Върховни съдии оспориха в КС „новата“ касация по граждански дела

Докладчик по делото е председателят на Конституционния съд Борис Велчев

Състав на Върховния касационен съд начело с новия зам.-председател Светла Димитрова атакува в КС промяна в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), свързана с достъпа до касация.

С промените в ГПК от миналата година основанията за касационен контрол бяха разширени. В чл. 280, ал.2 от кодекса бе записано, че независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Преди приемането им от парламента промените, включително и свързаните с касацията, дълго бяха обсъждани в правната комисия на парламента. Текстовете бяха доуточнявани и с участието на върховни съдии, а за разширяването на достъпа до ВКС отдавна настояват и адвокати, и граждани.

Конкретно Светла Димитрова, Геника Михайлова и Даниела Стоянова от Гражданската колегия на ВКС на базата на конкретно дело пред тях оспорват едно от въведените нови основания – при „очевидна неправилност“ на въззивното решение по него да се произнася върховният съд (чл. 280, ал.2, предложение 3 ГПК). Тримата върховни съдии сочат, че се въвежда един неясен и неизясним критерий за достъп до касация. А това противоречи на конституционния принцип за разделение на властите и не съответства на основното задължение на съдебната власт да дава защита на правата и на законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

По искането на състава на ВКС е образувано дело №10/2018 г. в Конституционния съд, докладчик е председателят му Борис Велчев. До произнасянето на КС, делото в Гражданската колегия на ВКС, е спряно.

Поводът

Пред ВКС е обжалвано определение на Софийския градски съд, с което потвърдено определение на Софийския районен съд за прекратяване на производството по дело.

Спорът е за решение на Факултетния съвет на бизнес факултет на УНСС, с което е утвърдена отрицателна комплексна оценка на заемана академична длъжност „главен асистент“. Иска се решението да бъде отменено като незаконосъобразно, а преписката върната със задължителни  указания по приложението на закона.

Първоначално жалбата е изпратена до Административен съд – София-град, където обаче прекратяват производството и го препращат по компетентност на СРС, тъй като става дума за трудови правоотношения. Софийският районен съд също прекратява поризводството, но с други мотиви – спорът не е за качеството на изпълнение на трудовите задължения, а законът не предвижда съдебен ред за защита срещу решенията на факултетен съвет на ВУЗ, т.е. те са необжалваеми. СГС потвърждава това определение.

Казусът е отнесен до ВКС, а като основание за допускане до касационно обжалване се сочи включително „очевидната неправилност“ на обжалваното определение. С преходни и заключителни разпоредби в ГПК бе предвидено, че новите основания за касация се прилагат за жалбите, подадени след 31 октомври 2017 г., конкретното производство е от 6 декември 2017 г.

Защо ВКС твърди противоконституционност?

Ето какво казват Светла Димитрова, Геника Михайлова и Даниела Стоянова.

„Съгласно чл. 281 ГПК, решението е неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила или необоснованост, но критерият по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК
изисква квалифицирана форма на тези пороци.

Критерият „очевидна неправилност“ на решението не е дефиниран от законодателя, а неговото съдържание не може да бъде изяснен по тълкувателен път по начин, който да предвижда универсално правило за поведение на Върховния касационен съд при упражняването на неговата дейност по селекция на касационните жалби.

Неправилността е обективно състояние на решението като правосъден акт, макар да е резултат от човешка дейност – тази на въззивния състав, който го е постановил. Допълнителното изискване на обикновения законодател неправилността на решението да е очевидна, поставя нововъведеният критериий по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК в субективната преценка на касационната инстанция….

„Очевидна неправилност“ предполага допълнителна оценъчна характеристика на обективно проявения порок на решението, която същностното (обективното) негово качество на правосъден акт изключва. Следователно с новия критерий от чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК обикновеният законодател урежда бланкетно правило за поведение на Върховния касационен съд в неговата дейност по селекция на касационната жалба, включително на частната касационна жалба.
Бланкетният критерий от чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК „очевидна
неправилност“ на въззивното решение/ определение не съответства на основното правомощие на съдебната власт да дава защита на правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата (чл. 117, ал. 1 КРБ). Върховният касационен съд предоставя защитата в съответствие с конституционно определеното основно негово правомощие по чл. 124 КРБ, когато процесуалните правила, които обезпечават допускането на касационното обжалване по гражданските дела, са с такова съдържание, което прави възможно те да се прилагат по общ, категоричен и лишен от субективна преценка начин за всеки отделен случай (чл. 133 КРБ).
Бланкетният критерий от чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК „очевидна
неправилност“ на въззивното решение/ определение не съответства на правото на гражданите, юридическите лица и държавата на защита във всички стадии на процеса (чл. 122, ал. 1 КРБ). Вярно е, че чл. 119, ал. 1 КРБ изброява видовете съдилища, а от разпоредбата не произтича конституционно изискване производството по всички граждански дела да е триинстанционно. Достъпът до касационно обжалване по гражданските дела обаче е ограничен, тогава когато процесуалният закон допуска касационния контрол по конкретното гражданско дело и го поставя под неясен и неизясним законов критерий (подобно решение № 4/ 16.06.2009 г. по к. дело № 4/ 2009 г. на Конституционния съд на Република България).
Бланкетният критерий от чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК „очевидна
неправилност“ на въззивното решение/ определение не съответства на конституционното правомощие на Върховния касационен съд да правораздава (чл. 119, ал. 1 КРБ). Правораздаването е независимо решаване на конкретен правен спор, т. е. чрез него се установява какво е съдържанието на действащата правна норма, кое е дължимото поведение и дали и доколко реализираното поведение – действие или бездействие – е съобразено с предписаното от закона за конкретния случай. То е дейност по прилагане на закона и в този смисъл се извършва въз основа и в изпълнение на закона. Правораздаване от Върховния касационен съд чрез достъп до касационен контрол на въззивните решения/ определения по гражданските дела при неясен и неизясним законов критерий не съответства на чл. 119, ал. 1 КРБ.
Бланкетният критерий от чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК „очевидна
неправилност“ на въззивното решение/ определение не съответства и на принципа за разделение на властите (чл. 8 КРБ). Когато по конкретното гражданско дело Върховният касационен съд допуска или недопуска касационния контрол, прилагайки неясен и неизясним критерий „очевидна неправилност“ на въззивното решение, той правораздава без действаща правна норма, която по универсален начин да определи предпоставките на упражненото правомощие. Следователно така Върховният касационен съд създава правна норма по всяко разгледано гражданско дело, по което това основание е заявено, изземвайки компетентността на законодателната власт.