Защитникът, който брани държавата, но и пострадалите от нея

Defakto.bg

Ирен Савова, един от популярните адвокати у нас, днес празнува рожден ден. Честито!

Адвокатска къща „Савова & с-ие” е  създадена по идея на покойния професор Живко Сталев, който след като Савова поема ръководството на сдружението, казва:  „Тя притежава едно качество, което решително подпомага правилното разрешаване на споровете, а именно –  да съзре къде се намира конфликта и как той може да бъде разплетен, така че да стане ясен пътя за неговото разрешаване”. Сериозна оценка на един от доайените на правото у нас. Но и ангажираща.

Ирен Савова има и юридическо, и икономическо образование, известна е с битките си с монополисти, частни енергийни дружества и др. Експертизата й се търси и по нашумели казуси с остър социален отзвук в редица общини – от малките като Ракитово, Септември, Сопот и др., до Столичната община.  През 2017 година  кантората откри офис в  Прага, Чехия,  където предлага адвокатски и административни услуги.

Серия знакови дела са под крилото на адвокат Савова.

Защитник на държавата за „царските” имоти

Кантората „Савова и сие” е защитник на държавата по делата, които държавата заведе срещу Симеон Сакскобургготски за т.нар. царски имоти и неотменно ги печели.

А това е казус с дългогодишна давност, оплетен в лъкатушната държавна политика, в който юристите воюват за принципите на правото. И доказват, че някогашните титли и едно решение на КС, което няма реституционен ефект, не са аргумент за собственост.

След първата победа с делото „Кричим”, единственият невърнат на Симеон дворец от областния управител на Пловдив Тодор Петков (адвокати бяха покойният проф.Владимир Петров и Любомир Денев), през 2011 г.  започна битката за „Врана”, „Царска Бистрица”, „Саръгьол”, „Ситняково” и 16 500 дка рилски гори. С внесени от името на отговорния за държавната собственост регионален министър искове държавата предяви правата си на собственик върху имотите, връщани на бившия премиер Сакскобургготски при управлението „Сакскобургготски” от подчинени му областен управител и поземлена комисия.

С тези нелеки казуси, (без „Саръгьол”), в които често наднича политиката на деня, се заеха Ирен Савова и нейният екип.

Дотук равносметката е следната – на три инстанции държавата спечели делата „Ситняково” и „Саръгьол”, на две – „Царска Бистрица” и спора за бившето стопанство на УБО край Врана, за което Симеон твърдеше че било „пропуснато” при „царското” раздаване. Съдилищата са единодушни – имотите винаги са били държавни, а не персонално притежание на бившите монарси – позиция, която последователно защитават адвокатите на държавата.

На първа инстанция засега са делата за „Врана” и рилските гори.

И още – Ирен Савова отдавна  призовава за падане на мораториума върху разпореждането с „царските” имоти, наложен през 2009 г., като безсмислен и само трупащ аргументи за Сакскобургготски в Страсбург. След завеждането на делата през 2011 г. съдилищата наложиха възбрани върху имотите, оттогава парламентарното „вето” носи единствено негативи. Но кой да чуе?!

Показната акция „Младост” е ново предизвикателство

Ирен Савова влезе в нов шумен и (вероятно) главоболен процес. Тя защитава зам.-кмета на „Младост” Биляна Петрова след показния арест и позорното държане с часове с белезници насред София на две дами (кмета Десислава Иванчева и Петрова).

Акцията „Младост”, тръгнала по сигнал на строителния предприемач Александър Ваклин с несбъднати (засега) строежи в общината, се представя като емблема на новата антикорупционна битка, поведена от новия стар председател на КОНПИ Пламен Георгиев и спецпрокуратурата. С две думи – срещу Иванчева, Петрова и тяхната защита е впрегнат целият държавен ресурс. Неравна битка.

Въпреки това адвокат Савова вече докара главоболия на обвинението.

