DeFakto.bg DeFakto.bg
Обръщението на един съдия – Николай Младенов от Софийския градски съд (СГС) вся суматоха във ВСС. На последното заседание на съдийската му колегия кадровиците се чудеха дали и как да реагират, дали и как да го обсъдят – публично или при „закрити врата” и изобщо какво да правят. А публиката тънеше в недоумение за какво ли става дума.
В крайна сметка съдийската колегия на ВСС прие „за сведение” обръщението на магистрата и го изпрати на министъра на правосъдието.
De Fakto се свърза със съдия Николай Младенов, а той ни изпрати своето обръщение. Макар че формалният повод да го отправи е отказът на съдията да продължи участието си в конкурс за повишение във ВКС, то е любопитно с друго. С автентичния разказ за това как един магистрат, носител на държавна власт и ежедневно решаващ съдбите на другите, среща всевъзможни пречки в собствените си битки за законност и гарантиране на сигурността на близките си.
С разрешението на съдия Младенов публикуваме част от неговото обръщение.
Но преди това – кой е Николай Младенов? През годините, съдия Младенов е разгледал и решил редица шумни дела, част от които са случаите на абитуриента, убил и разфасовал съученик дни преди абитуриентския бал; ученикът, прострелял съученик с пистолета на вуйчо си, делото срещу бившата районна прокурорка от Лом; делото за подкуп срещу столичния следовател Стефан Стефанов и други. Преди повече от 12 години, той разгледа рекорден брой бързи производства в рамките на ден по т.нар. Закон за футболното хулигунство, след едно от поредните дербита между ЦСКА и Левски. Запомни се и негова публикация за зачестилите сигнали за бомби в съдебните сгради.
Миналата година широко медийно отразяване и критики получи първоинстанционното решение на съдия Младенов за предсрочно освобождаване на един от осъдените по т.нар. група „Наглите“. Впоследствие то бе отменено от апелативния съд. А всички последвали жалби на членове на групата за предсрочно освобождаване, бяха отхвърляни на две инстанции.
Над 10 г. Николай Младенов води и битка с институциите в България, за законосъобразно въвеждане в експлоатация на жилищен блок в „Овча купел”, в който е закупил жилище, но то и до днес не е узаконено с разрешение за ползване.
Ето обръщението (адресирано до пленума на ВСС)
Уважаеми дами и господа,
Използвам тази форма, за да се обърна към Вас, както за да уведомя Комисията по атестирането и конкурсите/КАК/ относно решението, което съм взел по повод участието ми в текущ конкурс „за повишаване в длъжност и преместване“ /за съдия във ВКС/, така и да визирам проблеми, които надхвърлят допустимото и търпимото в една правова държава. Доколкото тези проблеми все още не са общи за съдебната власт, имайки предвид законовите правомощия на Съвета, не възразявам да считате това мое обръщение към Вас като „Сигнал“ или „Предложение“.
Както Ви е известно, съм съдия в СГС – един съд, който често е определян в последно време като „най-проверявания“ в страната. Обстановката на стрес и високото натоварване при работата в него бяха констатирани и на последното Общо събрание. Независимо от това при редицата проверки през последните години, на които съдът бе подложен, към моята работа няма особени забележки, да не говорим за сериозни такива. Никога не е имало дисциплинарно производство срещу мен през дългия ми стаж на магистрат. Редица мои стажанти са магистрати в момента или заемат важни публични длъжности.
Уважаеми членове на ВСС, искам да Ви уведомя, че взех решение да се ОТТЕГЛЯ от участие в текущата конкурсна процедура за съдия във ВКС през 2018 г., като използвам случая да пожелая успех на останалите участници.
Тъй като аз можех просто да уведомя Комисията по атестирането и конкурсите /КАК/, че се отказвам от конкурса или просто да не се явя на него, без да Ви занимавам с това, очевидно дължа на Съвета разяснение защо оттеглям кандидатурата си по този начин. Твърде важни са причините да го направя, поради което разчитам да бъда извинен , че ще ги представя пред Вас.
