Нов ремонт на НК – за конфискациите, „кражбите“ на коли, (съпътстващо) и правото на защита

Нов пакет от промени в Наказателния кодекс, а чрез тях и в НПК, Закона за изпълнение на наказанията и др. предлага Министерството на правосъдието. Те са свързани с ефективното изпълнение на присъди за конфискация на имущество, както и с противозаконното отнемане на моторни превозни средства (МПС). По-подробно се уреждат и правата на участниците в производствата по изпълнение на европейска заповед за арест и на издирваните по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, съобщават от МП.

Проектът е публикуван за обществено обсъждане.

Отнемане на „пряката“ и „косвена“ облага

Проектът предвижда пряката или косвена облага, придобита от престъпление да се отнемат в полза на държавата, ако не подлежат на връщане или възстановяване. А в случаите когато тя липсва или е отчуждена, да се присъжда нейната равностойност (чл. 53 от НК).

Разяснява се също, че „пряка“ облага е „всяка икономическа полза, придобита пряко чрез престъплението„. А „косвена“ облага е „придобитото в резултат на разпореждане с пряката облага, както и всяко последващо инвестиране или преобразуване на пряка облага, включително когато е била изцяло или частично преобразувана или превърната в друго имущество, или когато е била смесена с имущество, придобито от законни източници, до стойността, на която се оценява включената пряка облага„.

Въвеждането на мярката е в изпълнение на  изискванията на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС. Тя цели създаване на реална възможност не само за признаване, но и за ефективно изпълнение на наказателните присъди в частта им относно конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност, заявяват от МП.

Осъденият за умишлено престъпление ще дължи не само вещите, които са били предназначени или са послужили за извършването на деянието, но и тяхната равностойност, когато те липсват.

И още – за реалната събираемост на равностойността на вещи или парични средства, отнети в полза на държавата се предлага 5-годишният давностен срок да започва да тече от деня, в който е изтекъл срокът за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. А абсолютният 10-годишен давностен срок за погасяване на задължението започва да тече от деня, в който е изтекъл срокът за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

За целта в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража се въвежда задължение за Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да уведомява териториалната дирекция на НАП по постоянен адрес на лишения от свобода за датата, от която същият ще бъде освободен от местата за лишаване от свобода, когато наред с наказанието лишаване от свобода е постановено и отнемане в полза на държавата.

Промени в НПК пък предвиждат обезпеченото имущество по реда на чл. 72 от (НПК) да се управлява от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, известна като „Антикорупция“.

Приготовлението към отнемане на МПС – самостоятелно престъпление

В чл. 195, ал. 1 на НК се създава т.12 за квалифициран състав на кражба, когато деецът с обективните си действия е демонстрирал намерение противозаконно да присвои МПС и да се разпорежда с него като със своя вещ. Предлага се още приготовлението към кражба на МПС да се наказва, като самостоятелно престъпление.

Промяната ще сбъдне дългогодишните настоявания  на премиера Бойко Борисов противозаконното отнемане на МПС да се брои за кражба, обстоятелство, което винаги е предизвиквало отрицателни коментари на специалистите по наказателно право.    

Отпада предвидената възможност за налагане на алтернативното наказание глоба в случаите на противозаконно проникване в чуждо МПС. Това е мотивирано с високата степен на обществена опасност на тези престъпления, което се обуславя както от значителната стойност на отнетата движима вещ, така и от факта, че много често отнетото МПС се използва при извършването на други престъпления, заявяват вносителите.

Гаранции за правото на защита

В проектозакона се уреждат по-подробно права на участниците в наказателните производства във връзка с транспонирането на Директива 2013/48/ЕС за установява минимални правила относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по изпълнение на европейска заповед за арест, съобщават от МП.

А именно, със съпътстващи промени в НПК изрично  се посочва правото на обвиняемия  свободно да осъществява връзка със защитника си, да се среща насаме с него, да получава съвети и друга правна помощ, включително преди започване и по време на провеждане на разпита и на всяко друго процесуално действие с негово участие (чл. 55 НПК). Към настоящия момент е предвидено право на защитника да се среща насаме с обвиняемия, но същото не е изрично предвидено като право на обвиняемия.

При задържане под стража на обвиняемия, както и по отношение на задържането на основание чл. 64, ал. 2 от НПК, се предвижда по искане на обвиняемия, незабавно да се уведомява поне едно посочено от него лице. В действащата разпоредба е посочен изчерпателно кръгът от лица, които се уведомяват незабавно при задържането на лицето под стража – семейството на обвиняемия, работодателят или Министерство на външните работи. „Посоченото изчерпателно изброяване може да доведе до необосновано ограничаване на правото на обвиняемия свободно да уведоми лице, което може да бъде различно от изброените, например в случаите на фактическо съжителство“, се сочи в мотивите на законопроекта.

С мотивирано постановление на наблюдаващия прокурор уведомяването може да бъде отложено до 48 часа, ако има риск от „сериозно възпрепятстване“ на наказателното производство или за да се предотврати заплаха за живота, свободата, физическата неприкосновеност на друг. Това постановление може да се обжалва от обвиняемия пред първоинстанционния съд, който разглежда жалбата незабавно. Определението му е окончателно.