Народните представители трябва да са много внимателни, когато се променя института на неизбежната отбрана. Сегашната уредба е достатъчно прецизна. Има практика и установена стабилност в прилагането му както от разследващите органи, така и от наказателния съд. Това каза за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ председателят на правната комисия в НС и депутат от ГЕРБ Данаил Кирилов. Така той подсказва, че идеите за поправки, възникнали по повод убийството на Георги Джавизов в Пловдив от д-р Иван Димитров, не са неизбежни.
С аргумента “ хората искат“ през седмицата премиерът Борисов нареди на министрите поправки в Наказателния кодекс. На вече лансираните идеи за ремонт на „неизбежната отбрана“ от вицепремиера Красимир Каракачанов и депутати от ГЕРБ , обаче се противопоставиха председателят на ВКС Лозан Панов и главният прокурор Сотир Цацаров. Те възнегодуваха срещу непредвидимите хрумвания на изпълнителната власт за поправки в законите, а Висшият съдебен съвет отказа да участва в работна група за прибързани промени в едни класически институт на правото. Главният прокурор дори нарече намерението „абсурд“, нещо което прозвуча многозначително на фона на безоблачните му отношения с министър председателя.
Междувременно юристи с изказвания и коментари не подкрепиха идеята за ремонт на НК по повод криминалния случай.
Според Данаил Кирилов проблемите са сред обществото, което е поискало спешни поправки в закона: „Има проблем в нашето общество, който насочи общественото внимание, обществената реакция, за пореден път към института на неизбежната отбрана. Бих казал, че този проблем не е със самия закон, не е и с неговото прилагане, а по-скоро с неговото разбиране от гражданите“.
Кирилов се е запознал от медиите с проекта за промени в НК на вицепремиера Красимир Каракачанов, които оцени като допълнения „в казуистичен план“ – описващи конкретни ситуации, в които се приема че е налице института за неизбежна отбрана.
Според него не се налагат радикални промени и апелира колегите от други парламентарни групи: „Много лесно е да се експлоатира в политическото пространство един проблем за политически цели като обаче решението е неефективно“.
Това, което трябва да правим, не е да внушаваме на хората, че има правна несигурност в прилагането на истината, напротив“.
Смисълът на института на неизбежната отбрана е да има пропорционалност на защитата при атака и да се избегнат случаите на превишаване на случаите на неизбежна отбрана, каза той и уточни, че според българското право собствеността не може да се брани с убийство.
„Неправилното политическо говорене остава точно това убеждение у гражданите, че институциите бездействат или са безсилни, а това не е така. Трябва да се върнем към възстановяване на доверието към институциите. Особено в случаите на неизбежна отбрана, ние нямаме проблеми с реакцията на институциите. Имаме проблеми с разбирането на обществото за това какво е съответно и какво е пропорционално. Ще припомня, че преди случая в Пловдив с доктора беше с художника на икони Опиц, но през един период от време, като се появи такъв случай, обществото очевидно реагира, защото не усеща правната сигурност. В това трябва да бъдат насочени нашите усилия“.
Кирилов допълни, че в Министерството на правосъдието има работна група, която обсъжда и изцяло нов Наказателен кодекс, но дебатът дали да се приеме нов или да се променя настоящият е голям.
Адвокат Снежана Стефанова, специализирала в представителство пред Европейския съд по правата на човека, и защитник по над 100 жалби пред този съд
„Според мен, промяната на Института нито е необходима, нито е желателна. Многократно през миналите години се прави опити да бъдеш допълван по някакъв начин този институт. Искам да припомня, че през 1997 година, бяха направени почти идентични изменения на Закона, каквито сега се предлагат от страна на „Патриотите“ и мигновено бяха обявени от Конституционния съд за противоконституционни, тъй като създаваха една предпоставка за произвол и се отваряше широка врата пред това да бъде произволно отнемано най-висшето човешко право – човешкият живот“.
Институтът на неизбежната отбрана съществува в почти всички европейски системи и е формулиран изключително общо, но е свързан с три основни изисквания, които ги има и в нашето законодателство – противоправност на поведението, съществуването на непосредствена опасност от това нападение и размерност на употребената сила. Всички конкретизации не могат да обхванат многобройните различни случаи в живота и няма да могат да регулират Института по-добре убедена е тя. Стефанова е спечелила на 8 март дело в ЕСПЧ на осъден на три инстанции у нас, чиито самопризнания са изтръгнати след употреба на насилие и принуда без да му бъде осигурен адвокат. Делото, приключило преди повече от 10 години, ще трябва да бъде преразгледано. ( *Източник БНР)