DeFakto.bg DeFakto.bg
Висшият съдебен съвет отказа да се произнася за поведението на шефа на „Антикорупция“ Пламен Георгиев спрямо независимия съд. След горещ дебат, с реми 6 на 6 кадровиците нито го осъдиха, нито го поощриха. Сиреч абдикираха от заемането на позиция.
Да има ясна реакция на съдийската колегия гласуваха Лозан Панов, Олга Керелска, Цветинка Пашкунова, Атанаска Дишева, Севдалин Мавров и Боряна Димитрова. Всичко да остане „за сведение“ бяха Боян Магдалинчев, Георги Чолаков, Вероника Имова, Драгомир Кояджиков, Боян Новански, Стефан Гроздев. При реми няма решение.
Ставаше дума за публичните нападки на Пламен Георгиев срещу отправеното от Катерина Енчева от Софийския градски съд преюдициално запитване до Люксембург дали гражданската конфискация у нас е в синхрон с евростандартите. Конкретно то бе направено по гражданското дело за конфискация срещу Цветан Василев и още 27 физически и юридически лица. До произнасянето на съда на ЕС това дело се спира, което особено бе подразнило господин Георгиев.
Недопустимо е представител на власт да напада съда, заявиха Панов, Дишева, Пашкунова.
Той само е изразил мнение като страна по делото и има това право, заяви Боян Магдалинчев. Проявил е „дълбока загриженост“ и „държавническо отношение“ за съдбата на битката с корупцията, стигна по-далеч Вероника Имова.
Тази позиция странно напомняше оплакването на самия Пламен Георгиев, че критиките срещу него нарушавали човешкото му право на свободно изразяване. Удобно пропускайки факта, че е инвидид с власт и неговите квалификации, твърдения и внушения никак не са безобидни.
Днешният дебат се проведе, защото във ВСС бе постъпило обръщението на Съюза на съдиите с настояване управленецът на третата власт да реагира на нападките срещу независимия съд. А членове на съвета изразиха включително съжаление за закъснялото обсъждане и за факта, че не те самите, а съсловна организация е трябвало да настои за мнението им.
По ирония на съдбата, малко преди това на днешното си заседание съдийската колегия командирова Катерина Енчева като национален експерт в Генерална дирекция „Правосъдие и потребители“ (JUST) на Европейската комисия. Сиреч даде висока оценка на работата й като български магистрат.
Да припомним какво е съд!
Любопитното бе също, че началото на дебата се беляза от мълчанието на „противниците“ на заемането на позиция. Говореха основно нейните привърженици.
„Трябва да реагираме, защото се създават внушения за дефицит на компетентност и професионализъм на български съдия. От 30 г. сме в процес на демократизация на обществото, но все още се налага да провеждаме дебат за ролята на съда като арбитър. Но именно от представители на висшата държавна власт се забравя тази основна функция на съда“, първи взе думата Лозан Панов.
Атанаска Дишева на свой ред „разби“ обвиненията на председателя „Антикорупция“ едно по едно. „Твърдението, че съдията се е произнесъл чак 2 години след образуване на делото в конкретния случай не може да води до извод за пристрастност на съдията. По признанието на самия Пламен Георгиев става дума за „най-обемистото дело, разглеждано в България“. А в практиката си Съдът на ЕС (СЕС) последователно е утвърждавал отправяне на преюдициално запитване след установяване на фактите от съда, за да се избегне повторно запитване по същия повод. Ако въпросното запитване беше отправено от ВКС и тогава ли щеше да има твърдение за несвоевременно отправяне?
Заявленията, че зададените въпроси са неверни, лъжа и т.н. са абсолютно недопустими. Има и твърдение, че съдията преповтарял позицията на една от страните в производството. В същото време в нарочно становище от СГС обявиха, че искане за преюдициално запитване не е правено от никоя от страните, но никой не може да отрече правото, а и задължението на съда да го направи.
Не можем да оставим без коментар и споменаването от г-н Георгиев на т.нар. полски модел, невъзприет от ЕС и от Европейската мрежа на съдебните съвети. това е модел, включващ разпускане на ВСС, преглед на върховния съд на държавата и постановените присъди за последните 20 години, както и разни други „реформи“. За мен призивът да се приложи този модел е опасен, прилича ми на призив за саморазправа със съдията!„, категорична бе Дишева.
Цветинка Пашкунова се присъедини. „Трябва да изразим ясна позиция. На нас е възложена компетентност да отстояваме и защитаваме независимостта на съдебната власт и в частност на отделния магистрат. Недопусмито е при прилагането на закона колегата от СГС да става обект на нападки за зависимост, обвързаност и некомпетентност. Запитването на колегата Енчева изцяло отговаря на механизма за отправяне на преюдициално запитване, излагането на становищата на страните, както и мотивите за необходимост от тълкуване. Съдът е бил дръжен да отправи подобно запитване, за което е упрекван от председателяна КПКОНПИ. В момента във ВКС се разглежда Тълкувателно дело 4 от 2016 г., което съдържа подобни въпроси, свързани с гражданска конфискация при прекратено досъдебно поризводство, т.е. налице са ред неясноти, които колегата Енчева се е опитала да изясни чрез преюдициално запитване до СЕС“, подчерта Пашкунова.
