DeFakto.bg DeFakto.bg
Приемането на закон за „царските имоти“ от парламента ще е адекватен отговор на държавата на отправените й въпроси от Евросъда в Страсбург по делото, заведено от Симеон Сакскобургготски. В това се обединиха адвокатите Михаил Екимджиев, който защитава бившия цар и премиер в Страсбург, и Любомир Денев, който отстояваше позициите на държавата в делото „Кричим“ (първото от поредицата спечелени у нас).
Вчера Евросъдът по правата на човека, допускайки до разглеждане жалбите за мораториума, „Саръгьол“ и „Ситняково“, даде пет месеца срок на България да представи своята позиция или да се постигне споразумение между страните. В същото време Страсбург отхвърли като недопустими претенциите на Симеон и сестра му Мария Луиза към двореца „Кричим“ – единственият поискан от тях и невърнат им имот при управлението „Сакскобургготски“, защото не са влизали във владение там.
А единодушието на юристите Екимджиев и Денев днес не бе абсолютно. Двамата коментираха казуса по БНТ.
„Държавата има пълната възможност да организира защитата си. Би могла да отиде и на приятелско споразумение, но каквото и да прави, трябва да се води от обществения интерес. Решението й трябва да е обосновано и да има своя смисъл“, категоричен бе Любомир Денев. Според него в тази ситуация е крайно време „по най-бърз начин“ парламентът да приеме закон за „царските имоти“, който нормативно да уреди проблема. В същото време това в никакъв случай не означава да се ревизират окончателните решения на българския съд например като се признаят всички връщани на Симеон без правно основание имоти за „царски“.
Пред De Fakto адвокат Денев поясни: подобен закон може да е и само от едно изречение – връщат се всички имоти, за които се представят доказателства, че са лична собственост на бившите монарси. Известно е, че такъв имот е къщата в село „Баня“, чийто нотариален акт е на името на Борис Трети, както и къщата в „Слатина“ – тя е на името на княгиня Евдокия. Без специален закон обаче и тяхното връщане в момента е незаконно.
„Да се влезе в диалог и да се търси разумно законосъобразно решение на този сложен казус“, призова и адвокат Михаил Екимджиев. И продължи: „Законът дава относително най-голяма стабилност на волята в една правова държава, друг е въпросът дали това е така в България. Но несъмнено един парламентарен акт, дали ще е закон или решение на парламента, дава относително най-голяма стабилност“, смята той.
Двамата юристи влязоха в разнобой по въпроса дали произнасянето по „Кричим“ е основно или е „изключение“. Любомир Денев цитира вчерашното определение на Евросъда, че у нас делото „Кричим“ е развито по най-добрите правораздавателни стандарти и подробно е изследван статутът на службата Интенданство, на чието име са нотариалните актове за дворците и горите.
„Колегата говори за вещно-правния смисъл на понятието собственост. В Страсбург не се занимават с това, а дали имат защитимо притежание и легитимно очакване, базирано на това, че след решението на КС държавата с редица свои актове е въвела жалбоподателите във владение. С „Кричим“ ситуацията е уникална, той е изключение от общото правило, нямаме сериозно защитима теза именно защото царското семейство не е въвеждано във владение. Ако казусът „Кричим“ беше основополагащ, евросъдиите щяха да отхвърлят и жалбите за „Саръгьол“ и „Ситняково“. Това показва кое е изключението и кое е правилото“, категоричен бе Михаил Екимджиев.
„Да, производството в Страсбург не е вещно-правно и не дава основание за твърдене на собственост, а касае действията на държавата, които може би да са причинили вреди. Вещното право е въпрос на националното законодателство. По отношение на вещното право решението „Кричим“ е основополагащо“, отговори Любомир Денев.
А от всичко това, както и от вчерашното произнасяне на Евросъда отново става ясно едно – и пред Страсбург се черпят права от непочиващи на законово основание действия на властта в полза на Симеон, докато той беше премиер.
Що се отнася до закона за „царските имоти“, през 2009 г. парламентът наложи мораториум върху разпореждането с дворците и горите именно до приемането на специален закон. Но това не стана и казусите отидоха в съда.
