Тръгват мащабните промени в АПК, правната комисия го поде за второ четене

Гражданите по избор сочат имейли за уведомяване и призоваване, адвокатите – задължително

Правната комисия започна обсъждане за второ четене на мащабни промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Стартът идва една година след приемането им на първо четене в началото на юли 2017 г., но текстовете търпят сериозни корекции и допълнения, най-вече свързани с подсъдността на делата пред Върховния административен съд.

Проектът е внесен от Данаил Кирилов (ГЕРБ) и група, като същите депутати сега дават и нови варианти на собствените си текстове.

А на заседанието на правната комисия днес стана ясно, че въпреки обема на проекта, намеренията са идната седмица той да влезе в пленарна зала за окончателно, второ гласуване.

Днес правната комисия започна, на заседанието дойдоха председателят на ВАС Георги Чолаков, проф. Иван Тодоров (по чиито идеи са част от текстовете), шефът на Държавна агенция „Електронно управление“.

Любопитните промени, одобрени от депутатите юристи, са свързани с електронните съобщения в административното производство, включително и пред съда – става дума за исканията, заявленията, сигналите, предложенията, жалбите, молбите, исковете.

Два бяха основните и спорни моменти. Първият – дали гражданите са длъжни да предоставят електронните си адреси на административния орган или на съда или това е въпрос на избор. Първоначално се предлагаше всички граждани, които са заявители, жалбоподатели, ищци, както и всички встъпили или привлечени като страни, ако имат такива, да предоставят на административния орган или на съда имейли, мобилни или стационарни телефони, които могат да приемат съобщения, факсове.

Срещу задължителността се обявиха коалиционните партньори от Патриотичния фронт и бяха чути. Записва се, че гражданите могат да предоставят имейлите си, т.е. имат право на избор.

Вторият текст предвижда задължение за адвокатите да посочват електронни адреси (същото задължение се вменява и на административните органи, съдебната власт, лицата с публични функции). Срещу това се обяви Георги Чолаков от името на пленума на ВАС и даде примери. При адвокатите няма възрастов праг, сред тях има и възрастни професионалисти, желани от клиентите и вменяването на задължението за имейл може да се окаже проблем за тях. Не става дума за големите адвокатски кантори, нито за София, но може да има такива колеги в Тутракан, Силистра, другаде, желани от колегите, обяви председателят на ВАС.

Иван Тодоров опонира, че адвокатите трябва да са по-ангажирани, да съдействат на правосъдието и трябва да имат електронен адрес.

А Данаил Кирилов обяви: „Никаква пощада за адвокатите! Трябва да отговаряме на високи стандарти“ (преди да стане областен управител, а после и депутат и той е бил адвокат). Задължението за защитниците остана.

По настояване и на БСП, след обяснения от шефа на агенцията „Електронно управление“ в АПК се записва и трета възможност – за електронен профил, регистриран в информационната система за електронно връчване на агенцията като по-сигурен начин за подобна комуникация. Наличието на профил обаче не е задължително, но, ако гражданинът си го е направил, трябва да го посочи.

Основни промени предстоят.

Така например темата за разтоварването на ВАС отдавна вълнува депутатите, най-вече от ГЕРБ, дотам, че в края на миналата година отново Данаил Кирилов и група бяха внесли проект за създаване на Централен административен съд, но срещна отпора на правната общност и не видя бял свят.

Сега към второто четене се пристъпва след тълкувателно решение на Конституционния съд, който категорично обяви за подсъдни на ВАС и на първа инстанция на актовете на кабинета и на министрите, с които се осъществява държавната власт. Но не и всички останали актове, обичайно издавани от министри, включително за наказания и уволнения.

Предложенията са ВАС да гледа делата срещу подзаконовите нормативни актове на МС и на министрите, на ВСС, на административните съдилища и на ВАС, както и исканията за отмяна на влезли в сила актове на административните съдилища или на ВАС. Добавят се и актовете на БНБ в изпълнение на контролни или регулаторни функции.

Предлага се увеличаване на държавните такси за касационно производство – 70 лева за граждани и 370 лв за организации, а при определяем материален интерес – процент от иска.

Отпада обаче едно скандално предложение делата да се гледат в закрито заседание, освен ако съдът реши друго. Срещу това се обявява и пленумът на ВАС.