Беше въпрос на време да се случи бягство от затвор в страната – недостиг на хора, почти нулево техническо обезпечение и всичко останало за което алармираме от 10 години управляващите и обществото. Като се обърне колата – пътища много: уволняваме директори, уволняваме надзиратели, прах в очите на хората. А 10 години нямаше кой да ни чуе, че системата страда от недофинансиране и щатна численост. Главният директор и директорът на Софийския затвор не са хората, които могат да отговорят на нашите искания. Това заяви в интервю за „12+3“ на програма „Хоризонт“ Ивайло Григоров от Синдиката на надзирателите. Той поиска да бъдат разпространени записите от бягството на престъпниците, за да се видят реакциите на надзирателите, „които не са това, което се внушава пред обществото“. Според думите на Григоров реакцията на колегите му е била „блестяща“, но „с голи ръце трудно може да се направи нещо срещу въоръжени хора“.
Как може от 28 човека охрана да се очаква високо ниво на сигурност в затвор с 1000 човека, реторично запита той. Във вторник всички служители излизат в подкрепа на колегите си по случая с бягството на Владимир Пелов и Радослав Колев.
И още: „Радвам се, че не сме на погребение на колеги. От 10 години алармираме, че сигурността в затворите не е гарантирана и охраната е под критичната точка, защото има недостиг на хора. Мисля, че е крайно време държавата да се вземе в ръце и да обърне внимание на финансирането на местата за лишаване от свобода. В затвора в София ежедневно влизат тонове хранителни продукти за лишените от свобода, които се проверяват с един ръчен метал, детектор, от един служител. Ежедневно прелитат дронове над затвора, като нямаме никакво техническо обезпечение да ги спрем. С голи ръце трудно се спират въоръжени хора. Искаме да има достатъчно служители и техника, за да можем да си вършим добре работата, защото с наличната техника и с наличния брой служители в момента сме най-смешните хора в страната, което е обидно. Ние даваме достатъчно от себе си, за да изпълняваме качествено и съвестно служебните си задължения“.
Цената на една оставкаПред bTV ресорният министър Цецка Цачева в четвъртък заяви, че най лесно е да подаде оставка, но по-важно е да се решат „системните проблеми“ в Местата за лишаване от свобода“. Звучи логично. В същото време министърът сведе гафа с бягството на рецидивистите само до грешки на охраната. Очевидно е, че проблем с охраната има, само че не всички проблеми могат да бъдат решени от самите охранители. Това един министър трябва да знае най-добре.
Дали е способна г-жа Цачева да прогледне истинските „системни проблеми“ в затворите, пък и да ги реши, след като е убедена, че “ като министър спазва задълженията си по управленската програма за политиките в затворите“?! През дългомесечните си протести надзирателите и служителите в затворите настояваха за европейски стандарти на работа, не само за по-добро заплащане. Предстои да разберем каква е цената на една неподадена оставка.