Правната комисия застана зад НАП, жалбите срещу ревизионни актове остават в 5 административни съдилища (допълнена)

Главните секретари на ВКС, ВАС и на главния прокурор – магистрати с респектиращи заплати?

С 8 срещу 7 гласа правната комисия на парламента застана на страната на НАП и отхвърли предложенията на председателя си Данаил Кирилов занапред жалбите срещу ревизионните актове на данъчните да се гледат в цялата страна. Комисията реши, че те остават в 5 административни съдилища, както е и сега – в София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново. Най-смайващото бе, че самият Данаил Кирилов гласува срещу собствените си предложения, приемайки възраженията на НАП в частност и на финансовото министерство изобщо. На тази промяна особено държи Върховният административен съд и неговият председател Георги Чолаков. „Ще говоря и в пленарна зала!“, реагира Чолаков.

Случи се на деветото поред заседание на правната комисия за мащабните изменения в Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

На пръв поглед предлаганата промяна – чрез АПК в Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК) – жалбите срещу ревизионните актове на НАП да се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалище на ищеца, изглеждаше безспорна. Още повече, че в АПК вече окончателно бе записан принципът, че жалбите срещу индивидуални административни актове се разглеждат по адреса и седалището на ищеца. Оставаше той да се приложи и в ДОПК, така масовите дела срещу ревизионните актове щяха да се пръснат из всички 28 административни съдилища в страната.

Но не би. От името на финансовото министерство юристът Иван Кондов представи възраженията на данъчните – подобна промяна ще ги натовари. Защото нямали юристи във всички изнесени офиси из страната и трябвало или да назначават нови хора, или да правят разноски за пътуванията на наличните юрисконсулти. В крайна сметка обаче решението ще е по целесъбразност, както реши законодателят, подчерта Кондов.

Това не е вярно – всички изнесени офиси на НАП имат юристи, най-малкото защото там се издават и наказателни постановления, които се обжалват пред съответния районен съд и по тези дела се явяват представители на НАП, опонира Георги Чолаков. Бе категоричен – не е нормално заради удобството на данъчните да страдат гражданите и те да бъдат товарени с разноски и неудобства от отдалеченото правосъдие.

Имаше и ред други аргументи.

Накрая обаче с 8 „за“ – гласовете на ГЕРБ, включително и на Данаил Кирилов, комисията гласува за отпадането на този текст. Всички останали бяха против – БСП, патриоти, ДПС. „Текстът отпада засега. Казвам, засега“, обобщи Кирилов. Да видим какво ще стане в пленарна зала.

В същото време мнозинството в правната комисия гласува, че жалбите срещу ревизионни актове ще се гледат само на една инстанция, ако са за „малък“ материален интерес. А именно – когато вземанията са до 750 лева за физически лица и до 4 000 лева, когато актът е издаден на юридическо лице.

Извън това депутатите-юристи вкараха още много „новини“ в ред закони, чрез преходните и заключителни разпоредби на АПК. Макар и дошли на финала, хит станаха предложения за промени в съдебния закон, предвиждащи главните секретари на двете върховни съдилища – ВАС и ВКС, както и на главния прокурор, вече да могат да са и магистрати оттам. Които ще вземат впечатляващи заплати – на зам.-председатели на върховен съд!

„Новини“ в последния момент

Въведе се една закономерност – обжалванията срещу актове на всички комисии, включително на Комисията за защита на конкуренцията „слизат“ на първа инстанция от ВАС на административен съд. Като специално решенията на КЗК ще се обжалват пред Административен съд – София-област, а касационна инстанция ще им е ВАС. И още – държавните такси за касационно обжалване ще са в размера на таксите, дължими за съответните производства пред КЗК. Тази промяна, предложена принципно от ВАС, изглеждаше логична (първоначалната идея бе таксата да е в процент от материалния интерес или върху годишния оборот, но представителят на КЗК напомни, че материален интерес в тези спорове няма). Логиката обаче спря, когато се оказа, че по производствата за концентрация таксите пред Комисията за защита на конкуренцията започват от 2000 лв., но за разрешение на концентрацията варират от 20 000 до 60 000 лева. Тук самият председател на ВАС Георги Чолаков помоли за преразглеждане на току-що гласуваните текстове, с аргумента, че таксите се оказват прекомерно големи за съдебно производство, било то и касационно. Но те останаха.

