Казусът „Гатев“ и аршинът на ВАС

Defakto.bg

Кога един доскоро „надежден“ човек се оказва „ненадежден“ да пази тайни и от законопослушен гражданин се превръща в заплаха за обществения ред?

Въпросите, избуяли покрай безпрецедентното „уволнение“ на зам.-председателя на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства (СРС) Георги Гатев, останаха без отговор. Но очертаха странен разнобой в практиката на Върховния административен съд (ВАС) по подобни казуси. В едни случаи съдът обявява, че твърдяните от службите факти, довели до слагането на печата „ненадежден“, подлежат на щателна проверка, с изслушване на засегнатия и неговите аргументи и излагането на подробни мотиви за наказателната акция, иначе решението е незаконно. В казуса „Гатев“ е точно обратното – твърденията на службите се приемат на юнашко доверие и дотам. Поне така изглежда.

Събитията, стартирали миналото лято с официално съобщение на прокуратурата, в което ДАНС се приканваше да премисли надеждността на този юрист, преля в отнемане на допуска на Георги Гатев до „строго секретни“ материали, а Държавната агенция за сигурността на информацията (ДКСИ) и Върховният административен съд (ВАС) потвърдиха: преценката е правилна, зам.-шефът на Бюрото за СРС е ненадежден! Но защо? Мотивите, както и самите процедури по обжалвания, излагания и преценка на фактите потънаха в булото на тайнствеността. Включително и в съда. Нито дума за това не се чу и в парламента миналия четвъртък, когато присъстващите депутати единодушно освободиха Гатев като член и зам.-председател на независимото Бюро, известно с независимите си преценки за правомерността на употребата на СРС у нас. За Народното събрание бе достатъчно, че отнемането на допуска е благословено от съда, макар че не са виждали решението, защото и то е секретно. Без печата „надежден да пази тайни“ обаче всеки член на Бюрото за СРС изпада в несъвместимост, защото не може да си върши работата и трябва да бъде освободен. Както и да го погледнеш, Параграф 22.

В случая „Гатев“, впрочем, е важен не самият Гатев. Известният адвокат може и знае как да защити правата си и доброто си име. Проблемът е за принципите и аршина, по който се мерят „надеждните“ у нас. И се отсява кой става за защитник на държавния интерес и гражданските права, а кой – не.

А аршинът, оказва се…

Голи констатации не стигат!

Уредената в Закона за защита на класифицираната информация процедура за отнемане на разрешителното за „допуск“ до секретни материали предвижда три етапа: решение на ДАНС, обжалване на това решение пред ДКСИ и обжалване на решението на ДКСИ пред Върховния административен съд. Дотук, както напомни преди дни председателят на Бюрото за СРС Бойко Рашков, се стига след осъждане на България в Европейския съд по правата на човека заради невъзможността сочения за „ненадежден“ да пази тайни гражданин да защити правата си.

Но и формалното спазване на процедурата също не дава надеждни гаранции за защита – това заявява вече не съдът в Страсбург, а Върховният административен съд у нас и то няколко пъти.

Върховните съдии са категорични: контролът трябва да включва адекватна проверка на така наречените „оперативни данни“ чрез подкрепянето им с доказателства. И още: именно такъв контрол трябва да извърши ДКСИ в развилото се пред него административно производство, събирайки всички относими към случая данни, факти, гласни доказателства, като включително изслуша и засегнатия. Защото във ВАС същинската проверка няма как да се случи – там жалбата се разглежда по реда на Глава 12 от АПК за касационното производство и допуска единствено събирането на писмени доказателства.