„Малко по-различна“ позиция
Тук се намеси представляващият ВСС Боян Магдалинчев.
„Имам малко по-различна позиция. Безспорно никой няма право да критикува или да отправя квалификации по отношение на магистрата, упражнил законовото си правомощие да отправи преюдициално запитване. В същото време не съзирам опит за въздействие от страна на Пламен Георгиев. Законът е въвел забрана за съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите да вземат отношение по висящи производства или по дела, които не са им възложени. В случая председателят на КПКОНПИ е страна по делото и като такъв взема становище. Ние не можем да спрем страна по делото да взема отношение по постановения съдебен акт„, заяви Магдалинчев.
Пламен Георгиев не действа в лично качество, а изказванията му засягат не само независимостта на конкретния съдия, а и на всички съдии, които в момента разглеждат такива дела – да не отправят подобни питания и да не спират подобни производства, опонира Атанаска Дишева. И предупреди: това би могло да е и основание за образуване на производство срещу държавата-членка за нарушение на евронормите!
„Случаят е изключително фрапиращ, за да си позволим да мълчим или приемем материалите „за сведение“. Обвиненията и внушенията са изречени, те са факт. Трябва да реагираме адекватно“, прикани Дишева.
„Във ВАС аз съм отправял две преюдициални запитвания и двете бяха приети за допустими и разгледани от СЕС. ГПК казва, че съдът спира производството по това дело, но не и по другите дела. Призовавам колегите от страната да отправят колкото се може повече преюдициални запитвания и да не се притесняват от когото и да е. Но не смятам, че трябва да преекспонираме медийните изявления на Пламен Георгиев, ако някой трябва да му търси отговорност, то това са други органи“, отвърна пък Магдалинчев.
„Отправянето на преюдициално запитване е част от еманципацията на българския съдия. И преди, и сега тези процедури изискват време и са тежки. Аз също смятам, че една страна може да изрази мнението си, въпросът е как го прави, по какъв начин и как това отеква върху независимостта. Но изказване от типа, че питането не е било необходимо за правилното рещшаване на делото, че другите съдии не трябва да се зачитат в него, даването на методически указания на съдебната власт… Ако за вас е нормално, приемете всичко „за сведение“. Всичко това се случва само защото един съдия е дръзнал да постави питане по дело от обществен интерес, ако го беше направила комисията на г-н Георгиев, всичко щеше да е наред. Ако ние не защитим независимостта, няма какво да се оплакваме, че сме удобна мишена на всички“, намеси се Лозан Панов.
И предложи първо да се гласува дали колегията ще реагира на случващото се или ще го приеме „за сведение“.
И една „огромна загриженост“
Безспорно едно от най-впечатляващите (и изненадващи) изявления бе на Вероника Имова, доскоро съдия от ВКС. Освен виждането на Пламен Георгиев като „страна“ по дело със свои неотменни права, тя съзря в позицията му и държавност. От което публиката, наблюдаваща заседанието на колегията, остана – буквално- втрещена (обективно наблюдение).
„Вярно е, че ВСС е призван да защитава независимостта. Но какви са фактите? Имаме държавен орган, упражнил правомощиета си в обществен интерес. Имаме акт на съда, за правилното прилагане на закона. Но си мисля, че ВСС не може да взема отношение към две непримирими позиции в един висящ процес, те са на страните по делото – държавен орган и физически и юридически лица. Какво виждаме? Едно преюдициално запитване дали антикорупционният закон, а преди това този за отнемане на незаконно придобито имущество, отговаря на нормите на европейското законодателстгво. Да, съдът е в правото си да го отправи, с интерес очакваме решението на СЕС. В становището на г-н Пламен Георгиев обаче виждам не намеса в работата на независимия съд, а огромна загриженост за едно дело, което изключително силно занимава българските граждани и какви ще са резултатите от тез чудовищни констатации за проблемите във фалиралата банка (КТБ – б.р.)… Оценявам това като държавническо отношение на Пламен Георгиев във връзка с правомощята му, той не се опитва да въздейства на съда, а да изрази загрижеността си колко ще се проточи делжто личната си позиция доколко и било допустимо едно такова искане. Ако в този спор ВСС се превърне в арбитър, ще надхвърлим правомощията си„, обяви Имова.
И добави: „Обществото очаква реални резултати в борбата с корупцията, а не декларации. Защо ще противопоставяме един държавен орган на друг и какво ще постигнем с това?!“
За протеста на журналистите в Бургас реагирахме, а за Пламен Георгиев – не?!
Севдалин Мавров сложи нещата по местата им. „Наскоро излязохме с една декларация (срещу журналистическия протест по решение на районния съд в Бургас за осъждане на журналисти – б.р.). Разликата е, че в настоящия случай имаме държавен орган! Но или ще сме последователни и ще следваме едни и същи правила или… Сега са налице отправени внушения към българския съд и това е недопустимо!„, категоричен бе Мавров.
„В Бургас също имахме страна, сега нещата са от държавен орган, който дължи уважение на българския съд и при изразване на личната си позиция и мнение да се съобразява с това, че атакувайки решение на българския съд, удря по държавността, защото съдът е част от тази държавност!“, довнесе яснота Цветинка Пашкунова.
Последва гласуването. И абдикацията.
