Дело за “лекарска грешка” завърши с присъда, окончателна

Условно наказание и 2 години лишаване  от лекарски права за смърт след операция на сливици

Върховният касационен съд сложи точката на дело за “лекарска грешка”.

Става дума за шумен навремето случай – през декември 2010 г., броени дни след операция на сливици в “Исул,”, Гергана Илиева получава кръвоизлив. Но вместо да я задържи в болницата, доктор Михаил Маджунов я изписва за домашно лечение и няколко дни по-късно детето умира.

Делото стига до последната инстанция по жалба на Маджунов.

На първа инстанция – СГС, той е признат за виновен,  че на 08.12.2010 г. и 16.12.2010 г. в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, като лекар, при независимо съпричинителство с Юлиян Рангачев и Иглика Станчева, причинил смъртта на Гергана Илиева, настъпила на 23.12.2010 г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Конкретно –  като на 08.12.2010 г. не е изискал определяне на кръвната група на пациентката преди оперативна намеса за отстраняване на сливици, а на 16.12.2010 г. при извършения преглед на пострадалата след получен кръвоизлив не поставил адекватна диагноза, не назначил адекватно лечение и я изписал за домашно лечение. Осъден е на 2 г. и 6 месеца условно, както и на 2,6 г.  „лишаване от право да упражнява лекарска професия“. Подсъдимите Маджунов, Рангачев и Станчева са осъдени солидарно да заплатят на Пламен Илиев 100 000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението. По отношение на останалите подсъдими, признати за виновни, първоинстанционната присъда е влязла в сила.

Втората инстанция – Софийският апелативен съд потвърждава решението на СГС за доктор Маджунов.

Върховният касационен съд приема повечето доводи на долните съдилища и е категоричен – медикът носи наказателна отговорност за стореното и вината му е доказана. Отменя обаче една част от присъдата на САС и намалява наказанието на 2 г. условно и 2 г. лишаване от лекарски права.

Интересно е произнасянето на ВКС по твърдяното в жалбата нарушение на забраната един човек два пъти да бъде съден за едно и също нещо (non bis in idem), защото между наложена административно наказание и водене на наказателно производство няма знак на равенство.

Принципът е особено важен по делата за “лекарски грешки” – в тях обичайно взетите административно-наказателни мерки предшестват решенията на наказателния съд. А ако съдът приеме двете производства за тъждествени по характер и предмет, присъди срещу лекари най-вероятно няма да има.

Ето какво казва ВКС по този повод:

“Съдът не приема довода за приложение на принципа non bis in idem (забраняващ двойното наказване за едно и също деяние), прогласен в ЕКПЧ. Според ВКС апелативният съд е направил законосъобразен извод, че административно-наказателните производства срещу подсъдимия нямат характер на наказателни по смисъла на ЕКПЧ и че не е налице пълно съвпадение на фактите – предмет на настоящото производство, и на двете приключили административно-наказателни такива”.

По отношение на доводите за неправилно приложение на материалния закон тричленният състав на ВКС пише, че апелативният съд е направил законосъобразни правни изводи относно съставомерността на деянието, извършено от подсъдимия на 16.12.2010 г. В мотивите се подчертава, че Медицинският стандарт по ушно-носно-гърлени болести възлага на оператора задължение за наблюдение и контролиране на локалния и общия статус на оперираните от него пациенти, в случай че възникнат следоперативни усложнения. При кървене от оперативното поле, начеваща анемия и инфекция добрата медицинска практика е повелявала продължаване на хоспитализацията. Вместо това подсъдимият е изписал детето и по този начин е поставил началото на причинния процес, довел до леталния изход на 23.12.2010 г.

Според върховните съдии различно е положението с другото деяние, включено в продължаваната престъпна дейност – това, извършено на 08.12.2010 г. и изразило се в неопределяне на кръвната група на пострадалата. В решението на ВКС е посочено, че безспорно подсъдимият е следвало да определи кръвногруповата принадлежност на пациентката. Същевременно обаче съдът не споделя констатацията за наличие на пряка причинна връзка между бездействието на д-р Маджунов на 08.12.2010 г. и смъртта на детето на 23.12.2010 г. В мотивите пише, че медицинският стандарт въвежда като задължителен елемент от всяка процедура по кръвопреливане двукратното определяне на кръвногруповата принадлежност на пациента – първо като част от подготовката за преливане на кръв и кръвни продукти, а след това и непосредствено преди самата трансфузия. Според върховните съдии от значение е и фактът, че при своевременна реакция от страна на медицинския персонал на 23.12.2010 г. състоянието на детето би позволило извършването на коментираното изследване.