От юни миналата година както аз, така и семейството ми, сме подложени на натиск от различно естество /медиен,психически и физически/, динамиката на който в последно време ме лишава от възможност да се концентрирам в нужната степен за подготовка и участие в конкурса.
Дайте насам съдията!
През юни 2017 г. се проведе негативна медийна кампания срещу мен по повод постановен съдебен акт. Някои журналисти се „възмутиха“ от постановяването на един невлязъл в сила съдебен акт, очаквайки това мнение да се възприеме масово в обществото. Една електронна медия отиде още по-далеч, като опита да разстрои и семейния ми живот… Нелегитимната и неморална намеса в личния живот на всеки гражданин е осъдителна, а в случая тя е използвана като способ за „информиране“ на обществото за определен съдебен акт и за създаване на негативни нагласи срещу конкретен магистрат. Тъй като тогава следях коментарите по темата, ми направиха впечатление повтарящите се закани от видимо развълнувани анонимни лица, които се питаха един друг : „Кой е съдията ?… Как се казва ?… Къде е ?… Дайте го насам !…“ и др.под.
„Инцидентите” с децата
В началото и до средата на август 2017 г. докато първоначално не бях в София, в рамките на една седмица бяха осъществени две посегателства срещу здравето на двете ми деца /пълнолетният ми син и непълнолетната ми дъщеря/. Първо дъщеря ми пострада при ПТП, като беше блъсната от МПС на пешеходна пътека. Не си спомням дали дъщеря ми не беше още в Пирогов, когато стана втория случай – този път срещу сина ми. Той бе обект на непровокирано с нищо физическо нападение от лице, което в близкото минало е било служител на ДАНС/при това, забележете – в отдел за борба с корупцията в съдебната система, както сам той с гордост се представяше/. Действието на това лице /което познавам/ е било с ясното съзнание ,че напада син на магистрат. Не знам дали нападателят е бил трезвен в този момент и какво е било психичното му състояние,но имам информация, че е отправил закани и заплахи към сина ми. Това лице /което все още живее в същата сграда /е направило намек, че синът ми следва да напусне сградата, тъй като живеел „напук“ в нея.
Трябва да уточня, че това е незавършена и невъведена в експлоатация жилищна сграда, за която в миналото правих опити да разбера причините за незавършването й, като логично исках същата да се въведе в експлоатация, тоест да се спази закона.
В хода на разследването по това ДП синът ми намери/през август или септември миналата година/ оставен патрон от газов пистолет пред входната си врата, което стресира допълнително дъщеря ми /сестра му, която тогава се придвижваше още с патерици/. Не ми е известно дали е установена връзка между това обстоятелство и воденото към онзи момент единствено досъдебно производство за първия случай в незавършената жилищна сграда. Такава възможност обаче обективно съществува, тъй като макар да не е доказана, не е и изключена.
Как се осигурява охрана на магистрати
По повод заканите и заплахите от бившия служител на националната сигурност уведомих със Сигнал Главна дирекция „Охрана”, за да проверят източника и степента на заплахата, както и да се прецени дали се налага охрана за члена на моето семейство по силата на един подзаконов акт. Синът ми все пак живее сам в това жилище и не ми е безразлично какво става с него там, макар да не сме в общо домакинство. Стана ясно, че за да получи охрана, трябва да живее с мен, което условие не е налице. Сградата е невъведена в експлоатация, но в нея живеят хора и това статукво от около 12 години се е превърнало в търпимо състояние, макар аз лично да смятам тази практика за недопустима в правовите държави. Заради изразяването и отстояването на това си мнение обаче претърпях и продължавам да търпя негативи, като преди години единствено на мен бе отказан достъп до ел.снабдяване там, което наложи сезиране на КЗД/Комисията за защита от дискриминация/.
Относно гореспоменатия сигнал, при комуникацията ми със служители на ГДО се оформи мнението, че може би случаят със сина ми от средата на август 2017 г. има по-скоро битов характер и не се налага охрана. Това предполагаше обаче този случай да остане изолиран. За информация посочих и данните от сина ми, че при ремонт на неговия автомобил в сервиз техниците установили, че болтовете на спирачния механизъм са били леко развити, което им се е сторило странно, тъй като предполагало човешка намеса. Въпреки съмненията, които имах за причините за инцидента, допуснах, че все пак може и да е битов инцидент.