След настоятелните питания на юристката как така „подкупът” от 70 000 евро, който Ваклин трябвало да плати на Иванчева и Петрова чрез посредника Петко Дюлгеров, е бил предоставен от предприемача далеч преди да бъде поискан, прокуратурата „коригира” датите на двете събития и „прецизира” обвиненията.

Това е нарушение на закона, категорична бе Ирен Савова и атакува действията на прокуратурата в съда. Две инстанции на спецправосъдието обаче приеха, че заради тежките обвинения Иванчева и Петрова остават в ареста – на свобода били опасни,  бавели документите на строителните предпремачи в „Младост”.

Първият рунд мина, но продължението предстои.

Този казус е любопитен и с друго – дали правосъдието ще се занимава с юридически факти  или ще  решава въпросите на кварталното застрояване, получили благословия от Столична община. Ще се види.

 Казусът с „тефтерчето Златанов”

Преди време адвокат Савова пое защитата на Филип Златанов,  бивш шеф на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Шумният казус в начало изглеждаше абсолютно „обречен” – прокуратурата оповести данни свързани с търговия с влияние,  управляващата партия (ГЕРБ) бързо се разграничи от Златанов, а за известни адвокати не изглеждаше престижно да поемат защитата му.

В подобна обстановка Ирен Савова прие да представлява вече осъдения  Златанов.

Делото срещу шефа на комисията за конфликт на интереси бе образувано след зрелищна пресконференция на цялото ръководство на прокуратурата през юли 2013 г. На нея   бяха прожектирани избрани копия от страници от тефтерите на Златанов, от които ставаше ясно, че подсъдимият собственоръчно си е записвал всички спуснати му задачи: да нанесе „удар!“, „да оправи“, „да прекр.“ конкретни преписки.  Сред бележките му фигурираше и йерархична подредба, чрез която очевидно е ставало потвърждаването на „директивите“: „ИФ” „ББ”.

Очакванията бяха за сериозно разголване на политически натиск, а  обвинението обяви, че приоритет на разследването ще бъде „дали решенията на комисията са вземани под влияние или са забавяни“.  Впоследствие обаче в съда бе внесен обвинителен акт само за длъжностно престъпление, а всички данни за упражняването на политически натиск върху Златанов бяха отделени в отделно производство.  Което пък после бе прекратено без обявяване на мотиви.

Първите две съдебни инстанции осъдиха Златанов задето не е обявил публично, а прибрал в касата си сигнал и последвалата го преписка срещу Плевнелиев, както и решение за наличие на конфликт на интереси по преписка срещу Димана Ранкова.

През октомври 2015 г. ВКС замени ефективната му присъда (3 години и половина затвор) с условна (3 години  и 5 години изпитателен срок) с мотива, че има чисто съдебно минало, както и че извършеното от него длъжностно престъпление засяга само „два отделни случая, отнася се до не толкова съществени функции на ръководителя, като поведението му не е довело до настъпване на тежки последици, а само до намаляване на общественото доверие и като цяло авторитета на тази институция“

Докато делото се гледаше  от Софийския апелативен съд иззетите от разследващите два тефтера на подсъдимия мистериозно изчезнаха от колата на експерта Стефан Бенчев, ангажиран от прокуратурата да направи експертиза на оригиналите.

Медиите напомниха тогава, че Бенчев бе назначен за вещо лице по случая цели 5 дни, след като САС бе определил друг експерт (Валери Костадинов), който така и не бе получил достъп до материалите.  А той бе ангажиран с процеса, след като стана ясно, че не е била правена експертиза на нито един от оригиналите на тефтерите.

Разследващите бяха изследвали само единия, и то копие от негово копие.

