DeFakto.bg DeFakto.bg
Соломоновско решение по дело за тежка катастрофа, отнела три живота, е взел Върховният касационен съд.
На 18 ноември 2016 г. вечерта в Пловдив на кръстовище аудито на Любомир Трайков блъска опитващо се да направи ляв завой пежо. На място загиват шофьорът на пежото Атанас Ламджиев и седящата до него Виолета Стоянова. Ламджиев има три малки деца, Стоянова – едно. Дни по-късно в болницата умира и пътникът от задната седалка Полина Караиванова.
Случаят получи медиен отглас, сочеше се, че виновникът Любомир Трайков е син на известен пловдивски бизнесмен. Установява се, че той е карал с превишена скорост и пил – концентрацията е 0,8 промила алкохол в кръвта, но над 0,5 промила законът приема „пияно състояние“.
В съда процесът минава по съкратената процедура, след като Любомир Трайков признава фактите от обвинителния акт, разкайва се за стореното, но не може да го поправи.
На първа инстанция – в Пловдивския окръжен съд, получава 4 г. затвор (присъдата от 6 г. е намалена с една трета) и 6 г. забрана да шофира, втората инстанция – апелативният съд в Пловдив – увеличава наказанието на 6 г. затвор (присъдата е станала 9 г., също намалена с една трета по правилата на съкратеното производство) и 7 г. забрана да се качва зад волана.
Върховните съдии Николай Дърмонски, Румен Петров и Спас Иванчев приемат, че справедливото наказание е по средата. Те присъждат 5 г. затвор (присъдата от 7,5 г. е намалена с една трета) и оставят забраната за шофиране за срок от 7 г.
Докладчик по делото във ВКС е Спас Иванчев.
Какво установява ВКС?
Тричленният състав на ВКС посочва в мотивите си, че от фактите по делото е установено движение направо на подсъдимия Трайков и пресичане на неговата посока на движение от страна на пострадалия Ламджиев. Върховните съдии пишат: „Подсъдимият и пострадалият са се движели в едно и също платно за движение, в две насрещни ленти, напълно равнопоставено. В момента, в който разделителната ивица е прекъснала и е дала възможност на пострадалия да извърши маневрата завой наляво, равностойното движение се е променило, като това на подсъдимия е било с предимство пред извършващия маневрата пострадал“.
Съгласно съдебната практика, независимо от своята скорост на движение, водачите с предимство не губят това свое право. Според съда на първо място, по реда на закона, на правната и житейска логика, стои задължението на пострадалия да осигури предимството на правоимащите го. Ако той беше изпълнил това свое задължение, до съприкосновение не би се стигнало, независимо от това каква е била скоростта на имащия право на предимство при преминаване. След като не е изпълнил своето задължение, се е стигнало до удар между двете превозни средства и тогава неизпълнението на задължението на подсъдимия да шофира с позволена и/или съобразена скорост влиза в причинно-следствената връзка за настъпването на тежкия резултат, свързан със смъртта на пострадалите.
В мотивите на решението на ВКС се сочи също, че е безспорно наличието не на един, който е достатъчен, а на два квалифициращи признака – деянието е извършено от подсъдимия в пияно състояние (0,8‰ алкохолна концентрация) и е причинена смърт на повече от едно лице (като е достатъчно да е причинена смърт на поне две лица, в случая те са три, което обстоятелство само по себе си е отегчаващо вината).
Преценявайки посочените във въззивното решение смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства върховните съдии напомнят, че определянето на наказанието не е чисто механичен процес, при който с математически подход се изчислява съотношението между тях. „Възможно е отделни обстоятелства да имат значително по-голяма относителна тежест, а други пък следва да се преценяват с един по-балансиран подход. Така например няма спор, че подсъдимият е нарушил чл. 21 от ЗДвП – почти двукратно е превишил позволената в градски условия скорост. От друга страна обаче, той е бил с предимство и е очаквал то да му бъде осигурено, независимо от скоростта му на движение“ – пише в мотивите.
Съдебният състав на ВКС приема, че наложеното от Апелативен съд – Пловдив наказание не е справедливо отмерено при посочения от въззивната инстанция баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Неправилно са посочени отегчаващи обстоятелства, които не съществуват или е недопустимо да се отчитат наслагващо се. „Това говори в подкрепа на извода, че наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства, но не и толкова значителен, колкото е възприет от съда от първата инстанция. Относителната тежест на допуснатото нарушение на правилата за движение – двукратно почти превишена скорост, както и наличието на един погубен човешки живот повече от предвиденото в закона, в съвкупност е твърде висока, за да може наказанието да се определя толкова близко към минимума на предвидената в закона санкция“ – категорични са съдиите. Те обаче подчертават, че следва да се отчита и последващото поведение на дееца и проявеното разкаяние.
Според съда наказанието „лишаване от свобода“ трябва да се определи на 7,5 години, като със законовата редукция (намаляване с 1/3 заради съкратеното съдебно следствие) окончателният размер трябва да е 5 години. Наказанието „лишаване от право на управление на МПС“ трябва да остане в определения от въззивната инстанция размер от 7 години, като в този си вид и двете наказания ще са напълно достатъчни, за да изпълнят заложените в чл. 36 от НК цели на специалната и на генералната превенция.
