Последни новини
Home / Гостува ни / Политиците яхнаха „неизбежната отбрана”, мнението на юристите – полуважно

Политиците яхнаха „неизбежната отбрана”, мнението на юристите – полуважно

Defakto.bg

Неизбежната отбрана не е индулгенция за убийства (Из решение №19 на КС от 1997 година)

Председателят на ВКС Лозан Панов и главният прокурор Сотир Цацаров се обединиха срещу „абсолютно последователна непредвидимост по отношение на законодателството“ на изпълнителната власт и “ абсурдът “ да се правят промени в неизбежната отбрана без участието на академичната мисъл.
Главният прокурор Сотир Цацаров показа скептичност за  готвените от управляващите промени в Наказателния кодекс, свързани с неизбежната отбрана. В сряда министрите на правосъдието и на вътрешните работи Цецка Цачева и Валентин Радев обявиха,  че ще създадат работна група и до края на месеца ще има готов проект.
Цацаров дори подсказа,  че може да сезира Конституционния съд. „Много ми се иска да вярвам, че исканията за промени в НК ще бъдат извършени след внимателно обмисляне на положенията в наказателното право, на решенията на Конституционния съд, защото преди години част от така приетите много бързо норми бяха обявени за противоконституционни. И все ми се иска да вярвам, че тези призиви за промени са породени от истинска загриженост за приложението на закона, а не са плод на поредната конюнктура, на поредното гонене на случая или са предизвикани от елементи на политически популизъм“, заяви пред журналисти той.
Пред Висшия съдебен съвет и председателят на ВКС  Лозан Панов обвини изпълнителната власт в „абсолютно последователна непредвидимост по отношение на законодателството“ и „абсолютна непоследователност“ в начините на изработване на проектите.  Цацаров стигна и по-далеч и обяви за „голям абсурд“ правенето на промени в института на неизбежната отбрана без участието на академичната мисъл.

Въпреки  отказът на ВСС да участва в поредните експерименти с  „неизбежната отбрана“ и протестите по този повод на действащите наказателноправници –  адвокати и хабилитирани юристи,  вероятността от поредни  недоделки в законодателството са въпрос на време.

Юристите гласоподаватели не вадят!

Независимо, че Борисов, след като  нареди на министрите да подготвят промени, направи уговорка, че не трябва да се минава в крайности,  „защото утре може някой да застреля деца, които берат череши в двора му, друг може да покани някого на кафе, да го застреля и да каже „нападна ме“. (Подсказано, защото ако имаше действително разбиране за опасностите от злоупотреби, едва ли щеше да нареди да се „пипа”  едно класическо разбиране за неизбежната отбрана).

Темата излезе на дневен ред заради убийството  в Пловдив, за което беше обвинен д-р Иван Димитров и което предизвика протести в негова защита. Убитият бе опитвал да обере гаража на лекаря.  И макар, че фактите по случая претърпяха обрат, според който  рентгенологът е превишил пределите на неизбежната отбрана –  не е опитал да спре кражбата по никакъв друг начин, нито е уведомил полицията за крадеца, с помощта на приятел е прикривал следите, унищожавал е доказателства и не е подал никакъв сигнал до разследващите –  обществената вълна на недоволството бе яхната.

Най-напред от ВМРО.  Според вицепремиера – историк  Красимир Каракачанов вече била стара терминологията на чл.12 от НК :  „В действащия текст от НК неизбежна отбрана е, когато нападението е извършено във вашето жилище с насилие и взлом, това е „ стара терминология, защото днес никой не влиза така. Ползват ключове, изключват аларми. Трябва да се разшири обхватът на неизбежната самоотбрана и да се даде право на хората да се защитават не само когато някой се опитва да проникне в жилището им, но и когато е застрашен животът им“.  Предлага: „Да няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана, когато нападението е извършено чрез противозаконно влизане в жилище, както и когато нападението е насочено срещу живота, здравето, свободата или половата неприкосновеност на отбраняващия се или на другиго и е извършено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем“.

