DeFakto.bg DeFakto.bg
Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) публикува през седмицата трето осъдително решение срещу България, свързано с прословутата операция „Медузите“ от март 2010 г. във Варна. По серията полицейски акции под шефството на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов, държавата бе осъдена в Страсбург най-напред от тогавашния председател на Общинския съвет на Варна Борислав Гуцанов (БСП) и семейството му. По-късно – през 2015 г., осъдително решение бе обявено и заради ареста на варненския бизнесмен Даниел Славов–Дидо Дънката, и семейството му. И в двата случая арестите бяха извършени показно на 31 март 2010 г. рано сутрин, като маскирани и тежко въоръжени полицаи нахлуват в домовете им, докато те и невръстните им деца още спят, и ги задържат пред тях, а всичко е заснето от специално доведени оператори на МВР. И по двете дела са присъдени по 40 000 евро обезщетение за морални вреди на семействата, отделно от това – и разноските по делата.
Обявеното трето решение е жалба на тогавашната главна счетоводителка на общинското дружество „Автотранспорт“ във Варна Яна Кръстева и съпруга й със същите оплаквания – в 6.55 ч на 31 март 2010 г. в дома им нахлува полиция, направени са обиски в дома и офиса, извършени без предварително разрешение на съда, широко медийно отразяване при нарушение на презумпцията за невиновност. ЕСПЧ приема, че в случая е нарушено правото им на личен живот по чл. 8 от конвенцията, както и за липса на ефективно средство за защита на това нарушение (чл. 13 от конвенцията).
Ето и подробностите, придружени с критика към Съда, разяснени от доц. д-р Светла Маргаритова в блога й
Dimova–Ivanova et Ivanov c. Bulgarie(Requête no 58497/10), 31 mai 2018
/решение на Комитет/
На 31 май 2018 г. Европейският съд обяви своето решение по горепосоченото дело, което е от серията дела, свързани с т.н. операция „Медузите“, шумно оповестена и рекламирана с помощта на не една услужлива медия, лично от Цветан Цветанов в качеството му на министър на вътрешните работи и от самия премиер. Последваха две осъдителни решения на Европейския съд по повод действията на полицията, прокуратурата и съда – Gutsanovi c. Bulgarie (no 34529/10, 15 octobre 2013) и Slavov et autres c. Bulgarie (no 58500/10, 10 novembre 2015.
Фактите по случая
Жалбоподателите са съпрузи. По време на събитията, станали предмет на настоящата жалба, жалбоподателката е била главен счетоводител на общинската фирма за транспорт в гр. Варна. Между 31 октомври 2009 и 31 март 2010 г. започва разследване срещу неизвестен извършител за злоупотреба с власт и разхищение на публични средства, причинили вреди в особено големи размери на общинската транспортна фирма в гр. Варна.
В хода на това разследване, на 31 март 2010 г. рано сутринта екип от полицаи извършва претърсване в жилището на жалбоподателите. В протокола е отразено, че то се осъществява при условията на чл. 161(2) НПК (т.е. без да се вземе предварително разрешението на съдия, в условията на неотложност). В края на същия ден върху протокола за претърсване и изземване съдия записва като резолюция „одобрявам“. След като приключва притърсването в жилището на жалбоподателите полицията отвежда жалбоподателката в нейния служебен офис, откъдето са иззети документи, лаптоп и едно CD – всички, свързани със служебните й задължения.
Същевременно на жалбоподателката й е наложена първоначално мярка за задържане от 24 часа, а впоследствие – мярка за неотклонение „задържане под стража“, която продължава до 13 април.
По повод проведената полицейска операция и задържането на жалбоподателката и на още три лица са дадени интервюта от страна на министъра на вътрешните работи и тя е шумно отразена в медиите.
Пред Европейския съд е депозирана жалба с оплаквания за нарушаване на презумпцията за невинност, което рефлектира върху правото на справедлив процес (чл. 6§2), по чл. 8§1 поради неправомерно извършеното претърсване на жилището „не при условията, предвидени в закона“ и по чл. 13 във връзка с чл. 8, тъй като липсва ефективно вътрешноправно средство за защита.
