Последни новини
Home / Законът / Магистрати да влизат по жребий в Съвет по партньорство, предлага ВСС

Магистрати да влизат по жребий в Съвет по партньорство, предлага ВСС

Defakto.bg

Съюзът на съдиите възразява

Нова наредба, уреждаща състава, статута, работата на Съвета по партньорство (чието създаване бе предвидено с едни от промените в Закона за съдебната власт), е изготвил ВСС. Наредбата е пусната за обществено обсъждане.

Създаването на новия Съвет се обясняваше с нуждата от нормативно уреден диалог и сътрудничество между съсловните организации на магистратите и самите магистрати, от една страна, и управленеца ВСС, от друга. В същото време появата на подобен нов орган се възприемаше и като зачертаване на съществуващия Граждански съвет към ВСС, чиито становища все по-често се игнорират от кадровиците.

Проектът

Най-общо Съветът по партньорство е разписан като орган с консултативни функции – ще дава предложения за работата на ВСС, становища при обсъждането на промени в законодателството, свързано със съдебната власт, „други дейности“, свързани с професионалната защита на съдиите, прокурорите и следователите.

В него трябва да влязат трима от ВСС, по един представител на съсловните магистратски организаци (под условие – да представляват поне 5 % от общия брой съдии, прокурори или следователи), както и трима съдии, двама прокурори и един следовател, нечленуващи в организации. Те трябва да отговарят на определени условия – да са придобили статут на несменяемост, да не са дисиплинарно наказвани през последните 5 г, да са получили атестационна оценка „добра“ или „много добра“. Любопитното е, че при повече кандидати от тази категория помежду им ще се тегли жребий кой да влезе в съвета.

Възраженията

Най-старата съсловна съдийска организация – Съюзът на съдиите, публично оповести становището си по предлаганата наредба. И изказва ред критики.

Атанас Атанасов

Ето част от тях, от становището на ССБ, подписано от председателя Атанас Атанасов:

За важните въпроси мнението на Съвета да е задължително за ВСС

„Считаме, че е съществено правилата за работа на Съвета за партньорство („Съвета“) да бъдат конкретизирани чрез изброяване на случаите, в които допитването на ВСС до Съвета ще бъде не само желателно, но и задължително. От Съюза на съдиите в България („ССБ“) намираме, че такива въпроси са приемането на бюджета на съдебната власт (чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗСВ), организирането на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите (чл. 30, ал. 2, т. 3 от ЗСВ), съдебната карта (чл. 30, ал. 2, т. 7 от ЗСВ), възнагражденията на магистратите (чл. 30, ал. 2, т. 10 от ЗСВ), изготвяне на годишен доклад за независимостта и прозрачността на дейността на органите на съдебната власт (чл. 30, ал. 2, т. 12 от ЗСВ), организацията на дейността на системата от органи на съда или прокуратурата (чл. 30, ал. 5, т. 5 от ЗСВ), определянето на броя на съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища и съответните прокуратури (чл. 30, ал. 5, т. 6 от ЗСВ), определянето на броя на съдиите, прокурорите и следователите във всички съдилища, прокуратури и следствени отдели (чл. 30, ал. 5, т. 7 от ЗСВ), сключването на застрахователните договори по чл. 224, ал. 2 от ЗСВ. Така изброените правомощия на ВСС са пряко свързани с професионалния статут на съдиите и поради това са и пряко свързани с интересите, в защита на които магистратите се обединяват в професионални организации. В тази връзка възможността професионалните организации на магистратите да вземат участие в дискусии по тези въпроси, както и да предоставят становища, ще бъде в полза на взимането на по-добри решения. Също така това са и въпроси, чието обсъждане в рамките на разширения формат на Съвета ще доведе до по-градивни дискусии, в по-широк кръг на представители на магистратите и това ще допринесе за по-легитимни решения по тези съществени въпроси“.

Колко пъти ще се декларира членството в организация?

От ССБ заявяват също: „В чл. 4, ал. 2 от Наредбата се посочва, че представителите по чл. 3, т. 2 (на съсловните организации – б.р.) кандидатстват за членство в Съвета като подават в писмен вид заявление и документ, наред с актуална информация за членския състав на организацията. Считаме, че при наличието на официален публичен регистър на принадлежността на магистратите към организации, въвеждането на изискване за допълнително деклариране на членския състав е излишна административна тежест върху организациите…. Бихме искали да отбележим, че по този начин се създава двойно задължение за деклариране, към една и съща институция, на една и съща информация и в съответствие с принципите на съвременната администрация, движението на такава информация би следвало да става служебно, а не да се вменява като задължение на отделните лица“.

