Пленумът на ВСС със свой прочит на закона
Как се пресмята изискваният стаж в конкурсите за повишаване и преместване на магистрати, спориха днес кадровиците във ВСС. В крайна сметка вижданията на прокурорската колегия надделяха над съдийската по въпроса за „уседналостта“ – въведеното изискването магистратът да е прослужил минимум 3 години на заеманата длъжност, за да поеме нагоре по кариерната стълбица. Или да се премести в друг съд или прокуратура.
Съдиите във ВСС обаче „победиха“ прокурорите по друг важен въпрос, свързан отново с конкурсите – за това кой стаж дава предимство при равни оценки на кандидатите.
De Fakto писа за тези стажове и правилата за тях преди дни, според решението на съдийската колегия.
Днес обаче пленумът на ВСС, в който заедно заседават всички кадровици, трябваше да уеднакви изискванията, за да няма разнобой между колегиите на съдиите и на прокурорите. В същото време въпросът дали произнасянето на пленума е задължително, остана да виси. Бяха посочени включително аргументи, че кадруването се извършва самостоятелно от двете колегии, а ВСС като такъв не може да прави автентично тълкуване на закона. Така че развоят предстои.
Но – решенията от днес. Те са по правилата за попълване на служебните бележки на кандидатите за повишаване и преместване в графите „общ юридически стаж“ (изискван за съответното ниво на съдебната власт), стаж на „заеманата длъжност“ (изискването за 3 г. „уседналост“) и „стаж в съответната система на органите на съдебната власт“ (който дава предимство при равенство в оценките на претендентите).
Да се гледа длъжността, не местоработата!
В прочита на съдийската колегия условието за трите години уседналост еднозначно се схващаше като работа на заеманата в момента длъжност. Т.е. ако, например в момента си съдия от СГС, от окръжния съд в Благоевград или другаде, трябва поне 3 г. да си проработил там и тогава да искаш повишение или преместване. По този параграф вече има и обявени за недопустими кандидатури, включително в конкурс за ВКС.
В прочита на прокурорската колегия обаче не е така – за тях уседналостта е да си работил 3 г. на едно и също ниво на съдебната власт, примерно все в окръжни съдилища, окръжни прокуратури и т.н. Тук не бе доизяснен въпросът дали еднаквото „ниво“ например обхваща и случаите, когато един магистрат е бил ту в окръжен, ту в административен, ту в специализиран съд (при прокурорите административната прокуратура е само на върховно ниво).
За уседналостта Атанаска Дишева бе категорична: „Законът говори за заеманата длъжност – точно тя, не подобна по ранг и т.н. Често съдии и прокурори се местят в еднакъв по степен орган на съдебната власт, това препятства кадровата политика и кадровата обезпеченост. Няма знак на равенство между длъжност и заеманата длъжност“.
С 12 срещу 9 гласа обаче се прие прокурорският вариант.
Дискриминация ли?
Странното е, че по-ожесточен дебат предизвика другото тълкуване – на стажа в „съответната (на конкурсната длъжност) система на съдебната власт“, който дава бонус при конкурсите.
За съдийската колегия това очевидно означаваше стаж в системата на съда или на прокуратурата. За прокурорската колегия – времето и като прокурор, и като съдия (ако магистратът е бил такъв).
Съдийският прочит е дискриминация, обяви Даниела Машева. Защото за преместване от съда в прокуратурата и обратно имало отделна проверка на компетентността на претендента.
Никаква дискриминация не е, отвърна Цветинка Пашкунова. И обясни – замисълът е при равни оценки да се вземе предвид опитът на кандидата именно в съответната система.
Даде пример: „Имаме двама следователи, които искат да станат районни съдии в конкурс за преместване. Предполагаемо, някога можем да се изправим и пред хипотезата измежду следовател с 10 г. стаж като такъв и съдия с 8 г. съдийски стаж да бъде предпочетен следователят“.
Красимир Шекерджиев генерализира примерите: „По известните ми данни досега само 1 съдия е поискал да стане прокурор срещу 12 прокурори, които са поискали да станат съдии„. Защо е така, няма да анализирам, додаде пък Лозан Панов по-късно.
„Дискриминация е неравно третиране при едни и същи условия, но основният критерий е да има защитен признак. Тук такъв признак няма“, категорична бе Атанаска Дишева.
Драгомир Кояджиков намери тезата за несъстоятелна. „В конкурс за окръжен съд например трябва да класираме двама прокурори, които никога не са били в съда, тогава те и двамата ще са с точки нула и какво правим?“, контрира с пример той.
„При подобна еднаквост на кандидатите идва следващ критерий, продължителност на общия стаж“, напомни Лозан Панов.
С 12 срещу 10 гласа тук надделяха съдиите.
А какво ще стане на практика, тепърва ще гледаме.