DeFakto.bg DeFakto.bg
Както и за вреди, причинени от действието на отменени или обявени за нищожни подзаконови актове
Промени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), разширяващи възможността на гражданите и фирмите да предявяват искове за нарушени права са внесли депутатите Крум Зарков, Филип Попов, Пенчо Милков и Румен Георгиев (БСП) в деловодството на парламента.
Поправките визират болни теми, поставяни не веднъж и дваж и от Евросъда по човешките права в Страсбург.
Предложенията са няколко. Първо, ЗОДОВ да предвиди носене на отговорност и за вредите, причинени от действието на отменени или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове (чл.1, ал.1). Промяната се налага, за да се преодолеят последиците от Тълкувателно решение 2 от 27 юни 2016 г. на Върховния административен съд, обявило, че вредите, причинени на граждани или юридически лица по повод подзаконов нормативен акт, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ. Това решение е подписано с „особено мнение“ от 32 съдии, прегражда пътя на гражданите за защита от вреди и необходимите гаранции очевидно трябва да се създадат по законодателен път, заявяват депутатите.
Второ, в ЗОДОВ да се въведе „Отговорност за дейност на разследващите органи и органите на съдебната власт за нарушения на Конвенцията„, предвижда проектът. Занапред държавата, освен за незаконни арести, обвинения, наказания, мудно правосъдие да отговаря и за „вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушения на други права, защитени от Конвенцията, извършени от разследващите органи или органите на съдебната власт“ (чл. 2в, ал.1). Като тези искове се разглеждат по реда на ГПК.
Всички доклади на министъра на правосъдието за изпълнение на решенията на Евросъда по правата на човека досега открояват, че в България няма генерално ефективно вътрешноправно средство за защита съгласно чл. 13 от Конвенцията, заради което страната ни продължава да е осъждана в Страсбург. Нещо повече, според последния доклад, който предстои да бъде обсъден в парламента, „по вида материални нарушения, установени от ЕСПЧ в осъдителните решения срещу България, най-многобройни са нарушенията на правото на ефективни вътрешноправни средства на защита по чл. 13 от Конвенцията„, се казва в мотивите към проекта. Промяната създава правни основания за търсене на обезщетения за вреди за нарушения на всички гарантирани от евроконвеницята права, а не само на правата на свобода и сигурност и на справедлив процес.
И още – с друга промяна (създаване на чл. 2г), в главата за отговорността за действия на правозащитните органи се въвежда отговорност на държавата и общините и за вреди, причинени от действията на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнението на административна дейност. Като тези искове се разглеждат по реда на АПК.
Това ще помогне да се преодолее противоречието при определянето на „административна дейност“ по ЗОДОВ, когато става дума за действия на полицейските органи, обясняват депутатите-вносители. Проблемът е установен от Евросъда в решенията по делата „Гуцанови срещу България“ от 2013 г., както и „Димова-Иванова и Иванов срещу България“ от 2018 г.
Трето, законът урежда какво се случва, когато искът е подаден пред съд, който е и ответник по него. В тези случаи „съдът изпраща иска на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд“ (чл. 7, ал. 2), предвижда проектът.
Конкретният повод е решението на ЕСПЧ по делото „Боян Господинов срещу България“ от 5 април 2018 г., с което е прието нарушение на правото на безпристрастен съд от Окръжния съд в Стара Загора, който бидейки ответник по дело за мудно правосъдие е гледал и наказателен процес срещу жалбоподателя.
