DeFakto.bg DeFakto.bg
Кратък сравнителен анализ на производството по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и производството по част Седма „Отговорност за дейност на специализираните органи по изпълнение на наказанията” от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража“ (нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.).
Деница Митрова – съдия
По своята правна същност част Седма на ЗИНЗС представлява специален закон по отношение на ЗОДОВ. Съгласно въведената забрана в чл. 8, ал.3 от ЗОДОВ, „когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага“, производствата за обезщетение по въведения нов регламент следва да се разглеждат само по него. Посочената забрана напълно кореспондира с §49 от ПЗР на ЗИНЗС, според който подадените до влизането в сила на този закон искове за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от задържане в лоши условия, се разглеждат по реда на чл. 284, ал. 1 от същия закон
На първо място следва да се посочат ПРИЛИКИТЕ в двете производства:
– задължително участие на прокурор;
– процесуален ред – глава 11 „Производства за обезщетения” от АПК;
– по силата на чл. 203 от АПК – пасивно легитимирана страна (ответник) е юридическото лице;
– установяване на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие по реда на чл. 204, ал.1 от АПК.
– размерът на дължимата държавна такса – проста в размер на 10 лв.;
– вредите могат да бъдат причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия;
- възлагане разноските на ищеца при пълна неоснователност на иска и при оттегляне и отказ от иска
- еднакъв ред за доказване на имуществените вреди
РАЗЛИКИТЕ, които се установяват между двете производства са следните:
АКТИВНО ПРОЦЕСУАЛНО ЛЕГИТИМИРАНИ ЛИЦА в производството по ЗОДОВ са физически и юридически лица, претърпели вреди от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на държавата и общините. Според чл. 284 от ЗИНЗС това са само лишените от свобода и задържаните под стража лица, освободените от местата за лишаване от свобода и лишените от свобода или задържаните под стража, които са били освободени преди влизането в сила на този закон и чиито оплаквания относно условия на задържане в нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. са били обявени за недопустими с решение на Европейския съд по правата на човека на основание неизчерпване на новосъздаденото вътрешноправно средство за защита.
МЕСТНА ПОДСЪДНОСТ – по мястото на увреждането или по настоящия адрес (чл. 85, ал.2), а чл. 7 от ЗОДОВ е предвидено и седалището на увредения.
ПРЕДМЕТ НА ИСКА – установяване на нарушаване на забраната по чл. 3 от ЗИЗНС и причинените на ищеца вреди от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на ответника. Съгласно ал. 2 на тази разпоредба нарушенията условно могат да се разделят на следните 16 хипотези:
- не могат да бъдат подлагани на изтезания,
- на жестоко,
- нечовешко
- унизително отношение
- поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
- липса на достатъчно жилищна площ,
- храна,
- облекло,
- отопление,
- осветление,
- проветряване,
- медицинско обслужване,
- условия за двигателна активност,
- продължителна изолация без възможност за общуване,
- необоснована употреба на помощни средства,
- както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
ДАВНОСТ: по ЗОДОВ е 5 години; по ЗИНЗС е 6 месеца – §47 и § 48 oт ПЗР. По отношение на предвидената 6 месечна давност по смисъла на § 47 Върховният административен съд с Определение №189 от 08.01.2018 г. , по адм. дело № 10037/2017 на ВАС, трето отделение, е приел, че на основание чл. 5, ал.4 от Конституцията на Република България, § 47 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС не следва да бъде прилаган в частта си „до 6 месеца” като вътрешно законодателство, което противоречи на чл. 13 от Конвенцията.
НАСЛЕДЯВАНЕ – ЗИЗНС не предвижда наследяване на правото на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за разлика от ЗОДОВ – чл. 6 – При смърт на увредения неговото право на обезщетение за имуществени вреди се наследява, а за неимуществени вреди – само ако е било предявено пред съд от увредения.
РАЗНОСКИ ПРИ ИЗЦЯЛО ИЛИ ЧАСТИЧНО УВАЖЕН ИСК – чл. 286, ал.3 – изцяло се възлагат на ответника, включително и държавните такси, както и възнаграждение за един адвокат. Докато по смисъла на ЗОДОВ разноските се възлагат съобразно уважената част на иск на ответника.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ НА СТРАНИТЕ И СЛУЖЕБНО НАЧАЛО – По отношение установяване нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, законодателят в чл. 284, ал.3 от с.з. е предвидил засилване служебното начало на съда при събирането на доказателства, като го е овластил да задължава ответника да предоставя информация от значение за правилното решаване на спора, а неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция – съдът може да приеме за доказани фактите, за които ответникът не е предоставил информация. Съдът служебно може да задължи длъжностните лица от местата за изтърпяване на наказанията, както и всяко трето лице, чиито показания биха допринесли за изясняване на делото, да се явят като свидетели по делото.
НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ – За първи път в българското законодателство е предвидено, че при наличие на нарушение на някоя от посочените в чл. 3 от с.з. хипотези, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното (чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС).
Въпрос на съдебна практика и тълкуване ще бъде дали е допустимо освобождаването от отговорност на ответника, когато увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия (обезщетение не се дължи – чл.5, ал.1 ЗОДОВ) и когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането (обезщетението се намалява – чл. 5, ал.2 ЗОДОВ).
Деница Митрова – съдия
2000 г. завършва ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Право“
2009 г. – 2010 г. Магистратура „Международни отношения“, „Право на Европейския съюз“, СУ „Св. Климент Охридски“
От 01.06.2001 г. до 01.06.2002 г. – съдебен кандидат при Софийски градски съд. Подпомагане дейността на магистратите, придобиване на практически знания и умения в правораздавателната дейност и разследване.
От 03.07.2002 г. до 15.02.2007 г. – адвокат в Софийска адвокатска колегия. Процесуално представителство и съдействие на физически и юридически лица пред правораздавателни органи, държавни и общински институции.
От 15.02.2007 г. до 07.06.2012 г. съдия в Административен съд – Пазарджик. Правораздавателна дейност в областта на административното правосъдие.
От 06.10.2009 г. до 07.06.2012 г. командирована в Административен съд – София град. Съдия в Първо отделение на АССГ (искови производства по реда на ЗОДОВ, вкл. и искови молби на лишени от свобода лица)
От 07.06.2012 г. до 03.02.2017 г. съдия в Административен съд – София град. Правораздавателна дейност в областта на административното правосъдие.
От 03.02.2017 г. до 04.05.2017 г. – заместник – министър на правосъдието в служебното правителство на проф. Огнян Герджиков.
От 04.05.2017 г. до момента – съдия в Административен съд – София град. В трето отделение на АССГ (една от материите, разглеждани в отделението са нововъведените производства по ЗИНЗС)
