DeFakto.bg DeFakto.bg
Институтът на неизбежната отбрана е много добре уреден в наказателното право
Това заяви пред bTV юристът, проф. Даниел Вълчев, който е ръководител на екипа на Юридически барометър. Неговият коментар е поредният, който отрича прибързаните ремонти на законите под натиск.
Професорът обясни, че институтът на „неизбежната отбрана” възниква при неправомерно непосредствено нападение и във всеки конкретен случай става дума за конкретна преценка.
Така идеята, че ако някой влезе посред нощ в жилището ти – ти можеш да го застреляш, е много добра, но какво би станало, ако едно по-високо дете 10-11 годишно се е хванало на бас, че може да влезе посред нощ в съседите – ще го застреляш ли? „Ние малко преиграваме“, коментира той.
Вълчев припомни, че още през 1973 г. има постановление на Върховния съд, в което подробно са изброени условията, при които възниква този институт. По думите му този дебат, който сега се води по повод един криминален случай не е нов и припомни, че през 1997 г. се приемат промените, които сега се предлагат, отново „за да се яхне политическата вълна“. Тогава Конституционният съд отмени четири от шестте нововъведения. Проф. Вълчев определи действията в момента като „тежък популизъм“.
Според проф. Вълчев двете големи теми, които занимаваха обществото през последните десетина дни, а именно продажбата на ЧЕЗ и темата с убийството, извършено от д-р Димитров в Пловдив, казват едно и също нещо, че усещането за несправедливост в обществото е много силно. „Хората имат такова усещане и това ги прави гневни. Ако нещо изиграе лоша шега на това управление, то ще бъде това“.
По думите му като цяло усещането за несправедливост и за непочтеност в обществото се засилва.
Проф. Вълчев разкритикува действията на парче от страна на парламента. Той даде пример с пътнотранспортните произшествия с трагичен край на пешеходна пътека. „Сега ние сме пред следната ситуация, ако един човек – шофьор блъсне на пешеходна пътека, той ще бъде много по-тежко наказан, отколкото ако излезе на тротоара и помете спирката. В това виждате ли някакъв разум?“.
