Депутати питаха Георгиев и Николай Николов за сделка за 1 милиард и акт на МС със „съмнения за корупция“
Пламен Георгиев, кандидадът на управляващите от ГЕРБ и Обединени патриоти за шеф на новата антикорупционна комисия, остава в нея, само ако бъде избран за председател.
Това стана ясно от отговор на самия Георгиев при изслушването му от специализираната парламентарна комисия. Там бе и конкурентът за поста Николай Николов, номиниран от БСП.
А въпросът гласеше: „В състояние ли сте да предложите другия колега за зам.-председател на новата комисия, за да се запази експертизата в нея?“
„Да„, отговори Николай Николов.
„Аз съм прокурор, мястото ми там се пази. Има много недовършена работа, но ако не бъда избран за председател, ще се върна в прокуратурата„, категоричен бе Пламен Георгиев.
На подсещащ въпрос а дали би предложил конкурента за свой заместник, ако бъде избран, Георгиев отвърна: „Той е едно от имената, които ще преценя„.
Изслушването на двамата претенденти пред парламентарната комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика предшества гласуването в пленарната зала. За председател на новата мегакомисия ще бъде избран онзи, който получи „за“ от повече от половината от присъстващите депутати. Изборът и преди изглеждаше предизвестен, днешното заявление на Пламен Георгиев затвърди това усещане. Той говореше и за вече изготвени правила за проверки и образци на декларации, които само чакали новата комисия. Тя се състои от петима – председател, зам.-председател и трима членове, избирани от НС. Мандатът е 6 години. След избора на председателя, той номинира останалите четирима.
Иначе двамата кандидати са познати. Георгиев е прокурор от кариерата, за последно от спецпрокуратурата, бивш зам.министър на правосъдието, шеф на КОНПИ от 2013 г. Николов е автор на монографии за гражданската конфискация и конфликта на интереси, член на първата комисия срещу незаконното богатство (по закона „Петканов“), член, а после и дългогодишен временен председател на централната Комисия за конфликт на интереси, която вече е закрита.
На днешното изслушване в парламентарната комисия на двамата бяха зададени любопитни въпроси. Вниманието особено привлякоха два от тях – за проверка на сделка за 1 милиард лева между частни лица, държава и община, зададен от Спас Гърневски (в момента депутат от ГЕРБ). И за действия на новата комисия по акт на Министерския съвет, пораждащ „съмнения за корупция“, например немотивирано преразпределяне на средства за ремонт на пътища. Зададе го Милко Недялков (депутат от БСП).
Изслушването, а после и отговорите се даваха по азбучен ред – първо Николов, после Георгиев. Както De Fakto вече писа, имаше и въпроси, зададени от неправителствени организации.
Еднакъв стандарт за всички „клиенти“
Пълно дистанциране от политическата конюнктура, еднакви стандарти за всички проверявани от новата „Антикорупция“, равенство пред закона и пропорционалност на намесата в личния живот декларира пред депутатите Николай Николов.
Неговото схващане на ролята на председателя на Комисията за борба с корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество е на пръв сред равни. Зарече се да гарантира правото на свободно вътрешно убеждение, което да се отстоява и да изисква от служителите професионализъм. Заяви готовност лично да се яви на проверка за почтеност, която се изисква за служителите, но не и за членовете на комисията.
За това кого ще номинира за членове на комисията обяви, че критериите ще са изцяло професионални, защото „това не е ЦИК, за да е на партийни квоти“. Иска да разкрие 10 териториални дирекции на комисията, като всеки член ще отговаря за по две от тях, плюс ресор по направленията превенция на корупцията, оперативно-издирвателна дейност по сигнали, гражданска конфискация, конфликт на интереси.
Сред приоритетите си посочи осигуряването на навременно подаване на новите декларации за имуществено състояние, несъвместимост и конфликт на интереси от 10 000 лица, заемащи висши публични длъжности (по новия закон), включително с отправяне на персонални покани до всеки от тях. Изрично отбеляза обществените поръчки, чрез които само за миналата година са „завъртени“ 7 милиарда лева и задачата „да можем да убедим обществото, че няма братовчеди“, отправнето на сигнали от граждани и юридически лица, работа на комисията по законопроекти. „Явявам се пред вас не защото си търся работа. Това е отговорност, кауза, голямо предизвикателство пред мен“, обяви Николов.
