DeFakto.bg DeFakto.bg
В предпоследната си година – откъм мандат, и в най-тежката – откъм „уволнения“ и ограничения, председателят на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (СРС) Бойко Рашков е изпратил на парламента красноречив доклад за дейността през 2017-а.
До 27 юли 2017 г. Бюрото е работило в пълния си състав от петима членове, след тази дата са намалели до четирима заради отнетото разрешително за достъп до класифицирана информация на зам.-председателя Георги Гатев, елегантно подема изложението на баталията Рашков. Стриктно излага и всички следващи се данни, но на очи се набиват финалните пасажи от доклада.
Който можеше, ни спъваше
През 2017 г. ДАНС е осуетила три проверки на Бюрото, но далеч по-тревожното е, че това вече е официална позиция на Агенцията за национална сигурност – представителите на Бюрото за СРС няма да имат достъп до материалите, на които се основава искането за използване на спецсредства, пише в доклада си Бойко Рашков. Според Бюрото това е равнозначно на възпрепятстване на държавен орган да изпълни функциите си, но изпратеният сигнал до главния прокурор е без отговор, сочи той.
В същото време Бюрото е изпратило до главния прокурор няколко сигнала, включително за неправомерно прилагане на СРС спрямо магистрат, като е оспорило и постъпило становище от СГП по случая.
През 2017 г. са образувани 146 преписки за проверка на неправомерни СРС. 124 от тях са по сигнали на граждани, сред които 2 депутати от 44-о НС, 8 магистрати, 4 членове на ВСС и 12 адвокати. В 13 случая Бюрото се е самосезирало, 9 сигнала са препратени. През 2016 г. са образувани 88 такива преписки.
В края на 2017 г. са решени 122 преписки, до края на май 2018 г. още 16 от останалите 24 преписки. Един магистрат е уведомен два пъти, че спрямо него в различни периоди неправомерно са прилагани СРС – по две искания през 2008 г. и по две през 2013 г. Нарушенията в тези случаи са за изготвяне на исканията от некомпетентен орган, постановяване на разрешения от некомпетентен орган, надхвърляне на допустимия законов срок за използване и прилагане.
От 2014 г. до 2017 г. Бюрото е уведомило 20 граждани, единия 2 пъти, за неправомерни СРС. Девет от тях са предявили искове по ЗОДОВ за общо около 450 000 лв. А съдилищата приемат констатираните от Бюрото факти.
Иначе през 2017 г. са осъществени процедури спрямо 2748 лица при 2749 през 2016 г. и 3 пъти по-малко, в сравнение с 2011 г., когато са били 8184. Най-много искания – 56,50 % е имало от МВР, следват прокуратурата с 36,94 %, ДАНС – 6,41 %. Само в 55 случая СРС са били приложени за опазване на здравето и имуществото на застрашени и спрямо свидетели, за разкриване на престъпления, извършени от други. По този показател е налице чувствително намаление в сравнение с предни години – с 24,66 % спрямо 2016 г., 30,38 % спрямо 2015 г. и 66,05 % спрямо 2014 г. Относштелният дял на прокуратурата се е увеличил със 7 %, за сметка на спад при МВР и ДАНС.
Най-често исканите СРС са били за оперативен способ „наблюдение“, после е подслушването, трети по популярност -способът „проследяване“. Актуалното покрай акцията „Младост“ белязване е едва на пета позиция.
За 640 лица СРС са започнали да се прилагат веднага след разрешението на съдия, а за 28 – неотложно, преди получаването на такова разрешение.
Имало е 5939 искания, отказите са 1315, разрешенията съответно – 4624.
Както и в предни години, най-много СРС са искани по разследвания срещу организираната престъпност, следват наркопрестъпления, контрабанда и прочее. 62,79 % от разрешенията са дадени от спецсъда (1808), на второ място е ОС-Пловдив, трети е ОС – Стара Загора и едва на четвърто място СГС със 196 броя.
Изготвени са 1670 броя веществени доказателствени средства (ВДС), сиреч годни за процес.
Съотношението между броя изготвени ВДС и броя на лицата с временно ограничени поради тази дейност права е 55,52 %, отчита националното бюро. Процентът е по-висок от предни години, което е положително, но все пак….