Така с решение от 2016 г. съдът отменя потвърден от ДКСИ отказ на ДАНС за достъп до класифицирана информация заради съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

ВАС казва: „Фазата на доказателственото обезпечаване на фактите, тяхната проверка и анализ е възложена на ДКСИ, която във всички случаи при допустимо проведено оспорване дължи произнасяне по същество… При издаване на оспорения акт ДКСИ не е осигурила възможност на страните да изразят становища по събраните доказателства, както и по предявените от жалбоподателя искания, не е обсъдила важни за спора факти… Представения по делото протокол от заседанието на ДКСИ има бланкетен характер, което сочи формален подход без обсъждане на конкретните факти и обстоятелства от значение за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт..“

В друго решение, от януари тази година, на вниманието на ВАС е отнет допуск до гриф „Строго секретно“ (като при Гатев) заради ненадеждност, потвърден от ДКСИ. Конкретните „обвинения“ на службите (ДАНС) са за нерегламентирани отношения с лица, „представляващи законов интерес за ДАНС“, довели до подозрения за предоставяне на класифицирана информация за действията срещу тях, което пък е „индикатор“ за извършвана „системна дейност срещу сигурността на страната“.

По това дело върховните съдии установяват: „Съдът не може да извърши проверка за правилността на обжалваното решение на ДКСИ. В производството пред ДАНС и ДКСИ следва да важат всички правила и принципи на АПК по оспорването на административните актове по административен ред. Този ред включва и служебното начало за органа да установи всички факти от значение за издаване на акта при равнопоставеност на страните и гарантиране упражяването на процесуалните им права. Това означава фактите, които органът приема за установени, да бъдат предявени на участника в това производство и той да може да вземе отношение по тях и да се защити. Констатациите от служебни справки с изводи в тях без посочване на конкретни факти, доказателства и възможност за тяхната проверка в административното производство е съществено нарушение на административнопроизводствените правила…“

В трето решение, също от януари, ВАС отново е отменил решение на ДКСИ, с което се потвърждава отнемането на допуск до тайна информация. Този път службите са твърдели нерегламентирани контакти с криминалния контингент, включително от организираната престъпност, довели до подозрения, че бандитите получават информация за предстоящи полицейски проверки.

В решението се сочи: „По тези факти жалбоподателят е дал писмени и гласни обяснения едва пред ВАС, тъй като нито ДКСИ, нито издателят на първоначалния административен акт, са му осигурили възможност за това. Жалбоподателят твърди, че изброените в решението на ДКСИ факти са неверни и претендира за тяхното опровергаване със сочени от него доказателствени средства… Такава проверка не може да се извърши от ВАС и следва да се осъществи в производството пред ДКСИ. Същата има право да събира всички допустими в едно административно производство доказателства, което с оглед конкретните доказателствени средства в определени случаи следва да се извърши в открито заседание с призоваване на насрещните страни… Неизвършването на проверка на обстоятелствата е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, респективно на правото на защита на засегнатия...“

И още – от беглия преглед на практиката става ясно, че за да е нарушено законовото изискване за „надеждност на лицето от гледна точка на опазване на тайната“ не е достатъчно само да се твърди, че въпросният човек е издал тайни. Нужно е да са налице и факти и обстоятелства, които „биха дали възможност да изнудване на лицето“. С други думи, човекът трябва да е не само бърборлив, но и да влиза в контакти, които го правят зависим.

Как се спазват правилата в случая „Гатев“?

Ами, според известното по този казус, не се спазват. И не защото решението на ВАС за Георги Гатев (и то е от януари тази година), е обратно на цитираните – този път съдът потвърждава решението на ДКСИ, с което пък е потвърдено решението на ДАНС за отнемане на допуска. Съдът е свободен в преценката си, подчинена на вътрешното му убеждение и на закона.

Но бият на очи говорящи липси, според стандартите, възприети от самия ВАС.

Единственият официален източник за прегрешенията на зам.-председателя на Бюрото за контрол на СРС, е прокуратурата, която не участва в производството по допуска и няма (или не би трябвало да има) думата за „надеждността“. И все пак именно от прокуратурата миналото лято научихме, че Гатев е уличен в  нарушения на служебните му задължения. Понеже контактува с обвиняеми и подсъдими магистрати, които подават молби за проверка дали са неправомерно подслушвани и следени, съветва ги как да си напишат молбите и понякога „лично“ изготвя заявленията или това прави административния секретар на Бюрото. Изброяваха се няколко случая без имена с твърдения за „провеждани разговори“, „среща“, „завеждане“ на обвиняем/подсъдим магистрат в Бюрото. Медии допълниха информацията на прокуратурата с имената на двама прокурори – Димитър Захариев от Плевен (с две дела, запомнен и с ареста му в съдебна зала), Росен Каменов от Пловдив (с прекратено досъдебно производство) и на един съдия Светлозар Георгиев от Варна (оправдан на две инстанции).

