Съдия Деница Митрова: Още за правата на наказаните

Defakto.bg

 

Кратък сравнителен анализ на производството по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и производството по част Седма „Отговорност за дейност на специализираните органи по изпълнение на наказанията” от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража“ (нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.).

 

Деница Митрова – съдия

 По своята правна същност част Седма на ЗИНЗС представлява специален закон по отношение на ЗОДОВ. Съгласно въведената забрана в чл. 8, ал.3 от ЗОДОВ, „когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага“, производствата за обезщетение по въведения нов регламент следва да се разглеждат само по него. Посочената забрана напълно кореспондира с §49 от ПЗР на ЗИНЗС, според който подадените до влизането в сила на този закон искове за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от задържане в лоши условия, се разглеждат по реда на чл. 284, ал. 1 от същия закон

На първо място следва да се посочат ПРИЛИКИТЕ в двете производства:

– задължително участие на прокурор;

– процесуален ред – глава 11 „Производства за обезщетения” от АПК;

– по силата на чл. 203 от АПК – пасивно легитимирана страна (ответник) е юридическото лице;

– установяване на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие по реда на чл. 204, ал.1 от АПК.

– размерът на дължимата държавна такса – проста в размер на 10 лв.;

– вредите могат да бъдат причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия;

• възлагане разноските на ищеца при пълна неоснователност на иска и при оттегляне и отказ от иска
• еднакъв ред за доказване на имуществените вреди

РАЗЛИКИТЕ, които се установяват между двете производства са следните:

АКТИВНО ПРОЦЕСУАЛНО ЛЕГИТИМИРАНИ ЛИЦА в производството по ЗОДОВ са физически и юридически лица, претърпели вреди от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на държавата и общините. Според чл. 284 от ЗИНЗС това са само лишените от свобода и задържаните под стража лица, освободените от местата за лишаване от свобода и лишените от свобода или задържаните под стража, които са били освободени преди влизането в сила на този закон и чиито оплаквания относно условия на задържане в нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. са били обявени за недопустими с решение на Европейския съд по правата на човека на основание неизчерпване на новосъздаденото вътрешноправно средство за защита.

МЕСТНА ПОДСЪДНОСТ – по мястото на увреждането или по настоящия адрес (чл. 85, ал.2), а чл. 7 от ЗОДОВ е предвидено и седалището на увредения.

ПРЕДМЕТ НА ИСКА – установяване на нарушаване на забраната по чл. 3 от ЗИЗНС и причинените на ищеца вреди от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на ответника. Съгласно ал. 2 на тази разпоредба нарушенията условно могат да се разделят на следните 16 хипотези:

1. не могат да бъдат подлагани на изтезания,
2. на жестоко,
3. нечовешко
4. унизително отношение
5. поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
6. липса на достатъчно жилищна площ,
7. храна,
8. облекло,
9. отопление,
10. осветление,
11. проветряване,
12. медицинско обслужване,
13. условия за двигателна активност,
14. продължителна изолация без възможност за общуване,
15. необоснована употреба на помощни средства,
16. както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

ДАВНОСТ: по ЗОДОВ е 5 години; по ЗИНЗС е 6 месеца – §47 и § 48 oт ПЗР. По отношение на предвидената 6 месечна давност по смисъла на § 47 Върховният административен съд с Определение №189 от 08.01.2018 г. , по адм. дело № 10037/2017 на ВАС, трето отделение, е приел, че на основание чл. 5, ал.4 от Конституцията на Република България, § 47 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС не следва да бъде прилаган в частта си „до 6 месеца” като вътрешно законодателство, което противоречи на чл. 13 от Конвенцията.

НАСЛЕДЯВАНЕ – ЗИЗНС не предвижда наследяване на правото на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за разлика от ЗОДОВ – чл. 6 – При смърт на увредения неговото право на обезщетение за имуществени вреди се наследява, а за неимуществени вреди – само ако е било предявено пред съд от увредения.

РАЗНОСКИ ПРИ ИЗЦЯЛО ИЛИ ЧАСТИЧНО УВАЖЕН ИСК – чл. 286, ал.3 – изцяло се възлагат на ответника, включително и държавните такси, както и възнаграждение за един адвокат. Докато по смисъла на ЗОДОВ разноските се възлагат съобразно уважената част на иск на ответника.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ НА СТРАНИТЕ И СЛУЖЕБНО НАЧАЛО – По отношение установяване нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, законодателят в чл. 284, ал.3 от с.з. е предвидил засилване служебното начало на съда при събирането на доказателства, като го е овластил да задължава ответника да предоставя информация от значение за правилното решаване на спора, а неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция – съдът може да приеме за доказани фактите, за които ответникът не е предоставил информация. Съдът служебно може да задължи длъжностните лица от местата за изтърпяване на наказанията, както и всяко трето лице, чиито показания биха допринесли за изясняване на делото, да се явят като свидетели по делото.

НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ – За първи път в българското законодателство е предвидено, че при наличие на нарушение на някоя от посочените в чл. 3 от с.з. хипотези, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното (чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС).

Въпрос на съдебна практика и тълкуване ще бъде дали е допустимо освобождаването от отговорност на ответника, когато увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия (обезщетение не се дължи – чл.5, ал.1 ЗОДОВ) и когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането (обезщетението се намалява – чл. 5, ал.2 ЗОДОВ).

 

Деница Митрова – съдия

2000 г. завършва ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Право“

2009 г. – 2010 г. Магистратура „Международни отношения“, „Право на Европейския съюз“, СУ „Св. Климент Охридски“

От 01.06.2001 г. до 01.06.2002 г. – съдебен кандидат при Софийски градски съд. Подпомагане дейността на магистратите, придобиване на практически знания и умения в правораздавателната дейност и разследване.

От 03.07.2002 г. до 15.02.2007 г. – адвокат в Софийска адвокатска колегия. Процесуално представителство и съдействие на физически и юридически лица пред правораздавателни органи, държавни и общински институции.

От 15.02.2007 г. до 07.06.2012 г. съдия в Административен съд – Пазарджик. Правораздавателна дейност в областта на административното правосъдие.

От 06.10.2009 г. до 07.06.2012 г. командирована в Административен съд – София град. Съдия в Първо отделение на АССГ (искови производства по реда на ЗОДОВ, вкл. и искови молби на лишени от свобода лица)

От 07.06.2012 г. до 03.02.2017 г. съдия в Административен съд – София град. Правораздавателна дейност в областта на административното правосъдие.

От 03.02.2017 г. до 04.05.2017 г. – заместник –  министър на правосъдието в служебното правителство на проф. Огнян Герджиков.

От 04.05.2017 г. до момента  – съдия в Административен съд – София град. В трето отделение на АССГ (една от материите, разглеждани в отделението са нововъведените производства по ЗИНЗС)