
Десетки коне бедстват, изоставени в Осоговската планина. Те се намират на поляните под връх Руен. От около 100-тина коня са оцелели само около 30. От пост в социалните мрежи на Венцислав Венков става ясно, че останалите лежат заринати под снега, паднали от глад. Вчера доброволци са им занесли храна.
Ето още разказа на Венцислав Венков:
„Притури се планината и затрупа около 100-тина коне на поляните под връх Руен. Коне, пасящи свободно по планината, но уязвими без човешка грижа. Месец и половина по-късно, под връх Руен е тихо. Снегът е станал три педи. Студът е сковал всичко. Гъста мъгла е забулила този връх, сякаш природата иска да скрие грозотията, случваща се там.
На върха са оцелели само 30-ина коне. Останалите лежат заринати под снега, паднали от глад измършавели трупове със стърчащи ребра, гниещи, нежелани дори и от освирепелите вълци. Сред живите коне е и една кобила. Тя е бременна, носеща в себе си плод. Кобилата не е яла от седмици, станала е кожа и кости. Но продължава да носи плода. Докато силите не я напускат и тя пада на земята. Започва преждевременно да ражда. Но не може да го изроди. Подава се само половината плод. Кобилата няма повече сили. От отчаяние започва да цвили, маха с крака във въздуха и прави опити да стане. Но не може. Другите коне гледат тази сцена на отчаяние с равнодушие. Същата съдба ги очаква и тях. Кобилата се отказва. Плодът наполовина стърчи от нея. Мъртъв. Останала без сили, тя лежи в снега и гледа примирено този жесток свят. А гарваните само това чакат. Видели лесната плячка, налазват бавно на талази. Кобилата ги усеща. Но не може нищо да направи. Вижда ги, но е безсилна. Гарваните се приближават, усещайки немощта на тази твар. И ѝ изкълвават окото.
Благовещение е. Но не Божи ангели се спущат над връх Руен, а демоните на смъртта вършеят там.“
Пред bTV тази сутрин собственикът на конете – Петър Пищалов, потвърди, че ползва субсидии – 140 евро на животно годишно, за да отглежда конете, оплака се, че заради тези субсидии то „скъсали от проверки“. Признава, че не е виждал конете от преди Нова година. „За последно път ги видях преди Нова година. Търсихме тези коне повече от месец и половина. Докато не падна снегът, съм продължавал да ги търся. Качват се хора нагоре, постоянно разпитвам дали са ги виждали”, заяви той. „Това са моите коне, аз не мога да стоя безучастен. Благодарен съм на хората, които са качили храна. Отговорността си е моя, защото това са моите животни. В този снежен капан реално не са имали много шанс”, призна собственикът. Оправдава се, че това са “ каракачански коне, които си живеят в планината традиционно от хилядолетия”. „Това не са някакви детски играчки. Конете са доста подготвени за зимата. Имало е случаи, когато коне са изкарвали зимата при подобни условия”.
bTV разговаря със собственика на конете Петър Пищалов, който твърди, че е търсил животните, но не ги е намерил. „За последно път ги видях преди Нова година. Търсихме тези коне повече от месец и половина. Докато не падна снегът, съм продължавал да ги търся. Качват се хора нагоре, постоянно разпитвам дали са ги виждали”, заяви той. „Това са моите коне, аз не мога да стоя безучастен. Благодарен съм на хората, които са качили храна. Отговорността си е моя, защото това са моите животни. В този снежен капан реално не са имали много шанс”, признава собственикът.

Доброволци помогнаха на оцелелите около 30 коне да бъдат нахранени.
Със съдействието на Планинската спасителна служба в Кюстендил, по-специално на Христо Абаджиев и Росен Димитров, доброволци отнесоха храна на конете – бали със слама и овес. Групата се е качила до местността Бек Бунар с 5 моторни шейни. Снегът зи височина е около 1,5 метра.
„Кончетата едва стоят на краката си. Има и умираща кобила, която в предните дни и родила мъртво конче. Гледката е ужасяваща. Аз не успях дори да погледна към труповете на бедствалите животни. Никой не ти дава правото да оставяш така животни, да измират, без да ти пука“, разказа една от инициаторките за акцията в планината днес – Елица Димитрова пред Дарик.
Спасителите не могат да свалят конете в ниската част на планината, защото животните не могат да ходят, сподели планинският спасител Христо Абаджиев.
Планира се нова акция, за да се закара храна с моторни шейни до конете. Надеждата е снегът да се стопи по-бързо, за да могат животните да пасат трева и когато добият сили, да бъдат свалени.
*Снимките са на Венцислав Венков, публикувани са във Фейсбук.