DeFakto.bg DeFakto.bg
Едно гръмко дело – за убийството на Яна Кръстева в Борисовата градина през лятото на 2011 г., приключи.
С решение на Върховния касационен съд 20-годишната присъда на признатия за виновен Николай Русинов-Чеци (на снимката), остава в сила, съобщиха оттам. Искането на подсъдимия и защитата му за спиране на процеса и отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС в Люксембург е отхвърлено – сочената от защитата материя е неотносима към казуса, заявяват върховните съдии.
На първа инстанция в СГС, а после и в апелативния съд Чеци първоначално бе осъден на доживотен затвор, но ВКС върн случая на втората инстанция за ново произнасяне.
През 2016 г. Софийският апелативен съд постанови 20 г. затвор за Николай Русинов, като го оправда по обвинението за убийство с „особена жестокост“ и в съучастие в неизвестни лица. Той трябва да плати и по 150 000 лв. обезщетение на близките на Яна.
Ето съобщението на ВКС:
„Тричленният състав на Върховния касационен съд приема, че депозираните касационен протест и касационни жалби са неоснователни.
По отношение на доводите за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за съществени несъответствия при осъществяване на доказателствената дейност от апелативния съд с процесуалните изисквания и с указанията на предишния касационен състав, ВКС намира, че тези доводи са неоснователни. Според върховните съдии доказателственият анализ на апелативния съд е осъществен в съответствие с изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107, чл. 339, ал. 2 от НПК, като са взети под внимание и указанията на предишния касационен състав. Фактическите обстоятелства от предмета на доказване са изведени чрез допустими и годни доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство и проверени от двете съдебни инстанции, като те са ценени според действителното им съдържание, в тяхната взаимовръзка, обективно и в пълнота.
Според тричленния състав на ВКС са неоснователни доводите на подсъдимия за наличието на основания за отвод на взелите участие по делото съдии от САС, за предубеденост на съдебните състави при решаване на делото, както и възраженията за широко медийно отразяване и публични коментари на случая.
По отношение на доводите за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НПК, в мотивите на решението на ВКС се посочва, че апелативният съд правилно е приложил материалния закон, включително и в частта за оневиняване на подсъдимия за квалифициращото обстоятелство „особена жестокост“. При възприетата фактическа рамка законосъобразно са изведени елементите от обективната и субективна страна на престъпния състав по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2-ро от НК за причиняване смърт по особено мъчителен за жертвата начин. Върховните съдии приемат, че претенциите на прокурора и на повереника на частните обвинители за отмяна на решението и за връщане на делото за отежняване положението на подсъдимия са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
По отношение на доводите за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК за явна несправедливост на замененото от апелативния съд с по-леко наказание тричленният състав на ВКС намира за неоснователни протеста и жалбата на повереника на частните обвинители, както и жалбите на подсъдимия и на защитниците му заради самото му осъждане.
В мотивите на съдебното решение на ВКС се посочва, че наложеното наказание в максимално предвидения в приложимата норма размер е достатъчен за превъзпитанието на подсъдимия. Няма основание за преминаване към по-тежката алтернатива на чл. 116, ал. 1 от НК, както и за смекчаване на наказанието му.
Във връзка с искането на подсъдимия за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) на основание чл. 486, ал. 2 вр. ал. 1 от НПК за „тълкуване на противоречията, колизията и рестрикциите, произлизащи от чл. 309, ал. 3 от НПК“ (ДВ, бр.42/2015 г.) при условието на чл. 5, ал. 4 от КРБ, с чл. 6, § 1 и § 2 от ЕКПЧОС, чл. 2 от Протокол 7 към ЕКПЧОС, чл. 16 от НПК, чл. 31, ал. 3 от КРБ“ и редица разпоредби от „Международния пакт за граждански и политически права, от Хартата на ОС на ЕС и от Директива на ЕП и на Съвета на ЕС от 09.03.2016 г.“, съдебният състав на ВКС е категоричен, че тези въпроси не засягат обстоятелства или въпроси в областта на полицейското или съдебно сътрудничество от съществено значение за правилното решаване на настоящето дело“.