Оттам нататък всичко потъна в мъгла. Но през нея се промъкнаха някои сведения. Първо, ДАНС отнема допуска на Гатев като „ненадежден“ на базата на справки от свои агенти за засечени „контакти“ и налични „предположения“. Преди да отнеме допуска, агенцията за национална сигурност не изслушва засегнатия, той научава за решението, след като е взето. Второ, Гатев не е изслушан и от ДКСИ, въпреки отправената изрична молба за това. А самата комисия за сигурността на информацията не сочи ясно на базата на какви факти, данни и доказателства (извън справките на ДАНС) е потвърдила неговата „ненадеждност“. Нещо повече, след указание на съда там е представена извадка от протокол от заседанието на ДКСИ, съдържаща имената на присъствалите,  гласувалите и взетите решения. Толкова. От комисията твърдят, че такава е тяхната практика (въпреки няколкото съдебни решения, които им указват как следва да се развива производството?!). Трето, според публичните изявления на Гатев и неговия адвокат Александър Кашъмов нито едно от направените от тях възражения и представени доказателства не е уважено от ВАС, потвърдил заключенията на службите и ДКСИ без ясни мотиви защо.

При цялата „секретност“ и тайнственост на случващото се оттук нататък могат да се правят всякакви предположения и да се дава ухо на всякакви мълви. А някои от тях са любопитни. Чува се, например, че в производството пред ДКСИ е отпаднал един от цитираните от прокуратурата случаи – този с Росен Каменов (той публично декларира, че не познава зам.-председателя на Бюрото за контрол на СРС), но пък на Гатев са вменени контакти с някога подсъдим и окончателно оправдан ЧСИ и с адвокат с дело в спецпрокуратурата, погрешно представен за шеф на фирма.

Че съдът не е приел заключението на ДАНС Гатев да е оказвал влияние върху решенията на Бюрото по молби на прокурора Димитър Захариев, защото изразяването на становище от член на колективен орган не може да се смята за оказване на влияние. Но пък изцяло се е доверил на твърденията, че документиран „контакт“ между двамата е застрашил сигурността на тайната дали спрямо този магистрат се прилагат СРС.

Че, докато ДКСИ е отхвърлила заключение на ДАНС за създадени от изброените контакти възможности за изнудване на лицето Гатев, ВАС е преповторил това заключение. И финално е приел, че в служебните задължения на зам.-председателя на Бюрото за СРС не влиза оказване на административно съдействие на гражданите да подават молби до Бюрото. Доверил се е на твърденията, предположенията, намеците за системни контакти с хора, оперативно интересни на службите и прокуратурата (не всички с обвинения), на които предполагаемо е издавана служебна информация дали са обект на СРС, което може да се приеме и за дейност, насочена срещу обществения интерес. Както и на заключението, че най-вече ненадеждният Гатев е опасен като член на Бюрото за СРС, защото при установено от Бюрото неправомерно използване на спецсредства те могат да бъдат отхвърлени от съда и престъпления да останат ненаказани!

Финално. Самият Георги Гатев твърди, че не участва в нито една от проверките по молби на цитираните от ДАНС негови „контакти“. Че не им е давал никаква секретна информация, а разясненията как се подават молби до Бюрото, за да се реализира едно законово право, не могат да са тайни.  Че обвиняеми и подсъдими магистрати очевидно няма как от него да разберат, че са били обект на СРС, след като тези материали са им били предявени вече от прокуратурата. Недоумява зачертана ли е вече у нас презумпцията за невиновност.  И е изненадан как ли би могъл да изпадне в зависимости от съдия и прокурори, които не работят в София и пред които той надали в  бъдеще би се явил като страна по дела.

Преценките оставяме на вас.