Атанаска Дишева: Привидно ме атакуват за ведомствен апартамент, всъщност – за позициите ми във ВСС

Defakto.bg

Членът на ВСС Атанаска Дишева от съдийската колегия на съвета, избраник от професионалната квота на магистратите, е обект на медийна атака през последните седмици. В няколко публикации тя бе обвинена за това, че от години живее във ведомствен апартамент от 173 кв м в столичния квартал „Изток”, за който плаща 202 лв месечен наем. А в същото време във Варна тя и съпругът й адвокат са придобивали мезонет и други недвижимости, имат влогове и очевидно не са в графата „нуждаещи се”, та да са ведомствени наематели на ВСС.

Кои правила са нарушили Дишева или съпругът й, наистина, не се сочи. Защото не са ги нарушили – във всеки мандат членовете на ВСС, които не са от София, имат право и ползват ведомствени жилища. Нещо повече – случвало се е кадровици за всичките си 5 години на поста да живеят не в апартаменти от фонда на съвета, а на свободен наем, ежемесечно заплащан от съвета. Право на ведомствени жилища имат и магистратите. Условието е да нямат собствени жилища в София и през последните 5 години да не са прехвърляли такива, освен на държавата и на общините.

След старта на атаката срещу Дишева, която е един от опонентите на мнозинството в настоящия ВСС, главният прокурор Сотир Цацаров и председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков са поискали промяна в Правилата за настаняване във ведомствения жилфонд, който да изравни статута на магистратите и съдебните служители и на членовете на ВСС, главния инспектор, инспекторите, директора на Националния институт на правосъдието и преподавателите там. Цацаров и Чолаков настояват последната категория да ползва ведомствени апартаменти при доказана „жилищна нужда”, както и апартаментите за тях да не се обзавеждат за сметка на ВСС.

Предложенията са разумни и изглеждат справедливи. Аз съм съгласна с тях, заявява самата Атанаска Дишева.

Пред Де факто тя отговори на всички въпроси за „жилищния” проблем.

• Госпожо Дишева, откога сте във ведомствено жилище, защо сте в него, какъв наем плащате?
• Във ведомственото жилище в квартал „Изток” в София живея от април 2006 г., когато бях настанена там като съдия във Върховния административен съд. Във ВАС работя от февруари 2005 г., година и няколко месеца съм живяла на свободен наем. Беше ми предложено от тогавашното ръководство на съда да се настаня във ведомственото жилище, аз не съм го избирала. Настаних се, жилището беше съвсем празно, плащала съм наема, който беше определен – в началото, мисля, 138 лева. Наемът се определя според Правилника за приложение на Закона за държавната собственост и наредбата. Наскоро след настаняването ми имаше изменения и наемът беше увеличен на 202 лева, за което беше подписано допълнително споразумение.

Тогава апартаментът беше на разпореждане на ВСС, предоставен за ползване на Върховния административен съд.

• Кой взе решението да бъдете настанена в това жилище?
• Тогавашният ВСС е предоставил апартамента на ВАС. Имам копие от протокола на заседанието, на което между другото, е теглен жребий за четири апартамента между ВКС, ВАС, Прокуратура и НСлС и с жребий този апартамент се е паднал на ВАС. Наемният договор е сключен с ВАС, по решение на съответната комисия. Към онзи момент имаше доста колеги в съда, настанени в такива жилища, преди това са били още повече, някои от тях са закупили апартаментите.
• В публикации се постави въпросът, че в следващите години вие и семейството ви сте извършвали ред имотни сделки, което ви поставя в дисонанс с изискванията за ведомствените наематели. Вярно ли е това?
• Изискването за настаняване във ведомствен апартамент е да не притежаваш жилище или вила, годни за обитаване, в същото населено място, където работиш и да не си извършвал прехвърлителни сделки с такива имоти през последните 5 години, освен с държавата или с общините. На тези изисквания не съм престанала да отговарям. Всички обстоятелства, свързани със сделките с недвижими имоти, които съм притежавала, купувала и продавала, са отразени в декларациите, които се подават от 2002 г. първо пред Сметната палата, за една година пред Инспектората, в настоящия момент подавам пред КПКОНПИ като член на ВСС. Тези декларации са подлежали на проверка и моята декларация е проверявана. Не са установени никакви несъответствия, нещо повече – още от първата година Сметната палата имаше директна връзка със службите по вписвания в цялата страна, така че всяко несъответствие може да бъде обективно установено.

          Декларирала съм всичко – притежавано и продадено

Още в първата ми декларация от 2002 г. като съдия съм декларирала                         апартамент от 62 квадрата във варненски квартал, в който съм живяла със             семейството си. Той беше продаден, през 2006 г., след като в София вече  бях настанена във ведомствен апартамент.

