DeFakto.bg DeFakto.bg
Конвенцията е изцяло за превенция на насилието върху жените, без никакви други скрити цели, заяви комисар Ансип. Евродепутати от левицата пък изразиха учудване, че една от тези страни е председателстваща в момента ЕС България. Малин Бьорк от Конфедералната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица:
„Европейският съюз я е подписал, подписали са я всички страни-членки, но 11 не са я ратифицирали, сред тях и ротационния председател – България. И е срамно, че тук няма никой от председателството, за да видим как ще отнесат въпроса в Съвета.“
Не по-малко рязка към отношението към конвенцията в България бе евродепутата от Групата на алианса на социалистите и демократите Джули Уорд:
„В България употребата на трансфобски и хомофобски аргументи срещу тази конвенция е много разочароваща. И това е особено тревожно в контекста на българското председателство на Съвета на ЕС. Апелирам към българското правителство да преосмисли позицията си по този ключов проблем и да застане зад Истанбулската конвенция.“
Сред тези заключения на членовете на комисията от Републиканската партия, конгресмените казват, че не са намерили „никакво доказателство за съглашателство, координация или заговор между кампанията на Тръмп и руснаците“.
Освен това те отхвърлят заключението на американското разузнаване, че руският президент Владимир Путин е предпочитал през 2016 г. Доналд Тръмп за президент на САЩ.
„Не намерихме никакви доказателства за заговор или координация на действията между щаба на Тръмп и руснаците“, се отбелязва в документа, посочи конгресменът Майкъл Конуей, републиканец от Тексас, който е начело на разследването.
„Да, наистина, руснаците са се опитвали да влияят на избирателния процес. Да, те са направили няколко кибератаки“, обяви той. „Но няма доказателства, че руснаците са били на страната на Тръмп“, допълни кангресменът.
Майкъл Конуей заключава пред репортерите:
„Големият извод е, че руснаците не са извършили важни активни действия срещу нашата избирателна система през 2016 година и ние смятаме, че няма да го правят и в бъдеще“.
Докладът от над 150 страници съдържа над 40 „първоначални заключения“ и над 25 препоръки. Той ще бъде представен днес за обсъждане на демократическото малцинство. Комисията след това ще гласува за подлагане на доклада на процедура по декласификация, за да може да бъде представен на широката общественост.
