DeFakto.bg DeFakto.bg
Новата, засилена защита на личните данни може да задуши публичния достъп до обществена информация и да ограничи данните от публичните регистри, което не е в интерес на обществото и гражданите.
Предупреждението отправи шефът на правния екип на Програма „Достъп до информация“ (ПДИ) Александър Кашъмов. Днес неправителствената организация представи състоянието на достъпа до информация в България през 2017 г. и традиционно отправи своите препоръки и сподели опасенията си.
Един от основните рискове са промените в родното законодателство в изпълнение на общия еврорегламент за защита на личните данни. В подготвения вече проектозакон неясно, а оттам и рестриктивно са разписани текстовете за публичните регистри и идентифицирането на търсените лица чрез ЕГН. Става дума за Търговския и Имотния регистри, водени от Агеницята по вписванията, но и за регистрите на съдилищата. Проектът е предвидил публичен достъп до ЕГН само ако закон е предвидил това, като в същото време е задал, че със закон не бива да се допуска общодостъпност на тези данни, сиреч публичната информация се затваря. А санкциите за нарушения са солени.
Трябва да има баланс, еврорегламентът не предвижда подобни рестрикции в достъпа до публични данние, категоричен е Кашъмов.
В същото време през 2017-а българските институции не са станали по-прозрачни, напротив, отчитат от ПДИ. Сред примерите е заличаването на огромен обем информация по делата на Върховния административен съд, първопроходец навремето по прозрачност и достъпност на решенията му.
Има залитане и в друга посока – борбата с корупцията, в която вече се залага единствено на репресия и конфискация, но не и на прозрачността и предоставянето на достъп до информация.
„Години наред вече препоръчваме да се приеме Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи, което не се прави. Препоръчваме да се създаде комисия или комисар, като независим орган, отговарящ за контрола по прозрачността на администрацията – това също не се прави. Не се изпълнява и нашата препоръка поне в изпълнителната власт да има орган, който да се
занимава с контрола и координацията на работата“, заяви още Александър Кашъмов пред БНР.