През 2003 г. придобихме апартамент в малка жилищна кооперация във Варна, за който се писа, че е на цял етаж. Да, на цял етаж е, но е общо 110 кв м заедно с присъединена тераса. За покупката теглихме кредити. Този имот също съм описала пред Сметната палата, макар да се писа, че не съм го декларирала, което не е вярно. В декларацията е написан дори и адресът, тогава имаше такова изискване, тя още стои на сайта на Сметната палата и може да бъде проверена.

– А мезонет имате ли?

– През 1995 г. със съпруга ми сключихме предварителен договор за покупко-продажба на апартамент – въпросният, за който се писа, че сме закупили с покупко-продажба през 2016 г. Сделката е от 1995 г., това бяха така наречените покупки „на зелено”. Когато сключихме предварителния договор за покупко-продажба бяха вдигнати само основите на сградата, която се изграждаше в продължение на 10-15 години, за което имам документи. Предварителният договор беше за продажба на мезонет на 4 и 5 етаж в малка кооперация, общо мезонетите бяха два, за другия договор бе сключило друго семейство.

Една строителна одисея

Първият строител изчезна в буквалния смисъл на думата с по-голямата част от парите от предварителните договори, после се обяви, че е починал. Но преди това, през 1996 г. от него поне получихме право на строеж върху апартамента, за което имам нотариален акт и също съм декларирала още с първата декларация от 2002 г. Оказахме се в ситуация, в която имахме право на строеж, строителят го нямаше, нямаше я и значителна част от парите, всички апартаменти бяха продадени…

Доколкото си спомням, три апартамента бяха предоставени като обезщетение на собствениците на терена и те не искаха да плащат никакви пари, поради което с останалите собственици на право на строеж бяхме принудени да поискаме изменение на конструктивната част на сградата и на архитектурата, така че между 3 етаж и мезонетите на 4 и 5 етаж да се „пъхне” още един етаж, конструкцията го позволяваше. Получаването на одобрения, разрешения, на всички строителни книжа отне година, година и половина. Целта беше с продажбата на тези два нови апартамента да се получат средства за строителството на сградата. В крайна сметка сградата се построи, от няколко години там живеят собствениците на другите имоти. Ние и другото семейство с мезонет обаче се оказахме в съсобственост с купувачите на правото на строеж на двата нови „пъхнати” апартамента. Още няколко години костваше да се събере документацията по сделката от останалите съделители във Варна.

Така през 2016 г., 21 години след предварителния договор и 20 години след учреденото право на строеж, всичко приключи с делба. Именно това придобивно основание съм декларирала в декларацията си пред Инспектората през 2017 г. и тази „сделка” се тиражира в момента.

• То ест няма покупко-продажба?
• Не. Това е делба между собствениците на терена, собствениците на двата апартамента и на другия мезонет. Имаме много подробен нотариален акт /договор за доброволна делба/ , в който е описано всичко от отстъпеното право на строеж през 1996 г. нататък.

Влогът, лихвите, земите

Междувременно, средствата от продажбата на малкия панелен апартамент изцяло съм вложила в банка с идеята, ако купуваме апартамент тук, да отидат за него. По този влог текат „несметните” лихви.

• Декларирани ли са?
• Малко пояснения за декларациите. В първата декларация за имуществото в публичния регистър за 2002 г. трябваше да се декларира цялото имущество. Нататък продължи да е така за влоговете. По-късно Сметната палата даде указания за влоговете да бъдат декларирани само увеличенията – и тъй като по този влог няма нито тегления, нито увеличения, съм декларирала само лихви.

Сега за земите, които притежаваме. Изписа се, че имам дял от апартамент в Омуртаг. След смъртта на майка ми заедно с баща ми и двете ми сестри притежавам част (1/8) от етаж от къща там. По същия начин съпругът ми притежава 1/8 част от наследствен имот в Тетевен. Наследила съм земи от майка си, а съпругът ми от неговия баща. Наследствените земи са в Омурташко, които съм декларирала още през 2002 г. Една част от тях са разделени с останалите съсобственици, друга част са съсобственост между мен и сестрите ми, защото баща ми ни прехвърли своя дял с покупко-продажба. Има и земи в едно от варненските села, Бенковски, там става въпрос за земи на моя леля, сестра на майка ми, която имаше нужда от финансови средства и настояваше да ми ги прехвърли. Съпругът ми е купувал 116 дка в едно село в Радомирско, на обща стойност около 30 000 лева, през 2013 г. Това е.

