DeFakto.bg DeFakto.bg
Общо четири становища за промени в наредбата за минималните адвокатски възнаграждения
Регламентът за защита на личните данни GDPR да влезе в Наредба 1 за минималните адвокатски възнаграждения, настояват 16 адвокати от колегиите в София, Благоевград, Пловдив, Бургас, Варна, Ямбол.
Поводът е проект на Висшия адвокатски съвет за намаляване на хонорарите по изпълнителни дела за малки вземания, след мащабните промени в ГПК. Предложенията на 16-те са в процедурата за обществено обсъждане по него, като се настоява за регламентиране на възнагражденията в куп нови текстове, включващи Закона за етажната собственост, преюдициалните запитвания пред Съда на ЕС и други.
Това е последното, четвъртото поред, но най-мащабно становище за изменения в популярната наредба, регламентираща задължителния минимум на адвокатските хонорари.
Нови хонорари
В наредбата да се създаде текст „Възнаграждения във връзка с Регламент (ЕС) 2016/679 (GDPR) (чл. 6, т. 15), искат 16-те адвокати. И предлагат следния ценоразпис:
– Подготовка на комплекта документи – не по малко от 300 лв.;
– Консултиране/обучение на персонала – не по малко от 200 лв.;
– Искове по регламента – 4% от наложената глоба, но не по малко от 400 лв.;
– Производства пред регулиращия орган – не по малко от 200 лв.;
– Изготвяне на искане за информация от регистрите е данни – не по малко от 70 лв.;
– Жалба пред регулиращия орган – не по малко от 50 лв.;
– Декларация – не по малко от 30 лв. всяка.
В нов чл. 40 пък да се запишат производствата по преюдициални запитвания (преюдициални заключения) пред СЕС във връзка с извършена от адвоката работа:
– по повод образуване на производството – не по малко от 1/3 от минималното
възнаграждение за защита в производството пред националната юрисдикция, а при осъществяване и на процесуално представителство в производството пред СЕС – не по малко от минималното възнаграждение за защита в производството пред националната юрисдикция.
Наредбата да предвиди също и минимум на възнагражденията по Закона за уреждане на етажната собственост (в нов чл. 37), се предлага в становището. А именно:
т. 1. За провеждане на общи събрания на етажни собственици в рамките до два
астрономически часа – не по малко от 600 лева, а за всеки започнал час след втория – не по малко от 150 лева;
т. 2. За водене на дела по ЗУЕС – не по малко от 600 лева.
И още предложения:
Нов текст (чл. 38) за защита и съдействие по Закона за мерките срещу изпирането на пари да предвиди:
– т. 1. За консултация по прилагането на закона – не по малко от 100 лева;
– т. 2. За изготвяне на набор от документи по прилагането на закона – не по малко от 500 лева.
Да се въведат хонорари за защита и съдействие по Закон за мерките срещу финансиране на тероризма:
– т. 1. За консултация по прилагането на закона – не по малко от 100 лева;
– т. 2. За изготвяне на набор от документи за прилагането на закона – не по малко от 500 лева.
В наредбата да се регламентират и възнаграждения за изготвяне на молба за условно предсрочно освобождаване или молба за съдебна реабилитация (не по-малко от 200 лева, а при участие в производство за условно предсрочно освобождаване или в производство по съдебна реабилитация – не по малко от 400 лв.); за извънсъдебно събиране на вземания (възнаграждението се определя като не по-малко от това при дела с определен интерес с добавка от още 2 % „за горницата над“) и други.
Останалите предложения
От премахване на задължителния минимум за регистрация на търговци до изравняване на тарифата с тази за представителство пред КЗК по Закона за обществените поръчки варират останалите три постъпили предложения. Те са от адвокатско дружество „Фотева, Танев, Минчев“ от Бургас и от Явор Харизанов и Ивайло Маджуров от Софийската адвокатска колегия.
Предложението от Бургас бе да се отмени минимумът за учредяване, регистриране и вписване на търговци, фондации и сдружения с нестопанска цел като мярка срещу нелоялната конкуренция от неадвокати.
Със сходни с инициатива излиза и адвокат Явор Харизанов. Той дава три алтернативи за промяна на минималните хонорари за регистриране и вписване: да се отмени задължителният минимум; да се намалят възнаграждения по регистрация на промени по партидата на ООД; хонорарите да са по-малки, когато адвокатстката услуга се предоставя по електронен път.
„В условия, при които липсва принципа за изключителност, адвокатите следва да имат равен старт е другите лица, които предлагат този вид услуги и това е тяхно конституционно право“, се казва в становището.
Третото предложение е на адвокат Ивайло Маджуров – за промяна на задължителния минимум за процедуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес. Идеята е терминологията в адвокатската наредба да се изравни с тази на тарифата за таксите по Закона за обществените поръчки (конкретно за представителство пред Комисията за защита на конкуренцията и ВАС).
Предлага се при обжалване на избора на изпълнител по обществена поръчка мималният хонорар да се определя върху посочената от възложителя прогнозна стойност на обществената поръчка. А в останалите случаи тарифата да е:
за поръчки на стойност до 1 000 000 лв. – 50 лв.;
за поръчки на стойност от 1 000 000 до 5 000 000 лв. – 1700 лв.;
за поръчки на стойност над 5 000 000 лв. – 4500 лв.
Адвокат Маджуров се позовава на практиката, при която от съда се присъждат възнаграждения в най-различен размер, от 700 лв. до 50 000 лв., което води до „непредвидимост на разходите на клиента при благоприятен изход на
делото, както и при неблагоприятен изход от делото“, както и до възможност за корупция.
