ВКС: Наблюдаващият прокурор има право на протест, дори да не се е явявал пред съда

Правомощието на наблюдаващия прокурор да подаде протест срещу съдебния акт, преценен от него като незаконосъобразен, не е обвързано с участието му в съдебното заседание пред съответния местнокомпетентен съд. Това обявява Върховният касационен съд по конкретно дело срещу бившия кмет на Дулово и бивш депутат от ДПС Митхат Табаков, Гюнай Сефер и Росица Милчева.

До произнасянето на ВКС се стига, след като втората инстанция не приема протеста, подаден от наблюдаващия прокурор от СГП, внесъл обвинителния акт, но неучаствал в съдебното следствие пред първата инстанция. С мотива, че този прокурор не е бил легитимиран да иска проверка на първоинстанционната присъда, втората инстанция прекратява производството.

ВКС обаче отменя това определение. На първа инстанция делото е гледано от ОС-Силистра, втора инстанция е Апелативният съд във Варна.

Оправдани на първа инстанция

За конкретното дело от ВКС съобщават:

„С присъдата от 28.09.2017 г. по н.о.х.д. № 14/2017 г. Окръжен съд – Силистра е признал за невиновни и тримата подсъдими (Табаков, Сефер и Милчева – б.р.) по обвинението по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което ги е оправдал за това, че при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършители, в качеството си на длъжностни лица, в кръга на службата си, съставили официални документи, в които удостоверили неверни обстоятелства, с цел за бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства. Митхат Т. е оправдан и по обвинението за това, че в качеството му на лице, заемащо отговорно служебно положение – кмет на Община Дулово, е извършил престъпление по служба, изразяващо се в нарушение на служебните му задължения по Закона за местното самоуправление и местната администрация, Закона за обществените поръчки (ЗОП) и Правилника за прилагане на ЗОП, с цел да набави за другиго облага и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици за „Публични инвестиционни проекти“ ЕАД в размер на 1 223 293,78 лева, както и за Община Дулово, изразяващи се в накърняване на авторитета и доверието в местната изпълнителна власт“.

Решението на ВКС

С Решение № 120/12.06.2018 г. по наказателно дело № 397/2018 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя определение № 96 от 16.03.2018 г. на Апелативен съд – Варна по в.н.о.х.д. № 16/2018 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

Делото е образувано по протест срещу определението на Апелативен съд – Варна, с което е прекратено производството по в.н.о.х.д. № 16/2018 г., тъй като протестът, въз основа на който е образувано въззивното производство, е подаден от прокурор, който не е легитимиран да инициира проверка на първоинстанционната присъда.

Тричленният състав на ВКС приема, че оспореният съдебен акт прегражда пътя на наказателното производство и поради това подлежи на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК.

Обвинителният акт, въз основа на който е образувано н.о.х.д. № 14/2017 г. на Окръжен съд – Силистра, е внесен от наблюдаващият прокурор (от Софийската градска прокуратура) по досъдебното производство, като от него е подаден и протестът срещу присъдата на Окръжен съд – Силистра. За да прекрати съдебното производство по делото въззивният съд приема, че подалият протеста прокурор не е участвал в съдебното производство в първата инстанция и не е командирован по реда на чл. 147, т. 1 от ЗСВ, поради което е действал извън правомощията си съобразно правилата на местната подсъдност, ограничени до района на действие на съответната прокуратура.

В мотивите на решението на ВКС, на плоскостта на разпоредбите в ЗСВ и НПК, подробно се анализират правомощията на наблюдаващия прокурор, като се посочва, че с тези правомощия той е овластен от момента, в който е определен за такъв по съответното досъдебно производство, до приключване на делото пред първата инстанция – с изтичане на срока за обжалване на първоинстанционния съдебен акт.

Върховните съдии са категорични, че правомощието на наблюдаващия прокурор да подаде протест срещу съдебния акт, преценен от него като незаконосъобразен, не е обвързано с участието му в съдебното заседание пред съответния местнокомпетентен съд. Протестът срещу първоинстанционната присъда е подаден от лице, което има право на протест и поради това оспореното определение следва да се отмени, а делото да се върне на въззивния съд за разглеждане на протеста по същество.“