Без самопредлагане и жребий

За предвиденото самопредлагане на магистратите, които не членуват в съсловни организации, от ССБ казват: „На първо място считаме, че конструкцията, според която кандидатите се самопредлагат и впоследствие са селектирани чрез жребий, не предполага установяването на реална представителна връзка между представляващ и представлявани. Докато представителите на професионалните организации представят становищата си от името на своите организации и отговарят пред своите членове, то такава връзка на отчетност липсва при подбраните чрез жребий членове на Съвета. Също така, докато представителите на професионалните организации са избрани след вътрешен за всяка организация ред и чрез този избор е създадена съответната представителна връзка, то при членовете на Съвета, подбрани чрез жребий, основанието за изграждане на връзка е самопредлагане и жребий, което създава неравнопоставеност. Докато в единия случай зад определен представител стоят определяемо количество представлявани, които са изразили своето доверие, чрез избор, зад подбраните чрез жребий членове на Съвета стои единствено тяхното собствено доверие, изразено чрез самопредлагането. Наред с това, неравнопоставеност се създава и от обстоятелството, че професионалните организации са обвързани да демонстрират представителност в размер на най-малко 5% от всички съдии, докато подбраните чрез жребий членове на Съвета ще представляват на практика единствено себе си“.

Предлагат други варианти за решение: „Практиката на създаване и функциониране на подобни съвети познава различни варианти на законодателни решения на аналогични ситуации. В някои е възприет подход за конструиране на състава на съветите чрез гласуване на общо събрание на съответния орган. Считаме, че законодателно решение, което предвижда събирането на подкрепа за даден кандидат на общо събрание на съответния съд е приложимо и подходящо. Така е разрешен и въпросът за представители на нечленуващи в синдикални организации в уредбата на Съвет за социално партньорство към Министерство на вътрешните работи. Друг възможен подход е събиране на подписка от определен брой нечленуващи в организации съдии, аналогичен с броя, изискван за представителите на професионалните организации. Но какъвто и подход да се възприеме, той следва да е подчинен на принципа за установяване на реално, а не фиктивно представителство.

За изключването от Съвета

„В чл. 7 от Наредбата е предвидено, че член на Съвета може да бъде изключен автоматично при немотивирано отсъствие. Не би следвало да се предвижда възможност за намаляване или елиминиране на представителността на дадена организация или на дадена група, нечленуващи в професионална организация магистрати заради недобросъвестно отношение на техния представител. Вместо това следва да се предвиди механизъм за предупреждение и информиране на съответната организация и иницииране на замяната на недобросъвестния представител.

В чл. 12 на Наредбата е предвидена възможност, в случай че постоянен представител е в невъзможност да присъства, организацията да изпрати друг надлежно упълномощен представител. Доколкото вътрешните механизми на всяка организация са различни и могат да варират от гласуване на всички членове на общо събрание до решение на управителния орган, то механизмът за надлежно упълномощаване може да е по-времеемък или по-кратък. И доколкото непредвиденото отсъствие на даден постоянен член може да се случи в последния възможен момент преди провеждане на заседание на Съвета, то е напълно възможно надлежният механизъм за упълномощаване да не може да бъде задвижен и завършен навреме. Поради тази причина предлагаме това решение да се преосмисли в насока на това да се посочват постоянни и резервни представители. Друг възможен вариант, който също би могъл да бъде предвиден е заместването да става по изрично пълномощно от самия представител“.

Съпредседателите – само от ВСС?

Съюзът на съдиите възразява и срещу други решения в наредбата.

„Чл. 6 от Наредбата гарантира, че един от двамата съпредседатели на съвета ще е изборен член на ВСС. Така предвидена, разпоредбата не изключва възможността и другият да е изборен член на ВСС. Поради тази причина считаме, че е разумно да се предвиди гаранция, че другият съпредседател задължително ще бъде представител на професионалните организации или на нечленуващите в такива магистрати.

„В Наредбата липсва и систематична уредба за процедурни правила в случай, че дадени разисквания не са от компетентността на Пленума, а на отделните колегии. Считаме, че такива правила следва да са част от нея поради особеното естество на организацията на работата на ВСС. Тъй като не е в интерес на магистратската общност, да отпадат въпроси, важни за дадено съсловие, единствено поради причината, че не са от компетентността на Пленума“.

 

 

About De Fakto

Проверете също

Цариградска подаде жалба в ЕСПЧ срещу бездействието на прокуратурата за заплахите срещу нея и децата й

Съдя България в Страсбург заради заплахите срещу мен и децата ми. Това каза в предаването …

Абсурд, но реалност: Как българският НПК се оказва безсилен срещу имотната мафия

  Преюдициално запитване до Съда на ЕС като опит да се прекрати бездействието срещу един …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.