Съдът на ЕС: За защита на финансови интереси и пазари на Съюза, принципът ne bis in idem – може да бъде ограничаван

Такова ограничение обаче не трябва да надхвърля строго необходимото за постигането на тези цели.

Принципът ne bis in idem гласи, че никой не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление1.  Това основно право е признато както от Хартата на основните права на Европейския съюза (Хартата)2, така и от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКПЧ)3. По 4 италиански дела до Съда е отправено искане за тълкуване на този принцип в рамките на Директивата за ДДС4 и Директивата относно финансовите пазари5.

Дело C-524/15, Menci — Италианската данъчна администрация налага на г-н Luca Menci административна санкция за неплащане на ДДС за 2011 г. Впоследствие срещу г-н Menci е образувано наказателно производство за същото деяние пред Tribunale di Bergamo (Районен съд Бергамо, Италия).

Дело C-537/16, Garlsson Real Estate и др. — През 2007 г. Националната комисия за търговските дружества и фондовата борса (Commissione Nazionale per le Società e la Borsa, „Consob“) налага на г-н Stefano Ricucci административна санкция за манипулиране на пазара. Г-н Ricucci обжалва тази санкция пред италианските съдилища. В касационната си жалба пред Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия) той изтъква, че има влязла в сила присъда от 2008 г. за същото деяние, като му е наложена наказателноправна санкция, която е погасена с амнистия.

С преюдициалните си запитвания Tribunale di Bergamo и Corte suprema di cassazione отправят до Съда въпроси относно съвместимостта с принципа ne bis in idem на кумулирането на производства и санкции.

В постановените днес решения Съдът приема, че в посочените ситуации срещу едно лице за едно и също деяние могат да се кумулират „наказателни производства/санкции“ и „административни производства/санкции с наказателноправен характер“.  Такова кумулиране на производства и санкции представлява ограничение на принципа ne bis in idem. 

Съдът постановява, че такива ограничения трябва да бъдат обосновани, а обосновката трябва да отговаря на изискванията на правото на Съюза6. В това отношение Съдът уточнява, че национална правна уредба, която позволява кумулиране на производства и санкции с наказателноправен характер, трябва:

 да преследва цел от общ интерес, която може да обоснове такова кумулиране на производства и санкции, като тези производства и санкции трябва да имат взаимнодопълващи се цели,

 да установява ясни и точни правила, които да позволяват на правния субект да предвиди кои действия и бездействия могат да бъдат предмет на такова кумулиране на производства и санкции,

 да гарантира, че производствата са съгласувани помежду си, за да се ограничи до строго необходимото допълнителната тежест за съответните лица от кумулирането на производства, и

 да гарантира, че общата тежест на всички наложени наказания е сведена до строго необходимото с оглед на тежестта на съответното престъпление.

От компетентността на националния съд е да провери дали тези изисквания са изпълнени в конкретния случай, както и да се увери, че конкретните тежести, които произтичат за съответното лице, от такова кумулиране не са прекомерни с оглед на тежестта на извършеното престъпление. Накрая, Съдът приема, че изискванията, които правото на Съюза поставя за евентуално кумулиране на производства и санкции с наказателноправен характер, гарантират ниво на защита на принципа ne bis in idem, което не нарушава нивото на защита, гарантирано от ЕКПЧ.  Въз основа на тези съображения в решението си по дело Menci Съдът посочва, че целта да се гарантира събирането на целия ДДС, дължим на територията на държавите членки, може да обоснове кумулиране на производства и санкции с наказателноправен характер. Що се отнася до националната правна уредба, която позволява образуването на наказателно производство дори след налагането на административна санкция с наказателноправен характер, Съдът посочва, че допуснатото от тази правна уредба кумулиране на производства и санкции не надхвърля строго необходимото за постигането на целта, което обаче трябва да се провери от националния съд.

В решението си по дело Garlsson Real Estate и др. Съдът констатира, че целта да се опази интегритетът на финансовите пазари на Съюза и доверието на обществеността във финансовите инструменти може да обоснове кумулиране на производства и санкции с наказателноправен характер. Въпреки това, Съдът посочва, че италианската правна уредба, която санкционира манипулирането на пазара, изглежда не спазва принципа на пропорционалност, което обаче трябва да се провери от националния съд. Всъщност тази национална правна уредба позволява продължаването на административно производство с наказателноправен характер за същото деяние, за което вече е била издадена осъдителна присъда. Изглежда обаче, че наказателноправната санкция може сама по себе си да накаже по ефективен, съразмерен и възпиращ начин извършеното престъпление. При тези обстоятелства продължаването на административно производство с наказателноправен характер за същото деяние, за което вече е била наложена такава осъдителна присъда, надхвърля строго необходимото за постигането на целта за защита на пазарите. Освен това изглежда, че такава правна уредба не гарантира, че съвкупността от санкции е пропорционална на тежестта на престъплението. www.curia.europa.eu

Съединени дела C-596/16 и C-597/16, Di Puma и Zecca — През 2012 г. Consob налага административни санкции на г-н Enzo Di Puma и на г-н Antonio Zecca за търговия с вътрешна информация. В жалбите си пред Corte suprema di cassazione те изтъкват, че в наказателното производство за същото деяние, образувано едновременно с административното производство, наказателният съд е констатирал, че фактическият състав на търговията с вътрешна информация не е осъществен. По силата на националното процесуално право силата на пресъдено нещо на тази влязла в сила оправдателна присъда забранява продължаването на административното производство за същото деяние. В този контекст Corte suprema di cassazione пита Съда дали с оглед на принципа ne bis in idem Директивата за финансовите пазари допуска такава национална правна уредба. Всъщност тази директива задължава държавите членки да предвидят ефективни, съразмерни и възпиращи административни санкции за нарушенията на забраната за търговия с вътрешна информация.

В постановеното днес решение Съдът приема, че такава национална правна уредба не противоречи на правото на Съюза предвид принципа за силата на пресъдено нещо, който има голямо значение както в правния ред на Съюза, така и в националните правни системи. Освен това, когато е налице оправдателна присъда, която установява липсата на престъпление, продължаването на производство за налагане на административна имуществена санкция с наказателноправен характер би било несъвместимо с принципа ne bis in idem.

Всъщност при това положение продължаването на това производство явно би надхвърлило необходимото за постигането на целта да се опази интегритетът на финансовите пазари на Съюза и доверието на обществеността във финансовите инструменти.

1 Решение от 26 февруари 2013 г., Åkerberg Fransson (C-617/10, вж. ПС № 19/13).

2 Член 50 от Хартата.

3 Протокол № 7 (член 4) към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

4 Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

5 Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба) (ОВ L 96, 2003 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 5, стр. 210).

6 В съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата, съгласно който „[в]сяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от настоящата Харта, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора“.

*Източник: Служба „Преса и информация“ Съд на Европейския съюз