По повод това мога да направя предложение/по смисъла на Глава 3,Раздел 5,чл.37 и следв. от Правилника на ВСС/ Съвета да сезира съответните органи за необходимост да се измени Наредбата на ГДО, като при заплаха за независимостта и сигурността на член от семейството на магистрата да не е от значение дали членовете на семейството му живеят заедно, тъй като сегашната редакция не обхваща възможните житейски случаи, а това е нужно с оглед запазване сигурността на всички членове на семейството на магистрата.
Опитът да се въздейства върху независимостта на един магистрат при заплахи над членове на семейството му, според мен е налице и когато всички членове от това семейство не живеят заедно или поне не заедно с магистрата.
Втори инцидент
През втората половина на март 2018 г. в тази сграда стана втори инцидент със сина ми ,поради което за мен тезата, че това са „случайни битови инциденти“ вече се явява трудно защитима житейски.
Относно втория случай – в тази сграда (в Овча купел) живее едно лице, което е наемател, като имам данни, че често нарушава общ.ред в сградата/главно чрез неспазване на нощната тишина/, като за това е бил санкциониран по административен ред от органите на МВР. Формално недоволен от това, че част от сигналите за нарушенията му са подадени от сина ми, преди около две седмици той, търсейки как да провокира моя син, го е посочил на друго лице пред сградата като човек , който има склонността да пише жалби. Тоест, това лице претендира околните да търпят неговите нарушения и да не сезират съответните органи за това. Последвала е словесна разправия между двамата, при което след влизане в сградата – в коридора или по стълбите този наемател направил същия намек /както и бившия служител от сферата на сигурността/, че синът ми следва да напусне сградата като това се „желаело“ от целия блок, при което дори насочил оръжие към него. Установих по-късно от разговори със собственици, че никой не е заявявал такова желание спрямо сина ми, а това лице е дори непознато за повечето от тях.
До момента не е официално установено от компетентните органи да има връзка между двата инцидента със сина ми. От друга страна, последните имат редица общи моменти – те са станали на едно и също място-незавършената сграда, действията са извършени от живущи в същата сграда, двете лица/случайно или не/ отправят едни и същи послания/пряко или косвено/, че следва синът ми да напусне блока. Така поне аз разчитам заявеното, което не мога да цитирам, поради водените досъдебни производства.
Ако има някои, които смятат че всичко това е случайно, за мен това не е така. Макар да съм пристрастен, съм сигурен че много непредубедени мислят като мен. Нещо повече, тъй като синът ми не е планирал /уплашен от заканите, заплахите и нападенията/ да напусне жилището, което аз и съпругата ми сме заплатили с ипотечен кредит, имам основания да очаквам че инцидентите може да продължат.
Предвид водените досъдебни производства, не цитирам имена, дати и повече детайли от инцидентите. Умишлено избягвам и фразеология касателно обстоятелствата дали има извършени престъпления или не, тъй като единствено съответните компетентни органи могат да се произнесат има ли такива и кои лица са ги извършили. Конкретните случаи ще се решават от съответните органи, в чието безпристрастие не се съмнявам.
Уважаеми Дами и Господа – членове на ВСС !
Аз не съм се уплашил за себе си и като магистрат ще продължа да изпълнявам задълженията си. Ние със съпругата ми обаче смятаме, че децата /в частност – сина ни/ нямат нищо общо нито с постановяваните от мен съдебни актове като магистрат, нито с покупката на едно жилище от техните родители. Затова те следва да бъдат оставени на мира.
Смятам, че в момента не мога да поставя като приоритетно личното си кариерно израстване пред сигурността и безопасността на членовете на семейството си. Имах желанието да се подготвя и да се представя достойно на конкурса за съдия във ВКС, но за съжаление горната ситуация не ми позволява да поддържам нужната концентрация и мотивация за това.
Благодаря Ви за отделеното време и внимание.
С уважение: Николай Младенов, съдия от СГС
