DeFakto.bg DeFakto.bg
Заради него пловдивчани направиха жива верига през пролетта на 2016-а
Край! Една емблематична сграда, паметник на културата в Пловдив, оцелява – доколкото е възможно. И засега.
С окончателно решение от 28 февруари Върховният административен съд (ВАС) окончателно спря разрушаването на сградата на „Ориент Табако“ – онази, заради която през пролетта на 2016-а пловдивчани направиха жива верига срещу багерите (на снимката горе), а после прокуратурата повдигна обвинения на главния архитект на града Румен Русев, който почина.
Само не бъркайте сюжетите – „онова“ събаряне не е свързано с последвалия пожар на ансамбъла „тютюневи складове“, за който на първа инстанция вече бе осъден един клошар. Въпросната сграда на „Ориент Табако“ не е била засегната от „онзи“ пожар.
За конкретното решение на ВАС сигнализира адвокат Александър Кашъмов в профила си във Фейсбук:
„С Решение № 2608 от вчера, 28 февруари 2018 г. ВАС, III отделение потвърди окончателно законността на наложената мярка – спиране на разрушаването на сградата на Ориент Табако в Пловдив, представляваща паметник на културата. На този етап с колегите от Министерството на културата си свършихме работата, за да спрем това безобразие, ред е на прокуратурата да докаже обвиненията и да бъдат наказани злосторниците„, написа юристът.
Решението е на съдиите Таня Куцарова, Мира Райчева и Владимир Първанов, видя De Fakto.
То е любопитно най-вече с прочита на Закона за културното наследство, неговите изисквания и статута на защитените обекти. В които се прескачат аргументи за някогашни списъцип и действащият закон.
Ето откъси от окончателното решение на ВАС:
„Неоснователни са твърденията, че поради неотразяване на данни, че сградата е културна ценност в Агенцията по кадастъра и Агенцията по вписванията, същата не представлява такава и това необосновано не е съобразен от съда. Правилно АС- Пловдив е посочил, че се касае до „деклариран обект“ по смисъла на ЗКН, а не за регистриран такъв, като съгласно чл.59, ал.4 от ЗКН декларираните недвижими обекти имат статут на недвижими културни ценности до установяването им като такива по реда на този закон (последното именно ще бъде предпоставка за категоризация на обекта по критериите на чл.45 от ЗКН след извършване на заключителна оценка по смисъла на чл.61 от ЗКН).
В допълнение към изложеното от първостепенния съд следва да бъде посочено още следното:
Действително, както твърди касаторът, в обобщен рекапитулационен списък на декларираните паметници на културата в [населено място]- ЦГЧ към Писмо № 395/13.02.1985г. на НИПК на ОД на КИН [населено място], под т.[номер] е посочен [наименование] на [улица]/ [улица], кв.[номер], пл.№ [номер] съгласно декларационно писмо № 6600/25.11.1975г. Несъмнено обектът „[наименование]“ на [улица]/ [улица], кв.[номер], пл.№ [номер] по визирания рекапитулационен списък не е процесната сграда, но същественото в случая е, че именно процесната сграда е тази, която фигурира в Писмо № 6600/25.11.1975г. от НИПК. Именно по тази причина и с писмо изх. № 0401-1007/14.12.2013г. на Директора на НИНКН е установено, че статут на единична НКЦ притежава сградата [наименование] „[наименование]“, находящ се на ъгъла на [улица]и [улица], кв.[номер], пл. № [номер], за което Директорът на ГД ИОКН е уведомил Кмета на Община Пловдив. В последното писмо е посочено още, че съгласно чл.83, ал.1 от ЗКН инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и проектите се изпълняват след съгласуване по реда на чл.84, ал.1 и ал.2 ЗКН.
Ето защо и по възраженията на касатора следва да се посочи, че доколкото в случая става въпрос за деклариран обект, то ирелевантно е, че Заповед № РД-4/28.01.2016г. на Директора на НИНКН, с която е извършена поправка в „Списъка на недвижимите културни ценности в [населено място]“ относно кадастралните данни на обекта, не е влязла в сила. Статута на посочения административен акт е без съществено значение за разрешаването на настоящия правен спор.
Така, в обобщение на изложеното относно разгледаните по- горе оплаквания на касатора следва да се посочи, че правилно и въз основа на приетите доказателства АС е приел, че сградата [наименование] на [улица]и [улица] (бивша [улица]) е декларирана като архитектурен паметник на културата с писмо № 6600/25.11.1975г. на НИПК, като в списъка на декларираните архитектурни паметници на културата от периода 1820-1920 г. е посочена под № [номер]. В този смисъл същата се явява недвижим паметник на културата по смисъла на чл. 12, т.2 от ЗПКМ (отм.), съгласно която такива са декларираните от НИПК.
2. Неоснователно е и твърдението на касатора за нарушение на § 12, ал.1 от ПЗР на ЗКН. Съгласно цитираната разпоредба, заварените, декларирани по досегашния ред недвижими паметници на културата, запазват своя статут като декларирани обекти по този закон, като в тригодишен срок от влизането в сила на закона Директорът на НИНКН предлага по реда на чл. 64 за регистриране или за отписване на заварените декларирани недвижими паметници на културата . Въпреки че не са налице данни за това, че процедурата по установяване на статут на паметник на културата е завършила в предвидения от § 12, ал.2 от ЗКН срок и имотът не е бил регистриран по реда на чл. 64 от ЗКН, правилно първостепенният съд е счел, че същият не е изгубил своя статут на деклариран обект по ЗКН. Следва да бъде споделена тезата на пълномощника на ответника, че създаването на задължение за министъра да предложи заварените декларирани паметници за регистриране или отписване по реда на действащия закон не означава, че след изтичане на определен срок те автоматично губят статута си на декларирани, а следователно- и защитени обекти. Такова тълкуване на закона не се възприема от настоящия съдебен състав. Напротив, в ал.1 е обявен принципът, който всъщност е и проявление на принципа на правна стабилност: запазването на статута до изрично произнасяне от министъра дава възможност да се осъществят при внимателно и надлежно събиране на необходимите доказателства всички дължими в с тези случаи производства. Тълкуването на приложимите норми следва да се извършва в духа на закона, чиято цел е да бъде защитено културното наследство“.
Та така…