Добре, но не става ясно с какво това предложение е  по – различно от сега действащия текст на чл. 12 от НК, който практически охранява самозащитата при всяко престъпно проникване и посегателство в жилището –  чрез причиняване на вреди на нападателя.  А тяхната неизбежност – преценява  съдът.   Отделно,  наистина  няма как да браниш черешата, като застреляш неканения берач, без да дължиш обяснения, защото и децата схващат,  че такива действия надскачат предела на неизбежната  отбрана.   Така е навсякъде в цивилизования свят.

Но когато професионалните експерти са пратени на  задните редове, а думата изземват  политиците,  става актуален въпросът  – пак ли „неизбежната отбрана”  ще поеме  пътя на правната  казуистика и Конституционният съд ще  има последната дума за  „качествената“ правна мисъл в парламента ?

През 1997 година с решение №19 Конституционният съд отхвърли четири от  шестте  хипотези, които кабинетът „Костов” предложи, а парламентът прие за поправка на чл.12 от НК.  Замисълът – традиционен – борба с престъпността,  идеята добра, но бе осъществена по твърде  аматьорски начин, така че границата между неизбежната отбрана и раздаването на частно правосъдие –  се оказаха трудно различима.

Сините управленци тогава приеха  шест казуса, при които законът сочи, че  няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана, дори защитата явно да не съответствува на характера и опасността на нападението.

С пълно единодушие конституционните съдии отмениха като противоконституционни четири казуса на безнаказана неизбежна отбранапри нощно нападение, въоръжен противник, нападение в превозно средство и когато атакуващите са няколко. С мнозинство от един глас те запазиха последния казус – когато нападнатият се защитава в собствения жилищен имот и ако атаката не може да бъде отблъсната по друг начин.  Отпаднаха и някои разтегливи формулировки за ненаказуема самозащита в стопански обект и жилищен имот.
За отбелязване е, че по онова време цялата правна общност застана срещу промените,  а една от причините бе – не е редно законът да дава индулгенция за безнаказани убийства и наранявания, скрити зад булото на „неизбежна отбрана”.   Тогавашната нова концепция на неизбежната отбрана срещна  отпора не само на левите депутати, БСП и Евролевицата,  52 –ма от които атакуваха разпоредбата на чл. 12 от НК пред Конституционния съд.  Искането им получи сериозна подкрепа и от тогавашния главен  прокурор Иван Татарчев, както и от председателя на ВКС, покойния Румен Янков.

“Неизбежната отбрана е допустима и срещу най-слабото нападение, включително и спрялото”, заяви Татарчев в становището си до Конституционния съд.  “Нито една страна не си позволява да се откаже от съизмеряване на опасността на защитата с тази на нападението”, каза още той.

Докато съдът се произнесе,  влезлите в сила промени задействаха и  бизнесменът Еди Минасян уби с пистолет автокрадец на автомобила си, а полицай  от седмо столично РПУ застреля подозрителен тип при вида на запасаното в колана му оръжие.

И в двата случая убийствата бяха оправдани заради новостите в закона.

В действащия сега текст на чл. 12 от НК е запазено правото на безнаказана защита при  самоотбраната в жилището.  В обемно  решение КС съпостави и два принципа –  правото на неприкосновена частна собственост и правото на живот, и посочи, че  между тях  трябва да се търси баланс, а не надмощие.  „ Държавата е длъжна да гарантира и двата принципа, но  „ неизбежната отбрана не е право за неограничено засягане на нападателя”, казаха съдиите.  Макар и на косъм оцеля   ненаказуемото  противодействие, независимо от пределите на неизбежността,  ако човек е нападнат в жилището си.  И след решението на КС  остана актуален въпросът –  Спасен ли е от наказателна отговорност или е превишил пределите на неизбежната отбрана,  бездомникът,  убил нощния си нападател в общински подлез,  който ползва като  жилище?!

Протест в защита на д-р Иван Димитров в Пловдив

Разнообразието от  отговори, които биха последвали  са само илюстрация на факта, че един  класически институт  като “ неизбежната отбрана“  въвежда принципи, а не сбор от рецепти за всяка житейска хипотеза, защото все някоя се изплъзва.