Към Административен съд – София-област на първа инстанция преминават и обжалванията срещу актове на Комисията за регулиране на съобщенията и на Комисията за финансов надзор. Аргументът за прехвърлянето на тези, а и на други дела към областния столичен административен съд е, че АССГ е свръхнатоварен, а сега съдиите ще преминат специално обучение в НИП по съответните материи. И още – седалището на областния съд също е в София, удобно за всички.

Само на една инстанция ще са всички производства срещу наказания, включително уволнение, а и срещу временно отстраняване от длъжност по Закона за държавния служител, Закона за МВР, Закона за въоръжените сили. Единствена инстанция по тях ще е „съответният административен съд“ – по адреса на ищеца.

Мълчанието на министъра за гражданството ще се обжалва

Една възобновена напоследък тема – за даването на българско гражданство, влезе и в дебата за АПК. С преходна разпоредба в Закона за българското гражданство се записва, че непроизнасянето на министъра по подадените молби за гражданство в предвидените срокове и прекратяването на производството подлежат на обжалване пред Административен съд – София-област. Предложенията бяха на Данаил Кирилов и на Хамид Хамид.

Мина предложението на Хамид, но предшествано от дебат.

Първо, защото в началото се предлагаше на съдебно оспорване да подлежат и предложенията на правосъдния министър до президента за издаване на указ за гражданство или съответно отказ на гражданство. Все пак надделяха аргументите, че това е сложна процедура, приключваща с акт на държавния глава, а според практиката на КС „междинните“ актове по нея не се обжалват. Пък и процедурата за придобиване на гражданство включва проверки, включително и на службите.

Остана обаче обжалването при непроизнасяне в съответните срокове, вариращи от 18 до 6 месеца, като всички дружно признаха, че забавянията са по молби за натурализация на базата на български корени – онези, заради които не веднъж и дваж избухваха скандали (за даването на гражданство и на криминални елементи по този параграф писа дори „Нувел обсерватьор“).

Ще се обжалва и прекратяването на производството за гражданство – когато не са предоставени всички нужни документи или те не са убедителни и желаещият да стане българин не се е „поправил“ в предоставения му срок. Тези дела ще са на една инстанция.

Проблемът не е в забавата на министъра, другаде е и не се решава по предлагания начин, приемаме палиативна мярка, която само ще го затлачи, обяви Крум Зарков.

За главните секретари на ВКС, ВАС и главния прокурор

Занапред, освен съдебни служители, главните секретари на главния прокурор и на ВКС и ВАС могат да са съдии или прокурори оттам, прие правната комисия по предложение на Хамид Хамид.

Ако ще са върховни съдии или прокурори, за заемането на длъжността „главен секретар“ те няма да се явяват на конкурс, а изборът ще се прави от съответния председател (или главния прокурор). А ако кандидатстващите за поста върховни магистрати бъдат назначени на административната длъжност „главен секретар“, ще получават заплатите на „председатели на колегии във ВКС“, прие още правната комисия. За депутатите този запис очевидно не значеше нищо, но председатели на колегии във върховните съдилища са техните зам.-председатели! Съответно с въпросната заплата ще бъде удостояван и главният секретар на главния прокурор, ако е върховен обвинител. А след освобождаването им от въпросната длъжност, върховните магистрати ще се връщат на съдийските си и прокурорски длъжности (очевидно с по-ниски заплати). Времето като главен секретар ще им се признава за специален стаж.

Защо е тази промяна, питаше се публиката и (логично) заподозря, че някой конкретен върховен съдия или прокурор се кани да става главен секретар. Още повече, че тази длъжност във Върховния административен съд се освобождава – сегашният главен секретар е в предизвестие за прекратяване на договора.

С преходните разпоредби на АПК в съдебния закон се записва също, че занапред ще има младши съдии и в административните съдилища, които ще работят като такива 3 години и 9 месеца (близо година повече от останалите). Не мина обаче друго предложение – след изтичането на въпросния срок „младшите“ директно да се назначават за административни съдии. Тук се противопоставиха както представители на правосъдното министерство, така и председателят на ВАС. Веднъж се създава неравенство между младшите съдии – едните се назначават в районни съдилища, а другите директно в административните, с ранг на окръжни съдилища, посочи Чолаков. Но и още – изискването за магистрат в административен съд е за минимум 8 години юридически стаж.

Утре правната комисия отново ще заседава по АПК – финални текстове. А от сутринта пленарната зала пак подема окончателното гласуване на вече „миналите“ през комисията промени.

Чудеса!