Парламентът прие поправки в ГПК, ще ги поправя за второ четене

Депутатите обещават да се вслушат във възраженията на Върховния касационен съд 

Парламентът прие на първо четене промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), свързани с еврорегламенти и предложени от Министерския съвет. Шефът на правната комисия Данаил Кирилов обаче даде заявка за поправка на поправките за второ четене. За това срокът между двете четения бе удължен.

Става дума за промени, които да позволят прилагането на европейската процедура за искове с малък материален интерес и за издаване на европейска заповед за плащане. Създават се и правила за прилагане на Конвенцията за международното събиране на издръжка на деца и други членове на семейството.

Спорните поправки са само по два въпроса – кой е съдът, който ще преразглежда решенията по трансгранични искове с малък материален интерес и издадените европейски заповеди за плащане. В приетите днес на първо четене промени в ГПК е предвидено това да е Върховният касационен съд. От ВКС обаче възразяват с мотива, че става дума за формални производства, с които никъде другаде в ЕС не е ангажирана върховната съдебна истанци.

Но в нашия ГПК се записва, че в 30-дневен срок ответникът може да подаде молба за преразглеждане на европейската заповед за плащане пред ВКС. Отново върховният съд ще преразглежда и съдебни решения по искове с малък материален интерес по еврорегламента.

Процедурата и възраженията

В същото време процедурата по искове с малък материален интерес е формална – производството се образува с подаването на стандартен исков формуляр, съдът попълва друг формуляр, който връчва на ответника. Ответникът, от своя страна, също попълва формуляр, който връща на съда, а той го изпраща на ищеца. Съдът постановява акта си след приключване на размяната на книжата.

Всяка държава, страна по регламента, определя кой да е компетентният съд за произнасяне по европейската процедура за иск с малък материален интерес, за България това е районният съд. А регламентът допуска преразглеждане в два изключителни случая. Единият – исковият формуляр не е връчен на ответника и той не е призован в срок или по начин, който да му позволи да организира защитата си. Другият – ответникът е бил възпрепятстван да оспори иска поради наличие на непреодолима сила или извънредни обстоятелства. Съдът прави две неща – проверява дали е спазен 30-дневният срок и дали е налице някоя от двете посочени в регламента хипотези. Останалите държави от ЕС са посочили като компетентни по преразглеждането съдилищата, постановили решението.

И още – процедурата не е аналогична на нашето производство по отмяна, което е средство за защита срещу влезли в сила порочни решения, категорични са от ВКС. Най-близката аналогия е с неприсъственото решение по чл. 240 ГПК, където компетентността е на въззивния съд.

Формална е процедурата за европейската заповед за плащане. А прокламираната цел е  бързо и ефективно събиране по съдебен ред на задължения, за които не съществува правен спор, както и опростяване, ускоряване и намаляване на разходите за съдебни производства по трансгранични дела, свързани с безспорни парични вземания. Става дума за едностранно производство без участието на длъжника въз основа единствено на предоставената от него информация, която не се проверява от съда, използване на задължителни формуляри-образци, възможност за подаване на възражение срещу издадената заповед и продължаването на производството по исков ред. Тези характеристики го доближават до производството по издаване на заповед за изпълнение по глава 37 от ГПК, сочат върховните съдии.  А процедурата за отмяната на заповедите за изпълнение, срещу които длъжникът не е успял да възрази в срок, е различна от производствата по отмяна пред ВКС.

Останалите държави са определили като компетентен съдът, издал заповедта за плащане.

Становището на ВКС е, че преразглеждането трябва да се извърши от районния съд, който е постановил решението или евентуално от окръжен съд като въззивна инстанция.

Днес Данаи Кирилов се съгласи с тези възражения на ВКС. И даде знак, че те ще бдат отчетени за второто четене на закона.

Парламентарната група на БСП не подкрепи на първо четене промените в Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, левите обявиха,че подкрепят възраженията на върховните съдии.