Хората не са длъжни да знаят тънкостите на правото. Всъщност те не искат да бъдат нападани, ограбвани, убивани, изнасилвани, лъгани.   Искат обаче, като позвънят на тел. 112 полицията да дойде и да им помогне, а не да получават дежурни отговори –  „Маловажен  случай „ или „Гражданско-правен спор-  не е за нас! ”.   За такава сериозна промяна трябва да има и сериозен повод, конкретният случай не е такъв.  Той само отпуши натрупаното недоволство, но това не е достатъчно,  за да се даде приоритет на „площадното“ правораздване,   за да не излезе правосъдието от съдебните зали.  От друга страна,  МВР година след година сочи намаляване на престъпността. ”Нито едно научно аргументирано изследване  не показва, че престъпността в България през 2017 година е по-висока в сравнение с 1997 година”,  посочи  прокурорът Андрей Янкулов, бивш правосъден министър.

Когато управляващите не провиждат действителните проблеми или не искат да ги признаят, намират грешното решение –  вместо да започнат с правоприлагането, тръгват промени в законите.  И винаги стигат „някъде другаде”, но не и там, където е разковничето на проблемите.

Неизбежната отбрана не е индулгенция за  неограничени вреди на нападателя

Из Решение № 19 от 21.XI.1997 г. на КС на РБ по конст. д. № 13/97 г.Държавен вестник, бр. 120/97 г.

