DeFakto.bg DeFakto.bg
Побългаряването на румънския антикорупционен модел
Автор Петър Обретенов
Председателят на КПКОНПИ Пламен Георгиев, в изявление направено в Народното събрание (НС) по повод попълнението на състава на комисията, поиска разширяване на нейните правомощия, като й се даде право да разследва по НПК и да задържа заподозрени лица. Това ще копира румънския модел, въвеждането на който беше отказано при дебатите и гласуването на ЗПКОНПИ.
На практика обаче КПКОНПИ и без законова промяна си присвои част от тези правомощия.
Повече от седмица зрелищното задържане на кметицата на „ Младост” – Иванчева беше във фокуса на общественото внимание на всички възможни равнища: медии, политолози, правозащитници, представители на изпълнителната власт, и то заемащи най – високите постове.. Начинът по който беше реализирано задържането и дали доказателствата са достатъчни, за да обосноват една такава мярка, бяха дискутирани от множество личности, повечето от които не само не са юристи, но и нямат достъп да събраните по случая материали. Това не е нормално. Мястото на тези дискусии е в съда, където в условия на състезателност и при пълен достъп до събраните по делото материали, обвинителите и защитниците ще могат да обосноват тезите си.
От дългогодишната ми практика като юрист знам, че често има голямо разминаване между това, което се изнася в общественото пространство от заинтересованите страни и фактите съдържащи се в кориците на делото. Тази опасност – обществото да бъде едностранчиво информирано от едната или от другата страна и позиции по спора да се изграждат въз основа на субективни предпочитания, щеше да бъде избягната ако фокусът на общественото внимание не беше отклонен към една зрелищна пиар – акция, която имаше за цел да бъде изложено на обществено поругание и заклеймено като престъпник едно лице, преди още съдът да се произнесъл за неговата вина.
Не е нормално задържане на лице заподозряно в подкуп да бъде осъществено като антитерористична акция, с участие на полицаи с качулки. НПК не налага тази показност, която беше причината за прекомерната – и с право – възбуда на общественото мнение. Ако задържането на Иванчева беше станало достояние на обществеността само от изявление на специализираната прокуратура, реакцията щеше да бъде съвсем различна, и уверен съм – в полза на обвинителите.
Кои са авторите на тази злополучна акция ?
Един нюанс избягва от вниманието на медиите: главният герой от страна на обвинението беше председателят на КПКОНПИ Пламен Георгиев. Резонно е привлечените към отговорност да се опитват чрез адвокатите си да излагат защитни тези. Специализираната прокуратура, която е компетентна за случая, би следвало да информира обществото чрез свои говорители или евентуално – чрез изявления на шефа си Иван Гешев. Но този път, Гешев, за разлика от казуса с КТБ, остана в сянка. Неговите медийни проява бяха засенчени от Пламен Георгиев, който се появи по почти всички национални медии в защита на действията по извършване на обиска и с преценка на достатъчността на събраните доказателства, за да бъде повдигнато обвинение срещу кмета на район „ Младост”.
В какво качество се явява Пламен Георгиев при тези многобройни интервюта?
Като адвокат на специализирана прокуратура или като неин висшестоящ началник, който отговаря за дейността й? Той е председател на КПКОНПИ и компетентността му е определена от ЗПКОНПИ. Сигналът за подкупа искан от Иванчева може да е подаден до оглавяваната от него комисия или тя да го е разкрила чрез оперативно – издирвателна дейност, но когато става дума за следствени действия по НПК за доказване и повдигане на обвинение за престъпление по НК – тази дейност от изключителна компетентност на съдебната власт, в лицето на прокуратурата. Той е длъжен да предостави информацията за наличие на корупционно престъпление на този орган ( чл. 102 – 105 ЗПКОНПИ ) и оттам – нататък няма правомощия по разследване. Задържане и обиск на заподозряното лице неговите служители не могат да правят и въпросът е защо на кадрите по задържането си видя служител на гърба на униформата на който имаше надпис „ Комисия по антикорупция”. Самият Георгиев говореше в множествено число когато описваше действията по разследване и задържане на Иванчева. Това се потвърди и от интервюто на председателя на Правната комисия при НС Даниел Кирилов по БНТ 1, който заяви, че е имало дублиране действията на двата органа при задържането. Ако е така, то КПКОНПИ е навлязла, в нарушение на НПК, в чуждо сфера на компетентност.
Активизирането на КПКОНПИ е очевидно отговор на критиките – у нас и от страна на ЕС, че няма осъдени лица за корупция въпреки всеобщото усещане за широкото й разпространение и срастването й с органите на властта. Амбицията на нейния председател да се сдобие с реномето на румънската специализирана прокуратура, както и с нейните правомощия, може да бъде адмирирана, ако началните й акции не поставиха ударението върху рекламата, а не върху резултата и, което е по – важно: те прекрачиха границите на определената й от закона компетентност.
