Новите промени в съдебния закон минаха на първо четене

Всички парламентарни групи без БСП гласуваха „за“ поредните промени в Закона за съдебната власт, предложени от кабинета. Социалистите избраха вот „въздържал  се“ заради несъгласия с част от измененията.

Проектът е известен – той нашумя най-вече с решаването на въпроса за падането на банковата тайна за магистратите, за да се проверяват имуществените им декларации от Инспектората към ВСС. В закона вече се записва, че разкриването на банковата тайна от съда се иска само ако съответният съдия, прокурор, следовател не е декларирал изричното си съгласие за допускане на инспекторите до тези му данни. А компетентен за разкриването на банковата тайна е районният съд по постоянния адрес на проверявания магистрат.

Други важни промени касаят сроковете за атестиране и отпадането на изискването да се правят нови извънредни атестации на всички участници в конкурси за административни ръководители, повишение, преместване, ако дори и един участник е с такава атестация. Мярката е срещу прекомерното забавяне на конкурсните процедури.

На законово ниво се записват изискванията към съдебните служители.

Сред поправките, предизвикали дебат в правната комисия, бе удължаването на срока за деактуването на съдебните сгради, за да се прехвърлят за управление от Министерството на правосъдието към ВСС. Този срок се удължава до 31 януари 2019 г., при положение, че прехвърлянето е трябвало да приключи в тримесечен срок през 2016 г. Представляващият ВСС Боян Магдалинчев обясни искането с царящия хаос в документацията на съдебните сгради, общо 264 в страната, който пречел и на задължителната им вече паспортизация.

Днес Тодор Байчев (БСП) изказа резерви към поправките, свързани с разкриването на банковата тайна и попита дали даването на съгласие от страна на магистратите не изземва функциите на районния съд. За промяната в атестациите се усъмни дали не се създава неравнопоставеност между участниците в конкурси и дискриминация на тякои от тях. И попита дали по-удачният вариант за избягването на забавите при конкурси не е укрепване на капацитета на атестационните комисии.

В правна комисия пък Крум Зарков (БСП) остро бе поставил въпроса за удължаването на срока на прехвърлянето на съдебните сгради и настояваше да разбере кой е виновен за батака.

На финала днес председателят на правната комисия Данаил Кирилов повтори вече направената заявка, че за второ четгене ще предложи промени, свързани с правомощията на председателя на ВАС. А именно – занапред той да може да командирова съдии от общите съдилища (районни и окръжни) в административните. Любопитното е, че мотива си за тази промяна г-н Кирилов изведе не толкова от нуждите на административното правосъдие, колкото от поредното сравнение между председателите на двете върховни съдилища. А именно – председателят на ВКС (Лозан Панов) можел да командирова съдии от РС и ОС, а този на ВАС (преди Георги Колев, сега Георги Чолаков)- не можел! Така и днес Кирилов пак се обяви за „гарантиране на равнопоставеност“ между двата клона на правосъдието. Неговата защита на правата на председателя на ВАС е безспорно впечатляваща, но дали е от полза за въпросния председател?