DeFakto.bg DeFakto.bg
На практика намаляват възнагражденията за вземания до 1000 лева
Нови, диференцирани размери на хонорарите по изпълнителни дела за „малки“ дългове предлага Висшият адвокатски съвет. И се мотивира с последните промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които обвързаха таксите, плащани от длъжника, с минималната работна заплата, за да се сложи край на парадоксите таксите в пъти да надвишават дълга.
В тази връзка ВАдС е изготвил промени в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за да се стигне до „справедливи житейски и правни резултати“. Проектът е публикуван на страницата на съвета за обществено обсъждане. А прочитът показва, че на практика адвокатите предлагат задължителният минимум на хонорарите за „малките“ дългове да намалее.
Конкретно става дума за образуване и водене на изпълнителни дела за задължения до 1000 лв., колкото в момента са две минимални работни заплати.
Адвокатите предлагат минималният хонорар за образуване на изпълнително дело да остане 200 лв., както и досега. Промените са във възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело. За задължения до 1000 лв. досега адвокатите получават минимум 150 лв. (1/2 от 300 лв. – предвиденият общ хонорар за представителство по дела с интерес до 1000 лв. по чл. 7, ал.2 , т.1 от Наредбата) и общият хонорар става 350 лв, независимо дали вземането е 100 лв. или 950 лв.
Сега второто възнаграждение, за процесуално представителство, се диференцира.
Конкретното предложение за промени в Наредбата гласи:
§ 1. Член 10, т. 2 се изменя така:
„ За процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. -1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, за вземания от 500.01 лв. до 1000 лв. – 1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2. точки от 2 – 7.“
Аритметиката показва, че ако промените станат факт, занапред за вземания до 500 лева по изпълнително дело клиентът ще дължи на адвоката 200 лв. за образуване на делото плюс 30 лв. за представителство и съдействие, т.е. общо 230 лв.
За вземания от 500 до 1000 лв. хонорарът става 200 лв плюс 60 лв., общо 260 лв.
Разбира се, става дума за минимума, под който адвокатът не може да пада, иначе го чака санкция. По споразумение с клиента, възнагражденията могат да са и по-високи. А по изпълнителните дела сметката се плаща от длъжника.
Мотивите на адвокатите
Ето какво заявяват от ВАдС: „Минималните размери на адвокатските възнаграждения за осъществяваното процесуално представителство имат значение не само в отношенията адвокат-клиент, но рефлектират и в отношенията между страните по делото с оглед предвидената в процесуалните закони отговорност за разноски, която понася изгубилата делото страна.
С измененията в ГПК, извършени със ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/27.10.2017 г., беше въведена нова разпоредба на чл. 73а, която ограничи отговорността за разноски на длъжника в изпълнителното
производство за малките по размер вземания, изхождайки от размера на минималната работна заплата.
Въвеждането на новата разпоредба на чл. 73а ГПК беше плод на обществените нагласи и очаквания за намаляване на отговорността за разноски в изпълнителното производство за малките по размер вземания, които обичайно се събират сравнително бързо.
Висшият адвокатски съвет извърши анализ на размера на минималните адвокатски възнаграждения за образуване и водене на изпълнителни дела като прие, че малки по размер вземания са вземанията до 1000 лв. (приблизително 2 минимални работни заплати към 2018 г.), за които следва да се приложи диференциран подход при определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение.
Минималният размер на възнаграждението за образуване на изпълнително дело по чл. 10, ал. 1, т. 1 от НМРАВ е в размер на 200 лв. и не зависи от размера на вземането, за събиране на което е образувано делото (не е пропорционално на вземането). ВАдвС счита, че възнаграждението за образуване на изпълнително дело не следва да бъде диференцирано за малките по размер вземания, тъй като адвокатът на взискателя, независимо от размера на вземането, трябва да извърши предварително проучване на имущественото състояние на длъжника, за да може да направи преценка пред кой съдебен изпълнител да образува изпълнителното производство, какви изпълнителни действия да поиска, за да осигури удовлетворяването на доверителя си.
Възнаграждението за водене на изпълнително дело по чл. 10, ал. 1, т. 2 от НМРАВ е уредено като пропорционално и зависи от размера на вземането – понастоящем размерът му е 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 от Наредбата, независимо от размера на вземането.
При действащите разпоредби на чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 размерът на възнаграждението за образуване на изпълнителното дело е 200 лв., независимо от размера на вземането, а възнаграждението за събиране на вземане до 1000 лв. е 150,00 лв. Така се оказва, че за вземане от 100 лв., минималното възнаграждение е 350 лв., колкото е възнаграждението и за вземане от 950 лв.
С предлаганото изменение се цели за малките по размер вземания до 1000 лв. да се подходи диференцирано, така че да се стигне до справедливи житейски и правни резултати„.