Правото на живот е основно конституционно право. Наред с достойнството и другите права на личността съгласно чл. 4, ал. 2 от Конституцията се гарантира от държавата. Задължение на държавата за защита на това право произтича и от чл. 28, изр. 2 от Конституцията.  Тази разпоредба изисква наказването като най-тежко престъпление на посегателството върху човешкия живот. Поставяйки такова изискване, тя налага създаването на наказателноправни норми, които обезпечават реална защита на правото на живот. Освен това определя наказателната репресия като една от гаранциите, които осигуряват неговото охраняване. Своеобразно средство за защита на личността и правата на гражданите, включително и на правото на живот, са не само наказателноправните норми, които определят кои общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях. Такова средство, позволяващо защитата на обществените отношения от увреждане и предотвратяването на накърняването им, е и неизбежната отбрана. Тя има за цел запазване на застрашеното право и допуска то да бъде защитено от засягане. Затова е адресирана не към субекта на престъпно посегателство, а към застрашения от непосредствено противоправно нападение или трето лице, и като изключва обществената опасност на извършеното при условията й деяние, дава правна възможност за защита чрез причиняване вреди на нападателя. Неизбежната отбрана обаче не е право за неограничено засягане на нападателя. Личността и правата на последния продължават да са обект на конституционноправна защита и след като той е предприел непосредствено противоправно нападение. За пределите на защитата освен от чл. 12, ал. 1 и 2 НК може да се съди и от чл. 2, ал. 2, буква „а“ от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Тази разпоредба дава основание да се определят границите на конституционна защита на правото на живот на нападателя с оглед защитата на правото на живот и други конституционни права на нападнатия при законодателното уреждане на института на неизбежната отбрана. Съдържанието й сочи наличието на признаци, които са свързани както с вида на застрашените от нападението права, представляващи засягане с незаконно насилие на дадено лице, така и с интензивността на това нападение, определяща се от абсолютната необходимост за лишаване от живот на нападателя. От това следва, че балансът между двете категории права – застрашените от засягане и тези, които могат да бъдат увредени, законодателят трябва да направи, като държи сметка и за характера, и за опасността на нападението. В създадената с § 1, т. 1 ЗИДНК нова ал. 3 на чл. 12 НК са предвидени следните шест отделни хипотези, при които законодателят приема, че независимо от характера и опасността на защитата няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако:1. нападението е от две и повече лица;2. нападателят е въоръжен;3. нападението е извършено чрез проникване с насилие или взлом в жилище, вилен имот или стопански обект;4. нападението е в моторно, въздухоплавателно, водно превозно средство или подвижен железопътен състав;5. нападението е извършено нощем;6. нападението не може да бъде отблъснато по друг начин. В тези (шест) хипотези  изключено явното несъответствие между нападението и защитата. Така е изключена и обществената опасност на всички деяния, чрез които е отблъснато непосредствено противоправно нападение, отличаващо се със съдържащите се в т. 1 – 6 признаци. Ето защо такива деяния, каквато и да е тежестта на причинените при изпълнението им вреди на нападателя, не са престъпления.  В т. 1 и 2 от чл. 12, ал. 3 НК (нападението е от две и повече лица, нападателат е въоръжен бел. ред)това законодателно решение е основано на качества на нападателите, свързани с броя им и наличието на оръжие у тях. Тези качества не разкриват особености на характера на нападението. Те се отнасят само до опасността му, но не са достатъчни за нейното пълно и точно определяне, поради което нямат самостоятелно значение за оценката й. Като вероятност за увреждане на даден правно защитен интерес опасността на нападението зависи от множество обстоятелства. Към тях се отнасят примерно не само броят на нападателите по т. 1, а и възрастта им, възрастта на отбраняващия се, средствата за защита, с които той разполага, както и не само притежаването на оръжие от нападателя по т. 2, но и вида му, намерението и фактическата възможност за неговото използване, дали е въоръжен отбраняващият се, ако е така – какво е оръжието му. Цялостното отчитане и преценяване на всички обстоятелства в отделните случаи може да обоснове съвсем различна степен на интензивност на нападението, макар то да е извършено от нападатели, имащи отбелязаните качества. Конкретната и комплексната оценка на тези обстоятелства обаче е безпредметна, защото двете разпоредби обхващат всяко нападение, което е осъществено при предвидените в тях условия. По такъв начин в обсега на т. 1 попадат дори прояви като извършените от деца дребни кражби или причинени повреди на някакво имущество по време на игра, а в обсега на т. 2 – извършената кражба в овощната градина на няколко ябълки или други плодове от селскостопански работник, който обичайно носи в себе си нож, или засягането на честта и достойнството на нападнатия от лице, което е от състава на полицията и с оглед на служебните си функции носи огнестрелно оръжие. В т. 4 и 5 от чл. 12, ал. 3 НК,  посоченото законодателно решение е основано на особености на нападението, свързани с мястото и времето на извършването му (нападението е в моторно, въздухоплавателно, водно превозно средство или подвижен железопътен състав, нападението е извършено нощем бел.