DeFakto.bg DeFakto.bg
Парламентът отхвърли ветото на Румен Радев
Със 129 срещу 40 гласа парламентът повторно гласува промените в Закона за банковата несъстоятелност, прочули се като закона „Пеевски“ за КТБ.
Ветото на президента върху поправките, обявяващи заличачавания на обезпечения за нищожни, а прехвърляния на акции и дялове за недействителни със задна дата, бе преодоляно. Сега държавният глава трябва да усне закона „Пеевски“ за обнародване в „Държавен вестник“.
Броени часове преди дебата в пленарна зала, двама от съвносителите – Йордан Цонев и Хамид Хамид (зам.-председатели на групата на ДПС) пред журналисти в НС изчетоха цифри, илюстриращи „обществения интерес“ от приемането на въпросния закон и най-вече от обратната му сила. И обявиха, че така отговарят на една от критиките на президента. Третият вносител Делят Пеевски, разбира се, го нямаше.
Само припомняме.
Промените в Закона за банковата несъстоятелност, окончателно приети от парламента през февруари, обявиха за нищожни извършени от квестори и синдици заличавания на учредени обезпечения в полза на КТБ след поставянето й под особен надзор на 20 юни 2014 г. Прогласяват ги за дейстителни и разпореждат, че в 6-месечен срок синдиците могат да подновят обезпеченията за нов срок.
За недействителни пък се обявяват прехвърляния на акции и дялове в търговски дружества, извършени от длъжници на банката след поставянето й под особен надзор. Синдиците на КТБ или Фондът за гарантиране на вземанията могат в 5-годишен срок от откриването на производството по несъстоятелността да предявят пред съда искове за обявяване на недействителността.
Президентът върна поправките, за които Пеевски, Цонев и Хамид твърдят, че са „закон срещу вторичното разграбване на КТБ“ заради погазване на принципа на правовата държава. И изрично подчерта, че подобни крайни мерки Народното събрание би трябвало открито да дебатира колко са обезпеченията, които ще се окажат нищожни, колко са прехвърлянията, които ще са относително недествителни и с колко, в крайна сметка ще нарасне масата на несъстоятелността на КТБ. Сиреч какъв е общественият интерес от подобно заиграване с правото?
Е, именно на това отговори днес Йордан Цонев, според него.
Той обясни, че с писмо поискали от министъра на финансите информация по три въпроса, на които отговорили синдиците на КТБ.
Първият: Какъв е списъкът на извършените до момента заличавания на обезпчения в полза на КТБ (става дума особено за обезпечения, освободени след прихващане на задълженията).
Бройката на заличените обезпечения е 205, стойността им – 233 147 298,3 лв., изчете днес Цонев.
Бройката на заведените дела в съда срещу извършени прихващания също е 205, материалният интерес е 1 174 252 811 лв., обяви той.
„Сега съдът като каже, че не признава прихващанията, синдиците няма към какво да насочат претениите. А сега ипотеките ще се върнат и синдиците ще се насочат към тези обезпечения“, обясни смисъла Цонев.
Но пропусна някои неща. Например, че не съдът (който прогласява нищожност), а депутатите, с придаването на обратна сила на закон, решават кои действия във връзка с КТБ са валидни, а кои – не. На вносителите им убягва (случайно или не?) и въпросът а колко ли ще плати държавата, сиреч данъкоплатците на засегнатите, ако те заведат дела? За правната сигурност и обществения интерес от нея дори не отваряме и дума.
