DeFakto.bg DeFakto.bg
Неравномерното разпределение на делата, водещо до свръхнатовареност на няколко съдилища, особено с граждански дела, отново е на вниманието на ВСС утре.
В дневния ред на съдийската колегия е сигнал на Любомир Василев от гражданските отделения на Софийския градски съд, внася го Комисията по атестирането и конкурсите.
Случва се, след като дисбалансът в разпределението на делата отново бе констариран както в годишния доклад на Лозан Панов, така и в анализа на комисията за натовареността на съдийската колегия.
Сигналът на съдия Василев е поредният, изпратен от магистратите от СГС, чиито проблеми остават нерешени. В момента, според съдии, те са на ръба на възможностите си и са готови на крайни мерки. Той се позовава на последните данни за натовареността на гражданските съдии, както и на направените отдавна предложения за законодателни промени за промяна на подсъдност и на специални закони. На последното заседание на колегията се разбра, че част от тях са отхвърлени от работна група на Министерството на правосъдието. Част от идеите обаче бяха внесени в проект за промени в ГПК, от депутати от БСП.
Още през февруари 80 съдии от СГС изпратиха на кадровиците писмо. В него се казва:
„Свръхнатовареността на съдиите от Гражданските отделения и Търговското отделение на Софийски градски съд (СГС) е дългогодишен проблем, който е констатиран многократно в множество доклади, анализи, изследвания и препоръки на най-различни органи и организации. Но въпреки това години наред все текат обсъждания на възможните му решения, което обаче само по себе си не съставлява негово решение. Този проблем, освен че поставя съдиите от СГС в стресова и неприемлива работна среда, несъмнено се отразява както на качеството на правораздаването, така и на неговата срочност.
С настоящото се обръщаме към Вас с отчаян призив за предприемане на незабавни и решителни стъпки за преодоляване на драстичния дисбаланс в натовареността между различните окръжни съдилища, като бъдат спестени по-нататъшни проучвания и обсъждания на въпроса съществува ли проблемът или не и се премине към неговото разрешаване.
През последните години данните за натовареността на съдилища (в това число окръжните) са почти непроменени. Няма съществена промяна нито в броя на новообразуваните дела в СГС, нито в натовареността „по щат“, нито в съотношението между натовареността между отделните окръжни съдилища. Напротив, наблюдава се тенденция към нарастване на индивидуалната натовареност на гражданските и търговските съдии в СГС.
Считаме, че е обществено неприемливо положението, при което съдии от едно и също инстанционно ниво получават на месец по около 5 бр. дела, а съдии от гражданските отделения на СГС получават в продължение на години всеки месец по около 20 дела. Няма как, освен като крайно несправедлива, да бъде оценена ситуацията, при която съдии от едно и също инстанционно ниво имат висящи (неприключени) по 10-20 дела и съдии от същото ниво (тези от СГС) имат висящи по 200 – 300 (и повече) дела, което не е резултат от тяхното поведение при изпълнение на служебните задължения.
Към настоящия момент има достатъчно като обем и достоверност данни, които са подробно анализирани и не могат повече да бъдат неглижирани.
Въпросите за съдебната карта и натовареността на съдилищата бяха засегнати в концепциите на почти всички кандидати за членове на СК на ВСС, в които се споменават Плана за действие по показателите за напредък в областта на съдебната реформа, докладите на Европейската комисия за напредъка на България по специфични показатели в областта на съдебната реформа, Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи за бърз и ефективен достъп до правосъдие, Стратегията за реформа и Закона за съдебната власт, и т.н.
Това означава, че въпросът за съдебната карта и натовареността на съдилищата е добре осъзнат и е обещано неговото решаване.
Несъмнено този въпрос следва да бъде разглеждан в контекста на държавната политика за развитие на отделните райони в страна, достъпа на гражданите до правосъдие, ефективността на съдебната система и т.н.
В Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2017 г. (http://europa.eu/rapid/press-release_IP-17-890_bg.htm) е посочено, че: „…ефективните съдебни системи подпомагат икономическия растеж и защитават основните права. Ето защо подобряването на ефективността на националните правосъдни системи е установен приоритет…“. Показателите, свързани с ефективността на производствата в областта на гражданските, търговските и административните дела в широк смисъл са: продължителност на производствата (необходимо време за разглеждане на висящите дела); дял на приключените производства; брой висящи дела.
В Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка, Брюксел, 15.11.2017 г. (https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/comm-2017-750_bg.pdf) е посочено:
„По-конкретно съществува неотложна необходимост от разрешаване на проблема с неравномерното разпределение на натовареността между съдилищата, изразяващ се в частност в това, че по-големите съдилища в столицата имат по-високо натоварване в сравнение със средното за страната. Този въпрос е неизбежно един от важните въпроси в дневния ред на новия състав на ВСС при встъпването му в длъжност. Освен предоставянето на допълнителен персонал на претоварените съдилища, друг възможен подход за действие се състои в преразглеждане на подсъдността за някои видове дела. Правителството проучва определени възможности в тази насока. Такива промени, разбира се, изискват подходящи консултации и дебати със съответните заинтересовани страни, по-специално като се има предвид въздействието върху достъпа до правосъдие“.
Основната цел на изработването на единна система за измерване на индивидуалната норма за натовареност на всеки съдия е именно ефективното и справедливо управление на кадрите в съдебната власт, за да се гарантира възможността за незабавно управленско решение, когато бъдат констатирани устойчиви стойности на висока натовареност и свръхнатовареност. Данните са налице. Анализът на данните е направен.
Остава да бъде взето решение“.
