Последни новини
Home / Законът / Върховният касационен съд върна журналистката Лили Маринкова в БНР

Върховният касационен съд върна журналистката Лили Маринкова в БНР

Defakto.bg

БНР не е стопански субект, а доставчик на многообразна информация (решението на Съда по долу)

 

Върховният касационен съд (ВКС) отмени уволнението на известната радиоводеща Лили Маринкова и я върна на заемания пост –  директор на програма “Хоризонт”.  Това стана две години, след като новият тогава  генерален  директор  Александър Велев я уволни,  седмица след като оглави БНР.

На Маринкова е присъдено и обезщетение от 15 505,15 лв. за първите шест месеца на оставане без работа заедно с лихвата върху тази сума за двегодишния период от подаване на иска в началото на август 2014 г.

Решението на  ВКС  означава, че  ако Маринкова реши да се върне на работа, договорът със сега изпълняващия длъжността, трябва да бъде прекратен.

Важна част от решението на ВКС е аргументацията, която  посочва, че БНР не е стопанска организация и не изпълнява бизнес задачи, а поради това не може и да се прилага като основание за уволнение и чл. 328 ал.2 от Кодекса на труда (текстът послужил за освобождаване на Маринкова, като ръководител на “Хоризонт”). Той  регламентира прекратяването на договори за управление на ръководни кадри с предизвестие обаче, в стопанските предприятия.    Съдиите напомнят, че  основната цел на държавното радио е да изпълнява обществени функции, а не да работи на пазарен принцип с преимуществена цел печалба.

БНР  не е стопански субект,  обратно,  целта му е да  “да реализира основното право на гражданите за равен достъп до информация,  се казва в мотивите.  “Всяка обществена медия, включително БНР, трябва да осигурява услуги и съдържание, отговарящо на специфичните нужди и на малки групи, и на гражданите като индивидуални потребители; мисията ѝ е насочена към реализиране на основното право на гражданите за равен достъп до информация, гарантиране на идейно и мисловно многообразие в обществото чрез отразяване на различните идеи и убеждения във всяко от новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика“, подчертава Върховният касационен съд.

Именно по тази причина, както и заради факта, че медията се финансира изцяло от държавния бюджет, тя не представлява стопански субект по смисъла на Кодекса на труда, сочи съдът. “В заключение, БНР не може да се определи като предприятие, за което е приложима хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ. Нормата не може да се тълкува разширително, като нито нормативният акт, нито практиката признават “предприятие в широк смисъл”, даващо право на работодателя за уволнение на разглежданото основание”, обобщава съдът.

Затова и  уволнението на Лили Маринкова е в нарушение на закона.  Спорният текст на чл.328 ал.2 от  Кодекса на труда е неприложим  и за органи на изпълнителната власт, организации с държавни функции, с нестопанска цел, за централна или местна администрация, за учреждения за социално-културни дейности, за учебни заведения, посочват магистратите.

 

Из решението на ВКС,  отменило уволнението на Лили Маринкова. 

БНР и БНТ доставят радио и  аудио-визуални медийни услуги, не са търговските доставчици 

 

“…БНР е юридическо лице, национален обществен доставчик на медийни услуги съгласно Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), чийто генерален директор е първостепенен разпоредител с бюджет.  За да се осигури независимостта на този обществен доставчик на медийни услуги, дейността на БНР се финансира по самостоятелен бюджет, приходната част от който се формира преимуществено от публични източници. Бюджетът на БНР е част от Републиканския бюджет на Република България и приходната му част се формира от следните източници: финансиране от фонд „Радио и телевизия”; субсидия от държавния бюджет за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми и целева субсидия за придобиване и основен ремонт на дълготрайни активи по списък, ежегодно утвърждаван от министъра на финансите; собствени приходи от реклама и спонсорство; постъпления от допълнителни дейности, свързани с радио дейност; дарения и завещания; лихви и други приходи, свързани с радио дейност. Разходната част на бюджета се съставя по класификацията на разходите на държавния бюджет (чл. 70 ЗРТ). Съгласно чл. 42, ал.2 ЗРТ БНР осъществяват оперативно управление върху имущество – публична и частна държавна собственост.
Основният стремеж на БНР като обществена медия е изпълнение на възложените му публични (обществени) задачи, което значи, че предоставяният спектър от съдържание и услуги се определя не основно с оглед пазара и с преимуществена цел печалба. Всяка обществена медия, вкл. БНР, трябва да осигурява услуги и съдържание, отговарящо на специфичните нужди и на малки групи, и на гражданите като индивидуални потребители; мисията й е насочена към реализиране на основното право на гражданите за равен достъп до информация, гарантиране на идейно и мисловно многообразие в обществото чрез отразяване на различните идеи и убеждения във всяко от новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика – арг. чл. 6, ал.3, т.3 ЗРТ, чл. 39, ал.1 и чл. 41, ал.1 Конституцията на РБ.  Именно с оглед на това и в чл. 6, ал. 2 ЗРТ са изрично регламентирани специфични изисквания към програмните характеристики на БНР като национална обществена медия, които трябва да съблюдава при осъществяване на дейността си и мисията по гарантиране на основните комуникационни права на гражданите. Постигането на посочените цели и спазването на специфичните изисквания към програмите на БНР няма как да са обусловени от пазарната конюнктура, нито да преследват основно печалба. Изрично БНР, ведно с Българската национална телевизия, са определени в самия закон като обществени доставчици на радио, съответно на аудио-визуални медийни услуги, различни от търговските доставчици – чл. 6 ЗРТ.
Следователно целта, с която е създадено БНР, неговата обществена роля и възложена мисия, както и преследваните от него търговски и стопански интереси, включително начинът, по който се формира бюджетът му и основните източници на финансиране, го определят не като стопански субект, който има своя пряка цел постигане на печалба. Обстоятелството, че част от приходната част на приетия от Народното събрание на Република България самостоятелен бюджет на БНР, включен в единния Републикански бюджет, се формира и чрез частни финансови източници – реклами и спонсорство, не превръща обществената масмедия в търговско предприятие, чиято основна задача е постигане на търговска, стопанска печалба.  Осъществяването на посочената стопанска дейност не представлява пряко намерение и обществено стремление на националната обществена медия, а само една, макар и незначителна, финансова възможност за финансиране на съществената, целевата дейност на БНР.  Практически всяко юридическо лице е страна и по гражданско-правни сделки, но само това обстоятелство не го превръща в стопански субект.
В заключение, БНР не може да се определи като предприятие, за което е приложима хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ. Нормата не може да се тълкува разширително, като нито нормативният акт, нито практиката признават „предприятие в широк смисъл“, даващо право на работодателя за уволнение на разглежданото основание.”

About De Fakto

Проверете също

Съдът на ЕС: Разходите за пътна полиция не се включват в размера на тол таксите за трансевропейската пътна мрежа

Разходите за пътна полиция не могат да бъдат вземани предвид при изчисляване на тол таксите …

Нови искове за гражданска конфискация за 14,6 милиона лева отчете КПКОНПИ

Установен конфликт на интереси при управителя на болницата във Велинград Нови внесени в съдилищата искове …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.