• Да обобщим – откакто сте настанена във ведомствен апартамент като съдия във ВАС, никой не е установявал нарушения в ползването му и досега отговаряте на нормативните критерии за ведомствен наемател?
• Да. Постави се и въпросът защо и като член на ВСС продължавам да го обитавам. Отговорът е – защото и членовете на ВСС имат право на настаняване във ведомствени жилища. Нещо повече, през октомври съветът взе решение до настаняването в такива жилища, на членовете му от страната да се заплаща свободен наем до 1000 лева месечно или хотел. По-добре ли щеше да е да натоваря ВСС с този разход?
• Къде живее семейството ви в София?
• Във ведомственото жилище. Единият ми син още живее с нас, другият е студент и се отдели.
• Защо все пак през тези години не купихте апартамент в София?
• Аз трудно избирам. Особено след нещастното стечение на обстоятелствата с „онзи” мезонет. А и, честно казано, с идването си в София не бях сигурна, че и семейството ми иска да се установи да живее тук. Човек, който е живял на морето, малко трудно се мести „окончателно“.

Не се оправдавам, обяснявам

Оттам насетне вероятно е въпрос на инертност. А и едва миналата година приключи одисеята с прословутия мезонет, който вече се оказа морално остарял и стана по-трудно продаваем. Смятахме и средствата от него да вложим евентуално за жилище в София.

И още – търсенето на жилище изисква енергия, ентусиазъм и време. През последните над 20 години от живота си наистина съм работила по 10-12 часа на ден. След това не ти остават време и сили за друго, всеки магистрат може да Ви го каже. Не се оправдавам, обяснявам.

Опит за сплашване?

Освен това ако някой някога ми беше намекнал, поставил под съмнение, казал – има проблем да продължиш да живееш във ведомственото жилище, нещата щяха да са други… Но никой никога не е казвал такова нещо. Във ВАС имахме колега, който живя в такова жилище до пенсионирането си и така беше обявил. На таблата в коридорите на ВАС неведнъж през годините висяха обявления, че се предоставят свободни ведомствени жилища, който иска – да кандидатства. Настаняването във ведомствено жилище никога не е било проблем – нито на закона, нито на морала. И сега има свободни ведомствени жилища в София, които могат да бъдат предоставени на магистрати.

• Проблемът се появи, когато станахте член на ВСС. Защо, според вас?
• Атаката вероятно е заради позициите, които заемам, не виждам друга причина. Ако беше направена подобна проверка за всички стотина съдии от ВАС, за около 120 съдии от ВКС, за всички бивши и настоящи членове на ВСС, на Инспектората, бих вярвала, че ставащото е плод на обективна преценка и няма нищо общо с работата ми като член на ВСС и заеманите от мен позиции.

Сега го усещам го като опит да бъда сплашена.

• И уплашена ли сте?
• Аз съм човешко същество. През целия си съзнателен живот съм се стремила да поддържам начин на живот, който да ми позволява да бъда неуязвима и смятам, че съм го постигнала. Подлагала съм себе си, съпруга си и децата си на сериозни ограничения, включително къде да ядем, къде да отидем на почивка, с кого да се срещаме. С единствената цел да мога да вземам независими решения, да няма нищо, което да бъде използвано срещу мен и да ме направи уязвима. И не съм само аз, много колеги го правят. Това са лични ограничения, които хората не виждат или за които не си дават сметка, но са факт.
• Като адвокат съпругът ви явявал ли се е пред ВАС, където съдийствате?
• Да, макар и не често. И, разбира се, не пред моя състав, това е недопустимо. Той е адвокат, който изкарва прехраната си с това, не може да каже на клиент, че няма да се яви на дело, защото жена му работи във ВАС. Няма и такова изискване в закона.
• Откакто започнаха атаките срещу вас, някой от колегите ви във ВСС повдигна ли въпроса, каква колегиална реакция срещнахте?
• От двама колеги получих морална подкрепа и настоятелен съвет да оглася фактите. Два пъти говорих с представляващия Боян Магдалинчев – чух, че се говори за внасяне на точка за мен, исках да се подготвя с документи. Той ми отговори, че няма такова нещо. Мисля, че ситуацията с мен попада в кризисния пиар на ВСС и изисква институционална реакция, но според г-н Магдалинчев е моя работа да давам отговори. Знам, че има отправени и питания, едното до комисията по управление на собствеността, оттам обаче също няма информация за това колко човека живеят във ведомствени жилища, какви наеми плащат…

За себе си нямам съмнения, че съм действала по закон и не съм престъпила правилата на морала. Ако ще се говори в обществото, да е открито и на равна основа. Ведомствени жилища ползват и депутати, и изпълнителната власт. Нека тогава принципно се постави въпросът има ли изобщо нужда държавата от ведомствени жилища.

• Готова ли сте да напуснете ведомственото жилище?
• Ако нямам правно основание да пребивавам в него, на равна нога с останалите, разбира се, че ще го напусна.