ред). Обстоятелствата, използвани като квалифициращи признаци, нямат за предмет характера на нападението и са от вида на тези, които имат значение за опасността му. Те, както и признаците по първите две разпоредби, не са достатъчни за определянето й. Каква е създадената опасност от нападението може да се прецени във всеки отделен случай, като се съобрази не само времето и мястото на извършването му, но и броят на нападателите, възрастта им, видът на използваните средства и други обстоятелства. Изчерпателното изброяване на последните не е възможно и при обема и многообразието им използването само на един квалифициращ признак във всяка от разпоредбите разширява тяхното действие до прояви, които засягат по-незначителни интереси или не застрашават съществено съответния правно защитен интерес. Такива прояви примерно могат да бъдат по т. 4 джебчийска кражба на неголяма сума, повреждането по непредпазливост на багажа на някой от пътуващите, а по т. 5 – спречкването между съседи, при което нападателят с плесници е удрял отбраняващия се, или скарване в заведение или на улицата, при което нападателят упорито и без прекъсване е обиждал отбраняващия се. В т. 3 от чл. 12, ал. 3 НК квалифициращият признак е свързан с начина на изпълнение на нападението и обектите, които са предмет на насилие или взлом от страна на нападателя, са обособени в три групи – жилище, вилен имот, стопански обект. Тъй като жилище е всеки обект, който се ползва за живеене, от първата група всъщност се обхващат и вилните имоти, застроени с ползвани за обитаване сгради. След така направеното уточнение следва да се посочи, че съображенията досежно т. 1, 2, 4 и 5 се отнасят и до т. 3 в частта й за думите „вилен имот или стопански обект“. За характера и опасността на нападението могат да имат значение не само обстоятелствата за начина на проникване във вилния имот или в стопанския обект. От значение са също застрашения с увреждане интерес, конкретния способ за влизане с взлом, степента на нарушаване неприкосновеността на недвижимия имот от вида на указаните и всички фактически данни за брой и възраст на нападателите, за средствата, които използват, за времето, през което действат. Преценяването на всички обстоятелства, както и при разпоредбите на т. 1, 2, 4 и 5, обаче е безпредметно, защото хипотезата на т. 3 в цитираната част обхваща всяко нападение, за извършването на което нападателят е предприел проникване с насилие или с взлом във вилен имот или стопански обект. По такъв начин приложното поле на тази хипотеза обхваща и незначителни прояви на нападение, каквито могат да бъдат кражбата на инструмент от застроения със стопанска сграда вилен имот след счупване на стъклото на прозореца и всяка взломна кражба, дори ако предметът й е с много ниска стойност. Съображенията във връзка с обсъдените разпоредби позволяват да се обобщи, че съдържащите се в тях квалифициращи признаци не изчерпват целия фактически състав на онези конкретни особености на отделните случаи, които в своята съвкупност определят характера и опасността на нападението. За това само от тези признаци не може да се направи обосновано предположение, че при наличието им причинените вреди са всякога в рамките на необходимите предели. Ето защо изключването на приложението на чл. 12, ал. 2 НК във всички случаи, които се обхващат от посочените разпоредби, създава правна възможност за субекта на неизбежната отбрана да отблъсне нападението посредством увреждане на нападателя, което значително и явно надхвърля нужната защита. За такъв субект, спрямо когото е предприето нападение, имащо признаците по тези разпоредби, не съществува задължение да осъразмерява отбраната с опасността на това нападение, той може сам да реши с причиняването на какви вреди да защити застрашените от увреждане интереси и извършеното от него деяние няма да бъде общественоопасно и противоправно и няма да съставлява престъпление и тогава, когато той е могъл да се защити с причиняване на по-несъществени вреди – например с нанасяне на телесна повреда на нападателя вместо с убийство, с повреждане на вещи на нападателя вместо с умъртвяването му или въобще с използването на по-лека форма на насилие или друга принуда вместо действително упражнената. От изложеното следва противоречието на тези разпоредби с Конституцията . Както се изтъкна, държавата има произтичащо от Конституцията задължение да гарантира правото на живот. Една от гаранциите е изпълнението на надлежно предвиденото изискване за наказване като най-тежко престъпление на посегателството върху човешкия живот. Разпоредбите на т. 1, т. 2, т. 3 в частта й относно думите „вилен имот или стопански обект“, т. 4 и т. 5 от ал. 3 на чл. 12 НК нарушават това изискване. Признаците, които се съдържат в изброените разпоредби и които се отнасят до нападението, не определят характера и опасността му изцяло и достатъчно пълно. Въпреки наличието им в отделните конкретни случаи може да се окаже незначителен застрашения интерес или ниска степента на вероятност за увреждането му, а вредите, причинени за отблъскването на такова нападение, да превишават необходимите предели. Но нанасянето им, дори когато съставлява посегателство върху човешкия живот, не е престъпление поради изключването на явното несъответствие между защитата и нападението, а оттук и на обществената опасност на деянията, с които е увреден нападателят. От това следва, че тези разпоредби допускат и оправдават при определени условия убийството или опита за убийство, чието извършване надхвърля границите на защитата по чл. 12, ал. 1 НК.  По такъв начин те засягат и накърняват правото на живот и ограничават гаранциите за защитата му. Ето защо са противоконституционни. В този смисъл искането по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията е основателно и трябва да се уважи. Поради получилото се равенство на гласовете и липса на мнозинство, че разпоредбите на т. 3 в частта за израза „нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилището“ и на т.6 противоречат на Конституцията , искането да бъдат обявени за противоконституционни следва да се отхвърли. Така че те остават в сила.

…..

Неизбежната отбрана според действащия  чл.12 от НК:

Чл. 12 (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана – за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

(2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има,  когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението.

(3) Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище.

(4) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение“.

About Лилия Христовска

Проверете също

СЕС посвети книга на българския съдия Александър Арабаджиев за 18-годишния му принос в съда

На 6-ти февруари 2024 г. в Съда на Европейския съюз се проведе церемония в чест …

Бившият кмет на община Доспат Красимир Долев осъди ПРБ на обезщетение от 150 000 лева за тежко и незаконно обвинение

АС -Пловдив присъди обезщетение от 80 000 лева за неимуществени вреди от незаконно обвинение за …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.