Преценката на Съда
Във връзка с оплакването по чл. 6§2 Съдът намира, че то е необосновано и не установява нарушиение на чл. 6§2, тъй като направените публични изявления не визирали пряко жалбоподателката. Този негов извод не кореспондира с извадките от двете публикации, възпроизведени в мотивите на решението (едната в Интернет сайта www.news.bg,а другата – във вестник „Стандарт“- §§18-19 от решението на Съда, които се позовават на изявления на министъра на вътрешните работи и окръжния прокурор на Варна ), от които се установява, че името на жалбоподателката е посочено в цялост като част от група, замесена в злоупотреби, свързани със закупуването на автобуси за градския транспорт на стойност, два пъти по-висока от платената. При това тези изявления са направени в деня на нейното задържане от полицията – т.е. преди още да е определена мярката за неотклонение и да са й повдигнати официално обвиненията, което би могло да окаже влияние както върху общественото мнение, така и върху съда, когато той се произнася по мярката. Именно с такива мотиви Европейският съд установи нарушение на чл. 6§2 по делото Gutsanovi c. Bulgarie . В настоящия случай обаче той промени своята позиция и се отклони от своето становище, при това в състав от трима съдии.
Второто оплакване на жалбоподателите е по чл. 8. Те твърдят, че извършеното претърсване на апартамента им представлява неоправдана намеса в тяхното право на неприкосновеност на жилището и се позовават на заключенията по делото Gutsanovi c. Bulgarie, no 34529/10, §§ 219-226, CEDH 2013.
Съдът не приема за основателни възраженията на правителството за недопустимост на жалбата в тази й част поради неизчерпване на вътрешните средства за защита чрез иск на осн. чл. 1 от ЗОДОВ. Той отбелязва, че действително е налице постепенна промяна в практиката на ВАС във връзка с уважаване на искове по повод оплаквания за незаконни действия по претърсване и изземване (какъвто аргумент и практика са посочени от Правителството). Европейският съд подчертава, че изчерпването на вътрешните средства за защита се преценява към момента на депозиране на жалбата пред него (Baumann c. France, no 33592/96, § 47, CEDH 2001‑V (extraits)). Практиката, на която се позовава Правителството, е от периода 2012 – 2014 г. (т.е. между 2 и 4 години след датата на събитията, от които се оплакват жалбоподателите) и тя не е била установена през 2010 г.
По основателността на оплакването Съдът констатира, че претърсването е извършено в хода на т.н. операция „Медузите“ и че не е взето предварително разрешение от страна на съдия, а одобрение a posteriori, и че същите събития са в основата на двете предходни дела, по които той се е произнесъл вече – Gutsanovi (цитирано по-горе) et Slavov et autres (цитирано по-горе), в които е установил нарушение на чл. 8 от Конвенцията, защото е достигнал до извода, че претърсването на жилището представлява намеса, която не е била „предвидена в закона“ по смисъла на чл. 8§2, тъй като в националното законодателство липсват достатъчно гаранции срещу произвол преди или след одобряването на протоколите за претърсване (Gutsanovi, §§ 219-227, et Slavov et autres, §§ 145-151).
Съдът установява нарушение на чл. 8§1 от Конвенцията, а така също и на чл. 13 във връзка с чл. 8, позовавайки се на своите изводи и констатации по цитираните по-горе български дела – Gutsanovi (§§ 234 et 235) et Slavov et autres (§§ 161 et 162).
Равносметка и в парични знаци
До момента по прословутата акция „Медузите“ обезщетенията, присъдени от Страсбург, стигнаха 83 000 евро, а заедно с разноските минават 90 хиляди. През пролетта на 2010 г. операцията бе обявена от МВР като насочена срещу високопоставени варненски общинари и бизнесмени, уличени в злоупотреба със средства на общината при закупуване на автобуси – нови и рециклирани, за общинския транспорт, припомня Капитал. Както всички подобни дела, замислени за политическа употреба, и това свърши безславно, коментира изданието.
Равносметката от Страсбург само за арестите при двете най-шумни операции на МВР от онзи период под контрола на Цветан Цветанов – „Октопод“ и „Медузите“, надхвърли 200 000 евро. Операцията „Октопод“ струва близо 110 хиляди евро обезщетения, обявени с решение от март 2016 г.
Извън тази сметка е обезщетението от 5000 евро на шефа на полицията в Бяла Слатина Тони Костадинов (операция „Касоразбивачите“), присъдените 14 000 евро на финансиста Тенчо Попов и съпругата му столичен нотариус, пак заради зрелищен арест в столицата по провалилото се дело „Цонев – Сантиров – Попов“ и др. Малко по-сложно е да се направи обща равносметка на щетите от политиката „Цветанов“ от този период дори само по отношение на решенията на Страсбург. Отделен е въпросът за заведените дела и в България по Закона за отговорността на държавата за вреди.
Да не говорим и за непремерените публични изяви и интервюта часове след полицейските акции на един вътрешен министър (Цветан Цветанов б.р.), довели до осъждания на държавата. А именно делата :Stoyanov et autres c. Bulgarie , ,Alexey Petrov c. Bulgarie , Petrov et Ivanova c. Bulgarie .
Така, продължава да е актуален въпросът – Цветанов, съдят държавата заради твои акции, защо плащаме ние?!