Тези обстоятелства (и не само) не бяха премълчани от защитата и се озоваха в кориците по делото, а по-късно залегнаха в  основата на особеното мнение на съдия –докладчика  Иван Стойчев от състава на САС.   В мотивите си Стойчев обсъди,  както решението на прокуратурата да отдели от делото второ разследване за престъпление по служба, по което да приложи оригиналите на изчезналите тефтери на Златанов, така и цялата хронология около мистериозната им кражба от чантата на вещото лице Стефан Бенчев.  Потвърдена бе категорично и информацията, че в ксерокопията от единия от въпросните бележници на три места фигурират инициалите „Д.П.“. В  разгара на скандала около изчезването на тефтерите  се появиха сериозни съмнения, че въпросните инициали са преправени в ксерокопията на „10“. Именно в този им вид те бяха прожектирани от ръководството на прокуратурата по време на зрелищната пресконференция на разследващите в средата на юли 2013 г. по повод делото срещу Златанов

„Всъщност действително няма как да се отрече възможността да се касае за натрупване на случайности. Онези от тях, които са резултат на непрофесионализъм или немарливост в рамките на прокуратурата и подчинените й следствени служби, вероятно ще бъдат обект на съответна вътрешна проверка.  За да постанови осъдителна присъда обаче, съдът трябва да може да установи нещо повече, а именно, че е изключена и опровергана по несъмнен начин от обвинителните доказателства всяка версия за манипулация на доказателствата, а в конкретния случай не е така“, заяви съдия докладчикът.   

Известно е, че  докладчикът най-добре познава делата и по правило позицията му е оценка за работата на страните в процеса.

„Трябва да си много голям и почтен, за да се произнесеш според вътрешното си убеждение, формирано само и единствено въз основа на правни доводи, а не на субективни фактори и външни внушения” , бе коментарът на адвокат Савова за становището на Стойчев.  Тя не си  замълча и за щедрите „присъди“, раздавани от политиците по казуса „Златанов , извън съдебната зала: „Всички политици, които един през друг се надпреварваха да нагнетяват обстановката със заплахи, че видите ли, ако съдът оправдае Филип Златанов, то България ще получи негативен доклад от Европейската комисия.  Като слушах и гледах тези хора, се питах, чуват ли се какво приказват – нито познават делото, нито фактите или доказателствата, нито имат необходимата юридическа подготовка, но това съвсем не им пречи да философстват с усещането за „компетентност“. Истинска трагедия!

Не им ли е ясно, че положителни  доклади ще има, ако оставим съда да взима решения по вътрешно убеждение, а не защото така иска Европа!”

За кражбата на тефтерчетата е категорична: „Всичко е съшито с бели конци. Някой е счел, че това е единственият шанс да се потули много по-голям скандал”.

Без професионална експертиза – „реформата” е пагубна

Адвокат Савова не пести коментари по протяжната съдебна реформа у нас. Не криеше мнението си за поправките в НПК още през 2000 г., които въведоха полицейското разследване.  Но не защото самото разследване стана полицейско, а защото нито кадрите там  бяха готови за такава генерална промяна, нито законът.

„При нашия формализиран процес се изисква значителна юридическа подготовка и това не се промени, но задачата се иззе от подготвените юристи следователи,  за да се извади от независимата съдебна система и се пренесе към МВР, което е в изпълнителната власт и в пълна зависимост от политическата конюнктура. Погледнато с днешна дата какво бихме казали за тези промени. Само едно – грандиозен провал. Е, докога?”

Поемала е „защитата“ и на прокуратурата. Според адвоката,  непрестанно подновяващия се дебат за мястото на прокуратурата – в съдебната или изпълнителната власт,   държи прокурорите в несигурност, а и в подчинение.   Но по повод специалното внимание на управляващите към прокурорската квота при промените във ВСС,   Савова напомни, че прокуратурата е една от двете равнопоставени страни в процеса и политическото й толериране е недопустимо в държавите със сериозно правосъдие.

Като професионалист „отвътре”, Савова е категорична:  „Опасно е заиграването на политици с реформи и стратегии. Да се правят конкретни предложения за реформа на съдебната система, означава задълбочен анализ от всички гледни точки, не само от гледна точка на адвокатите, но и на съдии, прокурори, следователи. Без задълбочено проучване и експертиза на високо професионално ниво никой не бива да си позволява да „реформира“ – това е не само опасно, то може да бъде пагубно.”

Права е, но кой да чуе?!

Eкип на De Fakto