно ще се търсят“ и припомни, че чешкият премиер Андрей Бабиш е разговарял с българския си колега Бойко Борисов и той е поискал да се потърси вариант как да бъде включена България в сделката. Горанов посочи какви са вариантите за участие на държавата в сделката:
„Ако чешката страна се съгласи – продавачите се съгласят, държавата има възможността през една или друга форма, било през средства от бюджета, било през частно придобиване – в смисъл през някоя от енергийните компании, да влезе в подобна сделка. Но виждаме добрата воля от страна на българското дружество да допусне държавата под една или друга форма в сделката“.
Сделката за продажбата на „ЧЕЗ Груп България“ на компанията „Инерком“ , предизвика скандал заради който ресорният министър Теменужка Петкова подаде оставка, която все още не е приета.
Пред „Хоризонт“ директорът на чешкото издание „Лидове новини“ Веселин Вачков разкри, че сделката е финансирана през офшорни фирми и три български банки:
„Кредитът от „Уникредит Булбанк“ би трябвало да бъде 180 млн. евро, от Fibank – 80 млн. Последната информация всъщност я потвърди и ЧЕЗ – имаме изказване на говорителя на ЧЕЗ – говоря за Българската банка за развитие, че ЧЕЗ има на разположение писмо, което потвърждава този интерес за рефинансиране“.
Според „Медиапул“, развихрилият се политически скандал около продажбата на ЧЕЗ е принудил банките, обявили намерение за подкрепа, да се оттеглят от сделката.
На принципа за качулките след дъжд, „нормалната” сделка вече е обект на множество проверки, а отговорните институции ще бъдат изслушвани на съвместното заседание на парламентарните комисии.
По-късно държавният глава Румен Радев коментира случващото се:
Хаотични действия, които противоречат на декларациите на самото правителство
„Хаотичните действия на правителството противоречат на собствените му декларации. За мен тревожното е, че службите не сработиха по този казус и вече витае съвсем закономерно въпросът дали те обслужват държавата или комфорта на управляващите. Тревожно е, че демократичните механизми за контрол също се оказват безсилни.“ Това президентът заяви пред журналисти, помолен да коментира заявеното от финансовия министър Владислав Горанов намерение държавата да придобие контролен дял от активите на ЧЕЗ, направено след среща при министър-председателя Бойко Борисов с вицепремиера Томислав Дончев и собственика на „Инерком България“ Гинка Върбакова.
Държавният глава отново подчерта, че очаква от правителството рационални решения в интерес на България, но това не отменя въпросите защо се стигна дотук в случая с обявената сделка за активите на ЧЕЗ в България.
Корнелия Нинова: Животът на 3 млн. българи е на колене пред Гинка от Пазарджик
Премиерът Бойко Борисов се докара дотам да се моли на Гинка да прехвърли акции на ЧЕЗ на държавата, в по-унизително положение не сме били. Това заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова след срещата си с чешкия посланик за ЧЕЗ, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Нинова каза също, че премиерът Бойко Борисов търси спасение. „Разбираме, че енергийната ни сигурност и животът на 3 млн. българи са поставени на колене пред Гинка от Пазарджик.
И още: „От няколко дни с авторитетни юристи по европейско право и търговско право, обсъждаме и подготвяме внасянето на колективен иск в съда, български или чешки, за да спре сделката. КЕВР казват, че не могат, нямат отношение, че законът не позволява. КЗК се управлява от майката на депутат от ГЕРБ. Какво можем да очакваме от тези институции? Затова ще се обърнем към съд, но за да го направим започваме подписка в цялата страна от български граждани, клиенти на ЧЕЗ“, казва Нинова.
Парламентът отвори вноса на работници от страни извън ЕС
Зад завесата на скандала с продажбата на ЧЕЗ, управляващите депутатите от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ вчера необезпокоявано приеха ключови поправки в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Те бяха поискани от големите работодателски организации, за да си набавят работна сила, която според противниците на промените означава – запазване на ниските заплати и невъзможни сдружения за опазване на трудови права.
Промените увеличават тройно позволената квота на чуждестранни работници, която една компания може да наеме. Досега 10% от работниците можеха да бъдат наемани от страни извън ЕС, но с новите поправките, внесени от Данаил Кирилов и колеги от ГЕРБ и „Обединени патриоти“, за малките и средни предприятия (каквито според законовите определения са над 99% от компаниите в България) този процент скочи на 35%.
Удовлетворено е и друго желание на работодателите – да отпадне пазарният тест за получаване на Синя карта на ЕС. Той предвиждаше да се публикува обява за търсене на български висококвалифицирани работници, подходящи за дадената позиция, преди за нея да бъде привлечен чужденец (гражданин на страна извън ЕС).
Отпадна и публикуването на списък с професии, за които има недостиг на високо квалифицирани специалисти, а това означава, че ще бъде улесняван вносът на работници с всякакви специалности.
Всичко това се случи след старателно отбягване на синдикатите и тяхното общо становище против промените.
В края на януари Тристранният съвет обсъди част от въпросите, но обект на дебат беше само законопроектът на Министерския съвет, приет на първо четене на 2 февруари. По обигран маниер, промените бяха внесени на по-късен етап – между първо и второ четене на законопроекта, от депутати от управляващото мнозинство. Така безпрепятствено се заобикалят неудобните, в случая – социалните партньор и Кодекса на труда.
