DeFakto.bg DeFakto.bg
Как се изпълняват препоръките на Европейската комисия, несъстоялият се избор за председател на СГС, новите правомощия на спецправосъдието, натовареността на магистратите и защитата на тяхната независимост – тези и и други теми са обсъждали представители на ВСС с експерти от ЕК. Евроекспертите са на първата си за годината мисия за оценка на напредъка по Механизма за сътрудничество и оценка.
За срещата съобщиха от ВСС.
Кой е присъствал?
От страна на ВСС в срещата са участвали представляващият Боян Магдалинчев и членовете на съвета Цветинка Пашкунова, Даниела Машева, Даниела Марчева и Гергана Мутафова. Екипът на Европейската комисия е бил в състав: Жулиен Мусние – началник на отдел Генерален секретариат, Туе Фосдал – Генерален секретариат, Инго Войщенфелд – Генерална дирекция „Правосъдие“, Мирослав Минев – Генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“ и Тео Страйкър – Служба за подкрепа на структурните реформи.
Какво отчита ВСС
Боян Магдалинчев е акцентирал върху проведените в условия на пълна прозрачност, публичност и откритост процедури за избор на членове на ВСС и председател на Върховния административен съд, съобразно новите разпоредби на ЗСВ. „Посочено бе, че и при двете процедури за избор на председател на ВАС, проведени от предходния и настоящия състав на ВСС, са получени идентични резултати при гласуването на кандидатурите. Обърнато бе внимание, че изборът е извършен въз основа на професионалните и нравствени качества на участниците в процедурата, възприет е като безспорен, както и че настоящият председател Георги Чолаков е кандидатът подкрепен от Общото събрание на съдите при ВАС, с което на практика е приложен принципа на съдийското самоуправление“, съобщават от съвета.
И още: „Отчетено бе, че процедурата по изслушване и гласуване е излъчвана пряко чрез интернет сайта на ВСС, а желаещите журналисти са имали възможност да следят на живо процедурата, както е било и при провеждането на общите събрания и избора на членовете на ВСС от професионалната и парламентарната квота. Уточнено бе, че за първи път магистратите избираха членовете от професионалната квота на ВСС пряко на принципа „един магистрат – един глас“, а избора на членове от парламентарната квота е предхождано от изслушване, като условие за избор е подкрепата на две трети от всички народни представители.
Коментиран бе новият Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, който предвижда функционални задължения на ВСС в т.ч. по отношение на съдебните служители. В тази връзка са предприети действия за формиране на работна група за изготвяне на Наредба, която ще бъде приета от Пленума на ВСС и ще регламентира организацията, редът за извършване на проверка на декларациите, както и за установяване на конфликт на интереси за съдебните служители.
Посочено бе, че за първи път след промените в ЗСВ през 2017 г. всички магистрати, вкл. председателите на ВКС, ВАС и главния прокурор, подадоха декларации за имущество и интереси, както и за промяна в декларираните обстоятелства в частта за интересите, пред Инспектората към Висшия съдебен съвет. От същата дата – 01.01.2017 г. е отпаднало задължението на лицата да подават декларации и уведомления за имущество по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, както и декларациите по чл. 12, т. 1 – т. 4 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси“.
Какво питат евроемисарите
Темата за неуспешния избор на председател на Софийския градски съд е била поставена от представителите на ЕК, става ясно още от съобщението.
Ето какво се казва по нея:
„Боян Магдалинчев посочи, че през м. март 2018 г. ВСС е провел процедура за избор на председател на СГС, която е излъчвана он-лайн, но не е избран кандидат. Коментирани бяха предизвикателствата пред специализираните наказателни органи в контекста на разширената им подсъдност, очакванията за ускоряване на правосъдието, кадровото им укрепване и решаване на битовите проблеми с недостиг на кабинети и съдебни зали. Посочено бе, че с решение на Пленума на ВСС е определена работна група, като след срещи с представители на изпълнителната власт е предоставена сграда за специализираните органи, обещани са целеви средства за ремонта ѝ.
Представителите на ЕК зададоха въпроси свързани с процедурата за избор на председател на Софийски градски съд, натовареността на магистратите в специализираните наказателни органи и софийските съдилища. Обяснено бе, че кадровите решения на двете колегии търсят трайно решение на проблема с неравномерното натоварване, като сред резервите са извършване на законодателни промени, увеличаване на щатната численост, преразглеждане границите на съдебните райони и реформа на съдебната карта.
Председателят на Комисията по атестирането и конкурсите към Прокурорската колегия Даниела Машева посочи, че във връзка с разширената компетентност на специализираната прокуратура, след обстоен анализ и очертани тенденции са предприети действия за кадрово укрепване на органите чрез трансформация на щатни бройки и обявяване на конкурси за прокурори и следователи в Специализираната прокуратура.
Председателят на Комисията по правни и институционални въпроси към Пленума на ВСС Цветинка Пашкунова заяви, че ВСС работи по два проекта за „Създаване на модел за оптимизиране на съдебната карта на съдилищата и прокуратурите и изработване на Единна информационна система за съдилищата“, както и за „Въвеждане на система за наблюдение и регулиране на натовареността на магистратите и съдебната администрация, създаване на стандарт за условията на труд в органите на съдебната власт и повишаване на ефективността на работата им“. Тя посочи, че през 2017 г. ВСС е приел Наредба № 1 за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт и Наредба № 2 за показателите, методиката и реда за атестиране на съдия, председател и заместник-председател на съд, като при провеждането на конкурсни процедури изборът се основава на професионалните и нравствените качества на магистратите. Отчетено бе, че през 2017 г. са обявени 37 изборни процедури, а от началото на 2018 г. те са четири. Посочено бе подобряване на взаимодействието с ИВСС във връзка с дисциплинарната дейност, а сред основните причини за образуване на дисциплинарни производства срещу съдии бе посочено неспазването на процесуалните срокове, които обективно са обвързани с прекомерната натовареност на съдиите.
За натовареността
Даниела Марчева – председател на Комисия „Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика“ към Съдийската колегия, отчете, че е приета концепция за изготвяне на централизирана електронна система за разпределение на заповедните производства сред всички районни съдилища, което ще доведе до равномерното им натоварване с този вид дела. Тя посочи, че заповедните производства представляват около 50 % от първоинстанционните дела на районните съдилища. Според Марчева евентуална законодателна промяна в подсъдността по застрахователните дела също ще доведе до намаляване на натовареността, защото този тип дела са около 50% от делата в софийските съдилища. Тя сподели, че подобно предложение се подготвя и то ще бъде предоставено на Министерство на правосъдието. Посочено бе, че в момента се изготвя обобщен анализ на становищата на съдиите по отношение на системата за измерване на натовареността, като се отчита проблем при обективното измерване на фактора време и необходимост от прецизиране на критериите при определяне на номенклатура от дела с индекси за сложност.
За независимостта
Коментирани бяха правомощията на ВСС като орган защитаващ независимостта на съдебната власт и отделния магистрат, и възможностите за въздействие върху независимостта им чрез институтите на командироването и временното отстраняване от длъжност на магистратите по реда на чл. 230 от ЗСВ. Посочено бе, че предстои приемане на становище от Пленума на ВСС във връзка с искането на ВКС за обявяване на противоконституционност на тази разпоредба.
