Обвиненията срещу Румяна Ченалова са неясни и вътрешнопротиворечиви и в този вид негодни за съдебна зала. Това окончателно постановиха днес Даниела Росенова, Румяна Илиева, Красимира Райчева от апелативния специализиран съд. Затова обвинителният акт се връща „на поправителен“.
Това е поредният фалстарт на наказателното дело срещу съдия Ченалова в съда. То е за длъжностни и документни престъпления по повод гледания от нея търговски спор между НЕК и „Обединени енергийни търговци“.
Делото на два пъти вече бе прекратявано от Софийския градски съд – веднъж заради недопустимо навлизане във функционалния имунитет на магистрата и липсата на престъпление, втори път заради обърканост и неяснота на обвиненията.
През февруари на насроченото разпоредително заседание вече в специализирания съд, където прокуратурата прати казуса след поправките в НПК, делото отново бе прекратено. А прокуратурата протестира, твърдейки че не й е била дадена възможност да изложи възраженията си, което довело до „съществено нарушение“ на нейните, на прокуратурата, права. Настоява определението за прекратяване да се отмени и случаят да се върне на първата инстанция за провеждане на ново разпоредително заседание.
Такава законова възможност за връщане няма, можем само да се произнесем по частната жалба и изложените в нея твърдения по същество, отвръщат тримата от апелативния спецсъд. И не откриват никакви данни за игнориране на прокуратурата. Но ако обвинението е избрало да не възразява на някои констатации, то съдът нито може, нито е длъжен да го кара да бъде активно, напомнят Росенова, Илиева и Райчева.
Те потвърждават, че обвиненията са противоречиви и неясни, нещо повече – прокуратурата отдавна е трябвало да се съобрази с критиките на предишните съдебни състави и да се коригира. Вместо това е внесла обвинителния акт без поправки.
Посочени са ред примери, включително че веднъж Ченалова е „нарушила“ служебните си задължения, друг път пък не ги е изпълнила, а това са различни форми на длъжностно престъпление. Приемат доводите на обвиняемата, че й се търси отговорност за действия, които са задължения не на съдията, а на страните по търговски дела. Не намират отговор на въпроса кои точно правила за поведение на съдията в случая са били нарушени. И т.н.