DeFakto.bg DeFakto.bg
По повод твърдението на зам. министърът на правосъдието Николай Проданов, че бягството на затворника (Георги Т.) от общежитието в Пловдив не е точно бягство, а мястото, където е излежавал присъдата си, не е точно затвор, бившият председател на СРС, съдия Методи Лалов се зае с просветителска дейност. Той пусна в обръщение Тълкувателно решение на Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд от 1988 година, за да може „всеки да прецени нивото на познанията си”. (Осъденият за притежание на наркотици Георги Т. напусна затвора, като не се прибра от работа на външен обект, където е работел без охрана. Той бе поискал да излезе за малко, за да се види със сестра си, която се прибрала от чужбина, и повече не се върнал.
Досега не е открит, както в неизвестност остават и бегълците от Софийския затвор Владимир Пелов и Радослав Колев).
До тълкуване на понятието „затворник“ се стига по предложение на председателя на ВС по повод противоречивата практика по приложението на закона. Конкретният въпрос, на който е трябвало да отговори Тълкувателното решение е: Кое лице е затворник по смисъла на чл. 297, ал. 3 НК. Законовият текст гласи:“Затворник е всеки задържан под стража по установения от закона ред”. Част от съдилищата обаче са приемали, че „затворник е всяко лице, задържано под стража, ако това е станало на основание на нормативен акт”.
Според други, „затворник е само лицето, което е задържано под стража по взета срещу него мярка за неотклонение от органите на предварителното производство или съда.
Поддържано е било и трето становище, че „затворник е само лицето, задържано по изпълнение на влезнала в сила присъда”.
В последна сметка върховните съдии се обединяват около извода, че затворник е всяко лице, задържано под стража за изпълнение на влязла в сила присъда или по Указа за борба с дребното хулиганство, или по Закона за движение по пътищата, както и всеки задържан под стража от органите на предварителното производство и съда.
Така, че всеки е затворник, ако е в място за изтърпяване на наказание (било затвор, било общежитие), както и в ареста, ако е задържан под стража на законно основание от органите на досъдебното производство и съда. Напускането на местата за държавна принуда, без разрешение, с чиста съвест може да бъде наричано бягство.
Ето и пълното Тълкувателно решение N: 29 от 27.12.1988 г. по н.д. N: 8/88 г., ОСНК
Кое лице е затворник по смисъла на чл. 297, ал. 3 НК.
Председателят на Върховния съд на НРБ е предложил Общото събрание на наказателните колегии да издаде тълкувателно решение по въпрса: Кое лице е затворник по смисъла на чл. 297, ал. 3 НК. В предложението се посочва, че в теорията и съдебната практика се дават противоречиви тълкувания на понятието затворник. Част от съдилищата приемат, че затворник е всяко лице, задържано под стража, ако това е станало на основание на нормативен акт. Други считат, че затворник е само лицето, което е задържано под стража по взета срещу него мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от органите на предварителното производство или съда. Поддържа се и трето становище, че затворник е само лицето, задържано по изпълнение на влезнала в сила присъда.Върховният съд, Общото събрание на наказателните колегии, за да се произнесе, съобрази:Субект на престъпленията по чл. 297 и 298 НК може да бъде само лице, което има качеството на затворник. И двете престъпление са включени в раздела за престъпления против правосъдието и представляват част от тях. Обект на защита по този раздел на Наказателния кодекс са общенствените отношения, свързани с правилното насочване и провеждане на наказателния процес, разкриване на обективната истина и изпълнение на присъдите и решенията, постановени от съдилищата.Съдържанието на понятието затворник е свързано с посочените обществени отношения, с нормалните функции на правораздаването и затова е дадено в чл. 297, ал. 3 НК. Понятието затворник би имало друго съдържание, ако определението не беше посочено в тази специална разпоредба, а в чл. 93 НК, който се намира в общата част на Наказателния кодекс и дава тълкувания на някои понятия, които важат за всички престъпления, в които се срещат. Ето защо в теорията и в съдебната практика не е спорно, че затворник е всяко лице, задържано под стража по установения от закона ред, в изпълнение на съдебен акт, без оглед на мястото на изтърпяване на наказанието, както е посочено в чл. 40, ал. 1 и ал. 2 НК. Изпълнението на присъдите е стадий на наказателния процес и всяко отклонение от нормалното изтърпяване на наказанието засяга обществените отношения, свързани с правораздаването.Затворник е и всяко лице, задържано под стража по установения от закона ред за извършено деяние по чл. 1 УБДХ и чл. 44а ЗДвП, тъй като наказателноадминистративната дейност на съдилищата е също осъществяване на държавна принуда по отношение на лица, извършили нарушения. Това се разбира и от съдържанието на чл. 35 от Правилника за приложение на УБДХ, където изрично е посочено, че при бягство на лица, задържани на това основание, се преследват като затворници.По смисъла на чл. 297, ал. 3 НК, затворник ще бъде и всяко лице, задържано под стража по установения от закона ред, по взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ от органите на предварителното производство и съда. Това е така, защото мярката за неотклонение има предназначение да обезпечи целите на наказателния процес. Основание за посоченото стеснително тълкувание на понятието затворник и е обстоятелството, че при задържане под стража във връзка с правосъдната дейност от органите, която осъществяват същата, съществуват процесуални правни гаранции за законосъобразността му. Такива в същата степен няма при задържането извън сферата на правосъдната дейност, каквито са например случаите на задържане от гражданин по чл. 204 НПК за изпълнение на наложено дисциплинарно наказание арест и др., затова тези лица не са затворници.По тези съображения и на основание чл. 51, ал. 2 ЗУС Върховният съд, Общото събрание на наказателните колегии
Р Е Ш И:
Затворник по смисъла на чл. 297, ал. 3 НК е всяко лице, което е задържано под стража по установения в закона ред в изпълнение на съдебен акт за извършени деяния по чл. 1 УБДХ и чл. 44а ЗДвП и по взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ от органите на предварителното производство и съда.