В отговор на въпрос отбеляза голям риск пред работата по конфликт на интереси заради нейната децентрализация. „С това ще се занимават 1000 органа – всички органи по назначаване, всички административни ръководители на прокуратури и съдилища, 265 председатели на общински комисии“.
Реализациите в Септември и Перник отново доказаха, че съм независим!
Заемането на длъжността „председател“ приемам като кауза, каза на свой ред Пламен Георгиев. Огласи принципите си на работа: законност, независимост, почтеност, прозрачност.
Двете извършени вече реализации съвместно с прокуратурата също са свидетелство за независимост, посочи кандидадът. Става дума за акциите с участието на новата мегаструктура в Септември и Перник (насочени срещу кметове от различни политически сили). Георгиев отчете и 28 милиона лева, отнети в полза на държавата само за миналата година с влезли в сила решения по искания на КОНПИ.
Визията му за членовете на новата комисия е да има „по един компетентен в петте ресора – незаконно придобитото имущество, по конфликт на интереси, превенция на корупцията, регистърът към Сметната палата, оперативна работа“. В тази бройка влиза и самият председател, който също ще поеме един ресор.
За проверките за почтеност обяви: „Минавал съм през полиграф като командирован прокурор във ВКП по борба с корупцията, не е страшно“. Сега обаче законът не говорел за проверка с полиграф, а вече са разработени правила как да се проверява почтеността на служителите: проверка на имущество, свързаност с ЮЛ и ФЛ, познаване на законите и Конституцията, изготвяне на психологически профил, цялостна скала с оценка от 1 до 10 по всеки от критериите, накрая цифрова оценка, с граница за „издържал“ и „неиздържал“. Самият Георгиев декларира, че е готов също да мине тази проверка по тези критерии, но пред парламентарната комисия. „Несериозно е председателят да проверява сам себе си“, обясни той.
Отчете сключено споразумение с УНСС за магистърска програма по антикорупция, както и засилена обмяна на опит с експерти от САЩ. Иска „комисията да стане център на Балканите за борба с корупцията“.
Ще настоява за нови кадри заради многото работа, както и за нова сграда за комисията, за което вече е писал на премиера Борисов.
За обществените поръчки каза, че е „резервиран от бързи действия“ – от средата на м.г. има нов Закон за обществените поръчки, трябвало да се види как работи той и да се анализират поне няколко обществени поръчки по новите правила.
Казусът за 1 милиард и давността
Депутатът Спас Гърневски представи „конкретен казус“, по който „спряхме действия до създаването на нов орган“, но имало риск от изтичането на давност за проверката му.
По думите на Гърневски ставало дума за „сделка между частни лица, държава и община, не за 500 милиона, а за двойно повече“. И попита кандидадите: „Имате ли воля за пълна проверка на случая и да стане ясно все пак има ли нанесени щети и ако има…“ Даде да се разбере обаче, че „давностният срок вече изтича“ и попита претендентите дали биха предложили на парламента промени за давността в подобни случаи. Конкретика нямаше.
Ще се реагира не само по сигнали за 1 милиард, идващи от парламентарна комисия, но и по сигнали на граждани, отговори Николай Николов. Що се отнася до давността, той напомни, че в закона има различни срокове – за установяване на конфликт на интереси тя е 3 г., но за проверка за незаконно имущество е далеч по-голяма – 10 г. „Трябва да спазваме създадения от вас закон“, заключи Николов.
Подавайте го този сигнал, голямата добавена стойност на новия орган е, че той ще бъде проверен за престъпление, за имуществено несъответствие, както и за конфликт на интереси, обяви Пламен Георгиев. „Ще е цялостна проверка в три направления“, обобщи той.
Актове на МС с „дъх на корупция“?
„Как би действала комисията под ваше ръководство по акт на МС, създаващ предпоставки за корупция – да речем преразпределение на пари без мотиви, например за пътища?“, бе въпросът на депутата Милко Недялков.
„Проверката трябва да е в рамките на правилата. Ако има директен сигнал със съмнение за корупция, той трябва да бъде разгледан и да се излезе със становище по процедурите, заложени в закона“, каза Николай Николов.
„Ако има сигнал, ще бъде разгледан. Но е нужна конкретика, конкретни данни, а не общи твърдения за някакви съмнения“, обяви Пламен Георгиев.