Последни новини
Home / Актуално / ВКС постанови: Братя, сестри, баби, дядовци и внуци могат да търсят обезщетения за смърт

ВКС постанови: Братя, сестри, баби, дядовци и внуци могат да търсят обезщетения за смърт

Defakto.bg

Тълкувателно решение на трите колегии на Върховния касационен съд

Не само съпрузите и децата, но и братята, сестрите, бабите, дядовците, внуците на пострадали могат да търсят обезщетение за тяхната смърт, ако докажат близката си връзка с починалите. Това постановиха трите колегии на ВКС -Наказателна, Гражданска и Търговска в тълкувателно решение по Тълкувателно дело №1 за 2016 г.

По него е депозирано и “особено мнение” на трима съдии – Светлана Калинова,
Гълъбина Генчева и Диана Хитова. Несъгласните смятат, че единственият спорен въпрос в практиката е бил за правото на обезщетения на отглежданите от пострадалия деца, чиито биологични родители не са загубили родителските си права и не са били осиновени. Както и в обратната хипотеза. Тяхното право следва да бъде признато, заявяват съдийките. В останалите си части тълкувателното решение е било безпредметно.

Проблемът бе първоначално поставен от председателите на Гражданската и Търговската колегии на ВКС и въпросът изрично бе формулиран за правата на обезщетение на възходящи и низходящи извън най-близкия роднински кръг  – деца и съпрузи. Впоследствие към тях се присъединява и Наказателната колегия. И въпросът, на който отговаря целият ВКС, е: „Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък?“

Отговорът

С Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по Тълкувателно дело № 1/2016 г. Общото събрание на Наказателната, Гражданската и Търговската колегии (ОСНГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:

  1. Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на Върховния съд (ПВС), и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. 

В наказателния процес тази материална легитимация може да бъде реализирана само от лицата, изброени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на ПВС, както и от братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и низходящи от втора степен.

  1. Обявява за изгубило сила Постановление № 2/1984 г. на Пленума на Върховния съд.

Обяснението

Кръгът от лица, легитимирани да получат такова обезщетение, не е уреден в законодателството ни, което е наложило за целите на правоприлагането лицата с право на обезщетение да бъдат определени от Пленума на Върховния съд. С Постановление № 4/1961 г. ПВС се е произнесъл, че правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия – неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи, че действително са претърпели вреди. С Постановление № 5/1969 г. ПВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. Поради противоречия в съдебната практика по въпроса дали изброяването на лицата с право на обезщетение е примерно или изчерпателно е прието Постановление № 2/1984 г. С него са дадени указания, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в двете постановления и няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри.

Промените

Сезирането на ОСНГТК с искане за преразглеждане на въпроса е наложено от настъпилите след приемане на постановленията промени в обществено-икономическите отношения, довели до нови характеристики на житейските и емоционални връзки между близки, роднини и членове на семейството. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че следва да се съобразят произтеклите от присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС) задължения за синхронизиране на българското законодателство с европейското. От съществено значение са Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент (ЕП) и на Съвета относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства (МПС) и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка и Директива 2012/29/ЕС на ЕП и на Съвета за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления. Съгласно чл. 16 от Директива 2012/29/ЕС държавите членки гарантират, че в хода на наказателното производство жертвите имат право да получат решение за обезщетение от извършителя на престъплението в рамките на разумен срок, освен ако в националното право не се предвижда това решение да бъде постановено в друго производство. Според Директивата „жертва“ означава физическо лице, което е претърпяло вреди, включително физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от престъпление, и членовете на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето. Като „членове на семейството“ са посочени съпругът/та, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия, братята и сестрите и издържаните от жертвата лица. Законодателството на Република България не съдържа нормативно разрешение в насоките, дадени от директивите, и лицата, легитимирани да получат такова обезщетение, продължават да се определят в съдебната практика според критериите, възприети от Пленума на ВС.

С оглед развитието на обществените отношения и изискванията към българската държава в качеството й на член на ЕС върховните съдии приемат, че използваният от ПВС ограничителен подход при определяне на кръга на лицата с право на обезщетение не отговаря на съвременните изисквания за справедливост. След като и към настоящия момент националният закон не урежда изрично лицата, които могат да получат такова обезщетение, и не въвежда ясни критерии за тяхната материалноправна легитимация, има основание да се отстъпи от възприетото в Постановление № 2/84 г. разрешение и да се предвиди възможност за присъждане на обезщетение и на други лица, извън посочените в двете постановления.

В тълкувателното решение пише още, че най-близките на починалия се ползват с право на обезщетение, но това право не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). „От гледна точка на чл. 52 от ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и на гарантираното с чл. 6, ал. 2 от Конституцията и с чл. 20 и чл. 47 от Хартата за основните права в ЕС равенство на всеки пред закона. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в двете постановления, следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди“ – категорични са върховните съдии.

Те допълват, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци, тъй като в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. В тълкувателното решение се уточнява, че в тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в двете постановления на Пленума на ВС.

 

About De Fakto

Проверете също

Оставката като възможност пред главния съдебен инспектор

Екатерина Баксанова, Институт пазарна икономика Институтът за пазарна икономика вече неколкократно обърна внимание на изтеклите …

Адвокатите хвърлят тоги, ако властта отново не забележи исканията им за данъчни облекчения

Адвокатурата е готова да изрази своята гражданска и професионална позиция чрез съответни протестни действия в …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.